О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                        № 161   София, 09.04. 2010 година                      Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                                                                             изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело №  14/2010 година по описа на Второ гражданско отделение Производството е по чл.274 ал.3 Т.1 ГПК. Подадена е частна жалба от С. Х. Р. против определеине на Софийския градски съд № 8* от 05.08.2009г. по гр.д. № 6564/2009г. Софийският градски съд е оставил в сила определението на Софийския районен съд, 57 състав от 17.02.2009г. по гр.д. № 3161/2008г., с което е прекратено производството по искането на С. Х. Р. за приемане на наследството на Х. Р. К. , починал на 03.09.004г. по опис поради изтичане на преклузивните срокове , предвидени в чл.61 ЗН. Налице е хипотезата на чл.274 ал.3 т.1 ГПК и касационното обжалване е допустимо при условията на чл.280 ал.1 ГПК – когато съдът се е произнесъл по правен въпрос, от значение за делото и го е разрешил в противоречие със задължителнапа практика на ВКС, въпросът е разрешаван различно от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В разглеждания случай частната жалбоподателка се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК като се обосновава с противоречивите определения на Софийския районен и Софийски градски съд по настоящото дело. Такова противоречие обаче няма, защото при първото разглеждане на делото въззивният съд не е изразил становище по въпроса какъв е пределният срок , в който може да се приеме наследството по опис, а е отменил първоинстанционното определение за да се разгледа направеното искане за продължаване на срока. Но дори и да се приеме, че известно противоречие съществува, защото искането за продължаване на изтекъл вече срок не може да бъде уважено, не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Съгласно задължителното ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК изисква правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В случая жалбоподателката не представя и не се позовава на противоречиво тълкуване на разпоредбата на чл.61 ЗН в други решения на съдилищата , поради което частната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :     НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския градски съд № 8* от 05.08.2009г. по гр.д. № 6564/2009г. по частната жалба на С. Х. Р. вх. № 5* от 30.09.2009г. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: