5 Р Е Ш Е Н И Е №.41 София, 06 юли 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1005/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.И. В., служебен защитник на подсъдимия А. Р. Ч. срещу въззивно решение № 260032 от 02.11.2020г., постановено по внохд №448/20г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Жалбоподателят релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Прави се искане за изменение на въззивното решение, в насока на намаляване размера на наложените му наказания за двете престъпления – по чл.199 от НК и по чл.157 от НК, както и за отмяна приложението на чл.24 от НК. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Намира наложените на подзащитния му наказания лишаване от свобода за срок от дванадесет години за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК и от шест години затова по чл.157, ал.1 от НК, за завишени и несъобразени с обществената опасност на извършените деяния, както и с установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Твърди, че апелативната инстанция не е оценила в достатъчна степен значимостта на факта, че подсъдимият по собствена инициатива е върнал отнетия мобилен телефон. Ето защо счита, че деянието по чл.199 от НК е с ниска обществена опасност, независимо от квалификацията “опасен рецидив”. Пледира за намаляване на наказанията и отмяна приложението на чл.24 от НК. Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че наложените на подсъдимия наказания са съобразени с отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства. Въззивният съд правилно е коригирал изводите на първата инстанция по отношение значимите за определянето на наказанието обстоятелства, като относителната тежест на всяко едно от тях е преценена правилно, а съвкупният анализ убеждава в логичността и правдивостта им. Според прокурора, апелативната инстанция мотивирано е приела необходимостта от по-тежка репресия спрямо подсъдимия, предвид трайните му престъпни навици и “специализация” в извършването на престъпления по чл.199 и чл.157 от НК. Моли решението на Апелативен съд – Пловдив да бъде оставено в сила. Подсъдимият А. Ч., моли за намаляване размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 21 от 07.08.2020г., постановена по нохд № 152/20г., Окръжен съд – Пазарджик е признал подсъдимия А. Р. Ч. за виновен в това, че на 01.04.2019г. местността “К.”, в землището на [населено място], обл.Пазарджик, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон “Huawei LUA – L01” на стойност 89,50лв., от владението на Г. З. Н., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и “Б” от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем години. Със същата присъда подсъдимият А. Ч. е бил признат за виновен в това, че на 01.04.2019г. в местността “К.”, в землището на [населено място], обл.Пазарджик, е извършил действия по полово удовлетворяване с лице от същия пол - Г. З. Н., като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.157, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл.23 от НК е определил едно общо и най-тежко наказание от осем години лишаване от свобода. На основание чл.25 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от осем години лишаване от свобода, между наложеното по настоящото дело и това по нохд № 498/19г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. На основание чл.24 от НК определеното общо и най-тежко наказание лишаване от свобода е увеличено с една година. На основание чл.57 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода. Подсъдимият Ч. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Г. Н. сумата от 5 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.157 от НК, като за разликата до сумата от 60 000лв. искът е отхвърлен. Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, веществените доказателства, дължимата се държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и разноските. С въззивно решение № 260032 от 02.11.2020г., постановено по внохд №448/20г., Пловдивският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е признал подс.А. Ч. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението престъплението по чл.199 от НК да е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”Б” от НК. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Заявеното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наказанието. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, определящи конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидното му несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. В настоящият казус първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. В случая решаващите инстанции са индивидуализирали наложените на подс.А. Ч. наказания при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК, като правилно са приели, че не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК. Контролираният съд е извършил самостоятелна оценъчна дейност на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанията, като по отношение на част от приетите от първата инстанция е констатирал правилност, други е отхвърлил, както и е установил нови такива. В резултат на тази се деятелност е отчел в кръга на отегчаващите обстоятелства следните: многобройни предходни осъждания на подсъдимия, включващи деяния по чл.381 и по чл.152 от НК, четири кражби и четири грабежа, които не влияят на квалификацията по чл.199, ал.1, т.4 от НК; преобладаващото извършване на престъпления по чл.157 от НК и по чл.199 от НК; деянията по настоящото дело са осъществени само седемнадесет дни след изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода; леката умствена изостаналост на пострадалия, за която Ч. е разбрал. Настоящият състав не може да се съгласи с включването в кръга на отегчаващите обстоятелства на “интензитетът на упражнената принуда – заплахата, улеснила и двете престъпления, е включвала насочване на нож”. Принципно няма пречки интензитета на употребената сила или заплашване да бъдат ценени при индивидуализацията на наказанието, когато те надхвърлят необходимото за съставомерността на деянието. Средството за осъществяване на принудата – нож/макар и насочен/, само по себе си, не е достатъчно да обективира прекомерност на отправената заплаха, както е приел съдът. По-нататък в кръга на смекчаващите вината обстоятелства контролираният съд е оценил като неотчетено от първата инстанция обстоятелство - явно ниската стойност на предмета на грабежа и е приел за правилно цененото връщане на отнетата вещ. Именно във връзка с последното обстоятелство защитникът аргументира тезата си за по-ниска степен на обществена опасност на грабежа. Правилно е оценено значението на това обстоятелство, като смекчаващо вината, но настоящият състав не може да се съгласи с твърденето на адв.В., че същото обуславя по-ниска степен на обществена опасност на деянието. На следващо място, се споделят изводите на въззивната инстанция, че при индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.157 от НК, първоинстанционният съд неправилно е ценил като смекчаващо обстоятелство направените “ частични самопризнания...в съдебно заседание”, по изложените съображения. Неоснователно е твърдението на защитата за занижена степен на обществена опасност на деянията. Отчитайки начина на извършването им, избраното място, и не на последно място личността на пострадалия, се налага неоспорим извод за завишена степен на обществена опасност на деянията. Обстоятелството, че степента на обществена опасност на дееца е завишена, не е спорно. Следва да се посочи, че при индивидуализацията на всяко наказание няма място за механичен формален подход на съпоставка между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като става въпрос за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В контекста на това разбиране и с оглед на гореизложеното относно смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, този състав намира наложените на подсъдимия наказания, за съответни на конкретната степен на обществена опасност на деянията и дееца, и на целите по чл.36 от НК. Обобщено, по делото не се установяват данни, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция при определяне на наказанията и да пораждат необходимост от намаляването им. Не сме изправени пред хипотезата на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Искането за отмяна приложението на чл.24 от НК е заявено в жалбата, без да се излагат самостоятелни аргументи, относно неговата основателност, извън тези, касаещи индивидуализацията на наказанията за двете престъпения. Освен, че с оглед на възприетото по-горе за липсата на основания за намаляване размера на наложените на подсъдимия наказания за двете престъпления, правилно съдилищата са преценили, че той представлява такава общественоопасна личност, че и определеното общо най-тежко наказание не е достатъчно за превъзпитанието му. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260032 от 02.11.2020г., постановено по внохд № 448/20г. по описа на Апелативен съд – Пловдив Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: