Р Е Ш Е Н И Е № 492 гр. София, 21.04.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 1704 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Варна против въззивно решение № 129/21.08.2014 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 132/2014 г., с което е потвърдена присъда № 9/13.03.2014 г. на Добричкия окръжен съд по НОХД № 209/2013 г. за оправдаване на подсъдимия Т. К. С. по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115 от НК – на 28.07.2010 г., в землището на село О., обл. Д., при условията на опасен рецидив, умишлено да е умъртвил В. Й. К.. В протеста е направен довод за присъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП не поддържа касационния протест, излагайки по този повод подробни съображения. Подсъдимият, редовно призован, не се явява в с. з., като защитникът му намира протеста за неоснователен и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Гражданските ищци и частни обвинители също не се явяват пред ВКС и не изразяват позиция по протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест е неоснователен. Прегледът на изложените в писмения протест възражения дава основание за констатацията, че те са формулирани противоречиво. От една страна, формално е изтъкнато касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, както и са посочени нарушения по чл. 13 ал. 1, чл. 14 ал. 1 и чл. 107 ал. 5 от НПК при формиране на убеждението относно правно-релевнатните факти. От друга страна обаче, от съдържанието на протеста е видно, че прокурорът няма възражения срещу установените факти, а единствено е останал несъгласен с направените изводи за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението, основано върху верига от косвени доказателства, която според него не е била разкъсана и е било очевидно, че подсъдимият е причинил смъртта на пострадалия за времето от 22.50 ч. до 00. 46 ч. на 28.07.2010 г. ВКС оценява тези възражения като необоснованост, което не представлява касационно основание. Останалите възражения за допуснати процесуални нарушения са явно немотивирани, а и като цяло не могат да бъдат споделени. За да признае подсъдимият за невинен по повдигнатото му обвинение, двете съдебни инстанции са изследвали събраните по делото доказателствени източници и въз основа на тях са установили конкретен обем фактически данни, които обаче са оценили като недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда. С оглед единственото оплакване в протеста за това, че било очевидно пострадалият да е бил умъртвен на датата 28.07.2010 г. за времето от 22.50 ч. до 00.46 ч. (т.е. от момента на последния разговор между подсъдимия и св. Д. по повод объркване на пътя и момента на първия контакт между подсъдимия и св. П. Т. (неговата братовчедка) за това, че е закъсал на пътя и моли да бъде изтеглен) единственото, което може да бъде заявено е, че това изобщо не е така, в какъвто смисъл са и изложените мотиви. Подсъдимият не е отричал, а и това е било установено от показанията на св. Д., че на 28.07.2010 г. вечерта той и пострадалия В. К. са посетили св. Д., държали са се приятелски и са си тръгнали в добро настроение. Впоследствие са се върнали, защото подсъдимият си забравил листчетата за свиване на цигари, а след това последно със св. Д. са се чули в 22.50 ч., за да ги упъти за посоката към главния път. Това обаждане е било в обхвата на мобилна клетка „Б.” докато подсъдимият е пътувал между селата К. и Х. към О.. До този момент подсъдимият и В. К. са били заедно. След този период обаче единственото очевидно е, че нещо се е случило, като към 00.15 ч. (по повод обаждания в 00.46 и 00.53 ч. от клетка „ТВРС – Б.”), когато св. Т. пристигнали, за да изтеглят автомобила той вече е бил сам. В най-общ план версията на подсъдимия (излагана впоследствие пред различни свидетели) е била, че са били преследвани и нападнати от неизвестни лица, като В. К. е избягал, както и самия С., който впоследствие се е върнал при автомобила, намирайки го с разкъсана тапицерия в предната част на купето. Предположението за причините за нападението същият свързвал с невърнато скиминг устройство, което трябвало да достави в Гърция, но понеже не му платили той го бил задържал (за което споделил пред св. С. Д. при посещението му в ранната утрин на 29.07.2010 г., както и по-късно на полицейските служители Р. И. и С. Т. в хода на разследването). За своите големи проблеми, породили в подсъдимия притеснения и уплаха той е споделил и на св. И. И. при контактите им в периода 31.07-04.08.2010 г. Въпреки особените непълноти и противоречия в тази версия, а и последващото поведение на подсъдимия, който в крайна сметка заминал за Гърция, давайки основание да се счита, че се укрива и откъдето впоследствие бил доведен въз основа ЕЗА, с основание инстанциите по същество са намерили, че обвинението е останало недоказано по категоричен и несъмнен начин. Вярно е, че останките на пострадалия, открити на 14.10.2010 г. и въз основа на част от които са направени експертни констатации за насилствено причиняване на смъртта (черепно-мозъчна травма, реализирана чрез удари с ограничена повърхност в областта на челната и горночелюстната кости), са били намерени в близост до мястото, където е бил закъсал автомобила на подсъдимия, а същата вечер двамата са били заедно. Това обаче съвсем не оправдава еднозначно заключение, че точно подсъдимият е авторът на насилието, довело до настъпване на смъртта на К.. Предположението за развитието на конфликт помежду им, провокирал насилие и нанасяне на удари, причинили на пострадалия несъвместими с живота увреждания, е било по принцип една възможна работна версия в хода на разследването, но то не би могло да бъде поставяно в основана на осъдителна присъда съгласно изискванията на чл. 303 от НПК. Това е особено важимо в контекста на данни за друга версия за развитието на случая, която не е била отхвърлена като невъзможна, макар за съществуването й да се съди по показания на свидетели, пред които подсъдимият е разказвал отделни моменти, а не въз основа на негови обяснения пред решаващия съд, които той се е въздържал да изложи. Преценката за липса на достатъчно и убедителни доказателства, дори и само косвени, които да водят до единствено възможен извод, е правилна, поради което и няма място са споделяне на направените в протеста възражения. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 129/21.08.2014 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 132/2014 г., с което е потвърдена присъда № 9/13.03.2014 г. на Добричкия окръжен съд по НОХД № 209/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.