Р Е Ш Е Н И Е № 296 С., 29.06.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№990 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. Я., С. С. Ч. и С. В. Ч. срещу решение №451 от 29.03.2010г. по гр.д.№3341/09г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е допусната делба на тавански етаж от сграда в [населено място], с идентификатор на етажа № 00702.516.151.1.4. Жалбоподателите считат, че етажът е самостоятелен обект на правото на собственост. Придобит е от техните праводатели К. и С. А. по силата на чл.92 от ЗС, тъй като е изграден от тях върху собствено дворно място. Впоследствие жалбоподателите са закупили този таван с нотариален акт №13/2008г., затова той не е съсобствен и не следва да се дели. С определение №134 от 14.02.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на таванския етаж. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ТР №34/15.08.83г. по гр.д.№11/83г. на ОСГК на ВС по въпросите за статута на тавански етаж, изграден като обща част по предназначение на сграда-етажна собственост, за който впоследствие има одобрен архитектурен проект за преустройството му в апартамент, както и дали следва да се допуска делба на такъв таван, ако съдът е приел, че не е променено предназначението му с единодушно съгласие на всички етажни собственици. За да се произнесе по тези въпроси и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд, след частична отмяна на решение №416/16.11.09г. по гр.д.№1114/08г. на Асеновградския районен съд, е допуснал делба на обект № 00702.516.151.1.4 по КК на [населено място], с предназначение апартамент, преустроен от тавански етаж в жилище, между съсобственици и при квоти: ¼ ид.ч. за В. А. П.; ½ ид.ч. в СИО за В. А. П. и И. П. П. и ¼ ид.ч. за К. А. А.. Оставено е в сила решението на районния съд, с което искът за делба на този обект е отхвърлен по отношение на ответниците Б. Я., С. Ч. и С. Ч.. Въззивният съд е приел, че процесният таван представлява обща част по предназначение в сграда – етажна собственост. Липсва съгласие на етажните собственици за промяна на предназначението, затова таванът не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. По тази причина не е зачетено възражението на ответниците Б. Я., С. Ч. и С. Ч., че са станали собственици на тавана при закупуването му с нотариален акт №13/2008г. Прието е обаче, че след като първата инстанция е допуснала делба на първия етаж от сградата, до делба следва да се допусне и таванът, като обща част на сградата. Въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, са за статута на тавански етаж в сграда – етажна собственост, изграден като обща част по предназначение, за който впоследствие има одобрен архитектурен проект за преустройството му в апартамент, както и дали следва да се допуска делба на такъв таван, ако съдът е приел, че не е променено предназначението му с единодушно съгласие на всички етажни собственици. По тези въпроси настоящият състав намира следното: В ТР №34/15.08.83г. по гр.д.№11/83г. на ОСГК на ВС е разяснено, че подпокривното пространство в сграда – етажна собственост, ако представлява незастроен обем, е обща част на сградата. Когато таванът няма нужната височина за изграждане на самостоятелни обекти, няма до него достъп от редовна стълба и е неизползваем, той е обща част по естеството си и не може чрез преустройство да се разделя между етажните собственици. Когато обаче има нужната височина и обем и в него могат да се изградят самостоятелни обекти, той е обща част по предназначение. Предназначението му може да се промени със съгласието на всички етажни собственици. Това съгласие може да бъде дадено изрично или мълчаливо, с фактически или правни действия, с договор за доброволна делба /не съдебна/ и във всички случаи с преразпределяне на идеалните части от общите части на сградата, така че на новосъздадените обекти да се придадат полагащите им се ид.части. Това тълкувателно решение, въпреки че е издадено при действието на З. /отм./, следва да се прилага и при действието на ЗУТ, поради аналогичната правна уредба. Понастоящем промяната в предназначението на една обща по предназначение част от сграда – етажна собственост се извършва въз основа на архитектурен проект и договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма, въз основа на които се издава разрешение за строеж – чл.185, ал.3 от ЗУТ. Когато обаче тази процедура не е била спазена и строителното разрешение е издадено без договор, следва да се прилагат разрешенията на посоченото ТР на ОСГК. От изложеното следва, че когато таванът е изграден като обща част по предназначение, последващото одобряване на архитектурен проект за преустройството му в жилище само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че той има вече друг статут. Същественото за промяната на предназначението е съгласието на всички етажни собственици, без което таванът продължава да има характеристиката на обща част на сградата, която не може да бъде обект на прехвърлителни сделки или на делба. Съгласието за превръщането му в жилище може да бъде дадено и с конклудентни действия – например чрез подаване на документи за изработване на архитектурен проект за промяна на предназначението, или чрез предявяване на иск за делбата му. Ако съдът е приел, че такова единодушно съгласие за промяна на предназначението на подпокривното пространство липсва, той следва да го третира като обща част на сградата, независимо от одобрения архитектурен проект, който му придава друго предназначение. В този случай съдът не може да го допуска до делба между етажните собственици по начина, по