2 Р Е Ш Е Н И Е № 268 София, 19 юни , 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 юни, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Галина Захарова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 677/2015 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подсъдимия И. В. К. от гр. София, чрез неговия защитник – адвокат Л. Г., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 836/2014 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Искането е за отмяната му и оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 31/09.02.2015 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав, е изменил присъда № 130/ 16.05.2014 г., постановена по нохд № 227/2013 г., на Софийски градски съд, НО, 26-ти състав, като е оправдал подс. И. В. К. по обвинението за нарушение на чл. 47 ЗДвП, присъждайки и направените разноски Потвърдил е присъдата в останалата й част с която подс. К. е бил признат за виновен в извършено на 29.11.2007 г., в [населено място] на кръстовището на [улица]и ул. „Освобождение, престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК осъден на „пробация” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година, както и лишен от правото да управлява МПС по реда на чл. 343г НК, за срок от една година. Присъдени са и направените разноски. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Решенето на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване процеса. При това инстанцията не е възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. К., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, приложените писмени и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена въззивна жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверана изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба и точно е посочено защо са отхвърлени. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно изложение по направените доводи. Както бе посочено, изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Направените изводи от въззивната инстанция във връзка с конкретните оплаквания, се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни и не представляват основания за отмяна на съдебния акт. В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно законосъобразни, изложените в мотивите на въззивния съд съображения досежно приетото съприкосновение между управлявания от подсъдимия лек автомобил и тялото на пострадалия и обясненията на подс. К. в тази връзка, липсата на деформации по автомобила, обясненията на вещите лица по този въпрос, съдебно медицинските находки и експертните заключения, твърдението за претърпян от подсъдимия инсулт, по доводите по повод констатациите в аутопсионния протокол, за разбора на данните от гласните доказателствени средства и на кои се дава вяра, а на кои не, за заключенията на АТЕ и СМЕ, за безспорното установено авторство на деянието. С оглед на всичко изложено, касационната жалба в тази си част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този довод се свеждат до твърденията, че подсъдимия не е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, тъй като не е осъществил контакт с тялото на пострадалия. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение но подс. И. К., правилно е било квалифицирано по посоченият по - горе текст от НК. Правните съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние – по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите Н. Х., М., от приложените писмени доказателства подробно изброени в мотивите, от експертните заключения. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения по този довод са напълно идентични с поддържаните пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е направил законосъобразния извод, че са неоснователни. Изложените съображения приемащите изводите на първостепенния съд, са безпротиворечиви, убедителни, подкрепени от доказателствата по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението е осъществен от подс. К., както от обективна така и от субективна страна. Настъпилите вредоносни последици са резултат от допуснатото нарушение на правилата за движение и са в пряка причинна връзка с това неправомерно поведение. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Въззивната инстанция е изпълнила изискванията на материалния и процесуалния закон за формиране и отразяване в мотивите на решението вътрешното си убеждение относно извършеното деяние и личността на дееца. Мотивите са изготвени съгласно правилата на чл. 339, ал. 2 НПК, извършена е служебна ревизия на атакувания съдебен акт и е отговорено подробно по доводите във въззивната жалба, които са поддържани и в съдебно заседание. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените и приети от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. К. е осъществил състава на престъплението по посочения текст от НК. Затова няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаването му. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни, също следва да бъдат отхвърлени. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 31/ 09.02.2015 г., постановено по внохд № 836/2014 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: