РЕШЕНИЕ № 304 София, 16.11.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №3011/2016 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Образувано е по молба, вх.№1039990/15.3.2016 г., подадена от М. М. М. и Е. Д. М., и двамата от [населено място], за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, на -решение от 03.7.2014 г. по гр.д.№17206/2013 г., на Софийския районен съд, 24 състав, в частта, в която е признато за установено, че М. М. М. и Е. Д. М., и двамата от [населено място], дължат солидарно на [фирма] – С. сумата 2844,16 лева – неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2009 г. – 30.4.2012 г., както и сумата 102 лева – дялово разпределение за същия период, както и законна лихва в размер на 555,24 лева върху сумата 2844,16 лева, и 20,45 лева – лихва върху сумата 102 лева, за същия период. Срещу влязлото в сила решение на първата инстанция в посочената част е подадена молба за отмяна по чл.303 ГПК от горепосочените лица. В молбата се сочат основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК и се твърди, че първоинстанционният съд не взел предвид факта, че по кредитираната изцяло съдебно-техническа експертиза на вещото лице Т. К., същата не е съобразила, че методиката за разпределение на топлинна енергия за отопление е нарушена и разпределената та абоната топлинна енергия за процесния период е неточна и извършена от фирма „А. Б.“, ца която липсва издаден лиценз, съгласно решение №263/20.3.2015 г. на ДАМТН. Твърди се, че макар да не е в тежест на ответниците по исковата молба да установят този факт, се твърди, че от ищеца не е представено от ДНСК документ, от който да е видно, че в регистъра на разрешенията за ползване има преписка по приемане и въвеждане в експлоатация на абонатната станция в блока. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал СТЕ при констатирани нарушения на вещото лице, че не се представени документи от ТР за въвеждане на АС в експлоатация, а в действителност такова разрешение не е установено да е издавано, поради което не може да се направи извод, че при въвеждане на абонатната станция, същата е отговаряла на техническите изисквания, правещи последващите отчитания обективни. Моли се за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд на основание чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, като постановено в нарушение на материалния закон и нарушаване на съществени процесуални правила.. Ответникът по молбата за отмяна – [фирма] – С., и третото лице – помагач – [фирма] – С., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в срока по чл.305, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. Такова твърдение в молбата не е налице. Освен това от обстоятелствената част на молбата за отмяна е видно, че същата по естеството си съдържа изцяло касационни оплаквания, поради което твърдяното основание не е налице. Представеното с молбата решение №А-263/20.3.2015 г. следва влизането на първоинстанционното решение в сила и не се обхваща от хипотезите на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, на която молителят се позовава, визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал.4 ГПК/отм./- сега чл.124, ал.4 ГПК. Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. В конкретния случай само искането за постановяване на решение за отмяна по посочения текст не е достатъчно, за да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№1039990/15.3.2016 г., подадена от М. М. М. и Е. Д. М., и двамата от [населено място], за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, на решение от 03.7.2014 г. по гр.д.№17206/2013 г., на Софийския районен съд, 24 състав, в частта, в която е признато за установено, че М. М. М. и Е. Д. М., и двамата от [населено място], дължат солидарно на [фирма] – С. сумата 2844,,16 лева – неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2009 г. – 30.4.2012 г., както и сумата 102 лева – дялово разпределение за същия период, както и законна лихва в размер на 555,24 лева върху сумата 2844,16 лева, и 20,45 лева – лихва върху сумата 102 лева, за същия период. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: