4 Р Е Ш Е Н И Е № 181 София, 12.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 239/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1265 от 30.12.2011г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на К. В. Т., представляван от адв.К. от САК, срещу въззивно решение от 09.11.2010год. на ОС Търговище, постановено по в.гр.д.№ 209/2010год. С това решение е потвърдено решение №222 на РС Търговище, постановено на 31.05.2010г. по гр. дело № 1599/2009г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. В. Т. от [населено място], против Община - Т., представлявана от Кмета К. М., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.64, ал.2 ЗОС, за установяване, че същият е собственик на ..... ид.ч. от имот с ид. №......., представляващ У. №..... в кв. №...... на [населено място], при граници: [улица], второстепенна улица - ......; имот № ..... и имот №......, с площ на имота от ...... кв.м., които горепосочени идеални части от този имот са били актувани като частна общинска собственост с А. № .../....... г.Със същото решение К. В. Т. е осъден да заплати на Община - Т., сумата от 100,00лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция - юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че предявеният иск е за установяване правото на собственост на ищеца, а не отрицателен установителен иск за отричане правата, които ответникът противопоставя по отношение на спорния имот. Ответникът по касация Община - Т. не взема становище по жалбата. С цитираното по-горе определение № 1265 от 30.12.2011г. е допуснато касационното обжалване за извършване на преценка за допустимостта на решението във връзка с формулирания в изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК въпрос, свързан с това допустимо ли е произнасяне по непредявен иск. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Поставеният въпрос за това допустимо ли е произнасяне по непредявен иск е относим към допустимостта на съдебното решение. Във връзка с този въпрос, настоящият състав на ВКС, ІГО, намира следното: ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението. В настоящия случай производството пред Т. е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК във вр. с чл.62,ал.2 от ЗОС . Образувано е по искова молба на К. В. Т. от [населено място] против [община], за признаване за установено, че ответникът не е собственик на .......кв.м. от имот, актуван като съсобствен между него, Т. Т. Т. и [община] в А. № ...../......г., представляващ дворно място в [населено място], ул.Х. К.,№....., с идентификатор №....... по плана на града. Това е видно както от фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, на които ищецът основава претенцията си, така и от формулирания от него петитум. В същата ищецът е поддържал, че процесният имот е придобит от баща му и дядо му в съсобственост с трето лице - Т. Т. Т., с нот.акт през .....г., като парцел с обща площ от ......кв.м. След отчуждаване на част от последния през .....г., от останалата част от имота е образуван процесния парцел, в който Общината няма никаква част от правото на собственост. Поддържал е също, че по повод на възникнал спор във връзка с ползването на имота между него / като наследник на дядо си и на баща си/ и Т. Т., било образувано дело за съдебно разпределение на ползването и от заключението на вещото лице, прието в това производство, разбрал, че [община] с А. №...../.......г. е актувала ..... кв.м. от имота като частна общинска собственост на основание чл.56 от ЗОС. С оглед на твърдението си, че не е налице законово основание за придобиване право на собственост от общината, ищецът е заявил искането си съдът да признае за установено , че процесният имот неправилно е актуван като частна общинска собственост. Така изложените обстоятелства и петитум обосновават извод, че предявеният иск е отрицателен установителен иск за собственост, чиято цел е да се отрекат правата, които ответникът противопоставя на ищеца по отношение на спорния имот. При тези данни следва да се приеме, че предмет на делото е отричаното от ищеца право на собственост на ответника върху процесния недвижим имот. Първостепенният съд е квалифицирал иска като положителен установителен иск с предмет установяване на правото на собственост на ищеца. Този порок не е констатиран от въззивния съд и като краен резултат и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли по непредявен иск. На първо място с оглед диспозитивното начало в процеса е недопустимо съдът да излиза извън рамките на търсената защита. Той е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. На следващо място задължение за въззивния съд е като втора инстанция по същество да определи правната квалификация на иска съобразно очертаните с исковата молба рамки на търсена защита / обстоятелствена част и петитум/, както и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация-арг. чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. В конкретния случай извършените процесуални действия и бездействия на съда при разглеждането на спора и произнасяне на съдебния акт, в контекста и на изложеното по-горе, имат пряко отношение към допустимостта на постановеното решение, а за нея ВКС е задължен да следи служебно, дори и без изтъкнати доводи и съображения в касационната жалба по този въпрос съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС на РБ от 19.II.2010г. Изложеното обуславя недопустимост на постановения от въззивния съд съдебен акт, поради което настоящият състав приема, че по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 09.11.2010год. на ОС Търговище, постановено по в.гр.д.№ 209/2010год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: