Р Е Ш Е Н И Е № 141 гр. София, 16.11.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Галина Стоянова като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 563/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Пловдивска окръжна прокуратура и допълнение към него срещу присъда № 10 от 04.02.2020 г. на окръжен съд - Пловдив, постановена по ВНОХД № 1683/2019 г., с която е отменена присъда от № 309 от 20.12.2018 г. на районен съд – Пловдив по НОХД № 4572/2018 г. В протеста са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Прокурорът навежда доводи за нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че неправилно били кредитирани показанията на свид. И. А. и К., като частично били игнорирани показанията на Е. А., И. А. и К. С.. Твърди, че заключението на вещото лице С. било колебливо и следвало да се назначи тройна съдебномедицинска експертиза. Намира противоречивост в мотивите на окръжния съд. Затова претендира отмяна на оправдателната присъда, постановена по отношение на подс. Д. Г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Счита, че са налице заявените касационни основания и затова иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от окръжен съд - Пловдив. Процесуален представител на частната обвинителка и гражданска ищца и самата тя не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по протеста. Адв. П. - защитник на подс. Г. намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и пледира тя да бъде оставена в сила. Счита, че обвинението срещу подзащитния му не е доказано по несъмнен и категоричен начин като акцентира, че присъдата не може да почива на предположения. Подс. Г. иска потвърждаване на присъдата на окръжния съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 309 от 20.12.2018 г. на районен съд – Пловдив по НОХД № 4572/2018 г. подс. Д. Р. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, осъден е две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с четири годишен изпитателен срок; приспаднато е времето, през което е бил задържан по делото; осъден е да заплати на гражданския ищец Е. И. А. сумата от десет хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди като за горницата до петдесет хиляди лева искът е отхвърлен; отхвърлен е и предявения иск за имуществени вреди в размер на пет хиляди лева като неоснователен; осъден е подсъдимият да заплати деловодните разноски по делото и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск както и адвокатско възнаграждение за повереник. Пловдивският окръжен съд отменил обжалваната присъда и вместо нея постановил нова от 04.02.2020 г. по ВНОХД № 1683/2019 г., с която признал подсъдимия Д. Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение като отхвърлил уважения граждански иск за неимуществени вреди, отменил присъдата в частите относно разноските в полза на държавата и в полза на гражданския ищец и частен обвинител Е. А., потвърдил присъдата в останалата част. Присъдата на Пловдивския окръжен съд относно гражданските искове е влязла в сила, т. к. не е била атакувана в тази част от гражданската ищца. К. протест е неоснователен. Първо следва да бъде даден отговор на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед законовите последици от констатирането на тяхното допускане – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Наведеният довод за противоречивост на мотивите е неоснователен. Видно от съдържането на проверявания съдебен акт контролираният съд първо е изложил доводи за липса на пряка причинно-следствена връзка между действията на подс. Г. на 10/11.08.2017 г. и причинената на свид. Е. А. средна телесна повреда, което обуславя единствения възможен изход на делото – оправдаване на подсъдимия, а на следващо място, е отправил упрек към дейността на прокурора, изготвил обвинителния акт, доколкото според съда липсвала категоричност в обвинителната теза за причината за мозъчния кръвоизлив на пострадалата и това се явявало второто основание за оправдаване на подсъдимия. Следователно, преглеждайки акта на окръжния съд, той е изложил две самостоятелни основания за оправдаване на подс. Г., но те не водят до противоречивост или неяснота на мотивите. При проверката по делото се установи, че извода на въззивния състав за недоказаност на пряката причинно-следствена връзка между нанесените от подс. Г. на пострадалата удари в областта на главата и тялото и причинената ѝ средна телесна повреда не е направен в нарушение на изискванията на НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Тъкмо обратното. По делото са били събрани всички относими към предмета на доказване доказателствени средства и след съвкупния им анализ второинстанционният съд е приел, че съдържащата се в тях информация е недостатъчна за направата на еднозначен извод, че обвинението е доказано по изискуемия от НПК несъмнен начин. Всъщност, недоволството на прокурора е свързано не с игнориране на част от показанията на свидетелите Е. А., И. А. и К. С. и заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, назначена в хода на съдебното производство пред въззивния съд, а с отказа му да приеме, че на основата на събраните доказателства може да се постанови осъдителна присъда спрямо привлеченото към наказателна отговорност лице, което несъмнено е упражнило насилие над пострадалата в инкриминираната от прокуратурата нощ. В случая, окръжният съд е извършил собствена оценка на доказателствените средства, на чиято база е отказал да възприеме за доказана по убедителен и несъмнен начин причинно-следствената връзка между стореното от подс. Д. Г. и настъпилата черепномозъчна травма на главата на частната обвинителка. Тук следва да се припомни, че преценката за достоверност на доказателствените източници, а също и тяхната достатъчност за обосноваване на виновност или невинност, е суверенно правомощие на инстанциите по фактите и касационният състав няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано, както е в настоящия случай. В този смисъл, неоснователни са възраженията, че значима доказателствена информация, изводима от показанията на свидетелите И. А. и К. и заключението на допълнителната медицинска експертиза, е била надценена. Действително въззивният съд се е доверил частично на показанията на свид. Е. и И. А. и К. С., сочещи на проявена агресия от страна на подс. Г. спрямо свид. Е. А. включително на инкриминираната дата, но е приел за недостоверни твърденията им, че пострадалата не е изпадала в безпомощни състояния, дължащи се на употребата на алкохол и преди обсъждания случай. Съдът е обосновал тезата си със заинтересоваността на цитираните свидетели от изхода на делото, от една страна, а от друга - с факта на потвърждаване на това обстоятелство от показанията на брата на пострадалата и заявеното от свид. К. за отразеното от него в история на заболяването, че по сведения на майката на пациентката е вписал, че тя страда от алкохолизъм. Горното, впрочем, кореспондира с отразеното и във фиша, попълнен от екипа на спешна медицинска помощ, отзовал се на адреса и транспортирал свид. Е. А. до болница „Св. Г.“ в [населено място] и в листа за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, подписан от свид. И. А. преди операцията на дъщеря ѝ. Съдът е кредитирал с доверие и заявеното от свид. И. А., И. А., Р. П., Г. К., които установяват, че сутринта на 12.08.2017 г. са намерили пострадалата Е. А. сама в дома си, паднала на пода странично, като около нея имало кръв, откъдето съдът е приел поне едно падане на свидетелката от собствен ръст след нанесения ѝ от подс. Г. побой на 10/11.08.2017 г. Съдебният състав се е доверил и на заключението на вещото лице, че са възможни два механизма на причиняване на кръвоизлива в главата на пострадалата, а именно както действията на подс. Г., така и при падане от собствен ръст. Давността на нараняванията, понесени от свид. Е. А. при двете събития, не може да бъде отграничена, за да се определи коя е причината за настъпилия тежък резултат. Въпросното заключение е прието без възражения в открито съдебно заседание след изслушване на вещото лице от страните като не е било оспорено от тях. То е било счетено за пълно и ясно от участващите в процеса субекти. Не е възникнало и съмнение относно неговата правилност, поради което не е било нужно назначаване нито на допълнителна, нито на нова съдебномедицинска експертиза. За да се приеме, че е налице игнориране на едно или друго доказателствено средство, е нужно да се установи, че е оставена без внимание съдържащата се в него информация от значение за процеса. В случая не е налице игнориране на никое доказателствено средство, нито на въпросното заключение от въззивния съд в мотивите към проверявания съдебен акт. За да оправдае подс. Г. по повдигнатото му обвинение, Пловдивският окръжен съд е взел предвид и обстоятелството, че самата пострадала не помни големи отрязъци от време около събитията съотнесено със заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза, която установява два възможни механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалата и невъзможността да се отговори дори ориентировъчно кога и как е причинена травмата на главата на свид. Е. А., довела до мозъчния кръвоизлив. Предположенията, че възникналата черепномозъчна травма у пострадалата е в резултат от нанесени ѝ от подсъдимия удар и ритници по главата, предвид несигурността в механизма на причиняването ѝ, с оглед намирането ѝ 36 часа по-късно в жилището ѝ на земята с кръв около нея, не може да бъде основание за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за причиняване на средна телесна повреда, тъй като това би било в противоречие с изискването на чл. 303 НПК. Доводите в протеста, свързани с неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Това е така поради факта, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от посочените в протеста недостатъци. Затова и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 10 от 04.02.2020 г. на окръжен съд - Пловдив, постановена по ВНОХД № 1683/2019 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.