както се допуска до делба самостоятелен обект на правото на собственост. Когато се допуска делба на обект в сграда – етажна собственост, до делба се допускат и припадащите се идеални части от общите части на сградата, включително и от тавана, ако той е обща част. Това обаче не означава, че такъв таван може да бъде самостоятелен обект на делба. По съществото на касационната жалба: Предмет на делото е иск за делба на първи и втори жилищен етаж и на тавански етаж от четириетажна жилищна сграда в [населено място]. Сградата има статут на етажна собственост. Дворното място, върху което е построена сградата, е закупено през 1957г. от А. А., по време на брака му с М. А.. През 1959г. в мястото е построена двуетажна жилищна сграда. През 1975г. А., със съгласие на съпругата си, е прехвърлил на сина си К. А. втория жилищен етаж срещу задължение за издръжка и гледане. През 1984г. умира М., като оставя за свои наследници преживелия съпруг А. и две деца – К. А. и В. П.. През 1986г. В. прави отказ от наследството на майка си, след което А. А. прехвърля на сина си К. с втори договор за издръжка и гледане ½ ид.част от мястото и ½ ид.част от първия етаж на сградата, както и ½ ид.част от лятна кухня. При тези условия през периода 1996г. – 1998г. К. А. и съпругата му С. А. извършват пристройка и надстройка на двуетажната сграда, като построяват трети етаж и тавански етаж, който представлява общ незастроен обем и има нужната височина за обособяване на жилище. През 2005г. отказът на В. П. от наследството на майка и е прогласен за нищожен с влязло в сила решение, с което освен това е признато за установено по отношение на брат и К., че тя е собственик на ¼ ид.част от дворното място, ¼ ид.част от първия жилищен етаж и избата. През 2006г. с влязло в сила съдебно решение са развалени и двата договора за издръжка и гледане – договорът от 1975г. – до размер на 5/8 ид.части от втория етаж, а договорът от 1986г. – изцяло. В хода на висящия процес, при вписана искова молба по чл.87, ал.3 от ЗЗД, ответникът К. А. се е снабдил през 2004г. с нотариален акт за собственост на надстроените трети и четвърти етаж, както и с архитектурен проект и строително разрешение за преустройство на тавана в жилище. Въз основа на тези документи, на 21.01.2008г. той и съпругата му са прехвърлили с нотариален акт собствеността на тавана на ответниците Б. М. Я. и С. С. Ч.. По делото има данни, че К. А. е извършил разпоредителна сделка и с третия етаж от сградата, но документи за това не са представени. От своя страна с нотариален акт от 28.01.08г. А. А. е продал на дъщеря си В. П. ½ ид.част от дворното място и ½ ид.част от сградата, а с два поредни нотариални акта от 28.03.08г. и е прехвърлил с договор за издръжка и гледане 5/8 ид.части от втория етаж, а чрез покупко-продажба – ½ ид.част от първия етаж. От тези данни следва, че към момента на строителството на третия и таванския етаж К. А. не е бил изключителен собственик на дворното място и на първия етаж от сградата, тъй като отказът от наследство на сестра му е нищожен и не произвежда действие, а от друга страна решението по чл.87, ал.3 от ЗЗД има обратно действие. Към момента на пристрояването и надстрояването сградата е имала статут на етажна собственост /етажна собственост е налице и когато съсобствеността на едни и същи лица в отделните обекти е при различни квоти/, а новопостроеният тавански етаж – статут на обща част по предназначение, както правилно е приел и въззивният съд. За да може таванът да бъда предмет на прехвърлителни сделки и делба, следва предназначението му да е променено със съгласие на всички етажни собственици. Към настоящия момент съгласието на ищците В. П. и съпруга и И. П. за промяна на предназначението на тавана в жилище е изразено чрез конклудентни действия, чрез предявяване на иск за делбата му; съгласието на ответниците пък е изразено в подаването на документи за изготвяне на строителни книжа за промяна на предназначението на тавана в жилище, както и чрез продажбата му като жилище. Като не е отчел тези конклудентни действия като израз на съгласие на етажните собственици за промяна на предназначението на таванския етаж, въззивният съд е постановил неправилно решение. Въззивното решение е неправилно и по други съображения. На първо място – след като се иска делба на обект, който е имал статут на обща част по предназначение, като страна в делбеното производство следва да се конституира и собственикът на третия етаж от сградата, в случай, че той е различен от досега конституираните страни. Неговото участие в делото е задължително по две причини – от една страна от неговото съгласие също зависи превръщането на общата част в самостоятелен обект на правото на собственост, който може да бъде предмет на делба, а от друга страна, ако такова съгласие е налице, той също следва да участва в делбата, в качеството си на етажен собственик. На следващо място - съсобствеността, както и квотите на съсобственост в таванския етаж се определят не по правилото на чл.92 от ЗС, а по правилото на чл.40 от ЗС, тъй като преди да бъде обект на делба, таванът е имал статут на обща част по естеството си. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се конституира като ответник собственикът на третия етаж и от неговото становище да се прецени дали има съгласие за промяна в предназначението на таванския етаж. В случай, че такова съгласие е налице, делбата на тавана е допустима, тя следва да се извърши между всички етажни собственици и при квоти, определени съобразно правата им в отделните етажи и при отчитане на разпоредбата на чл.40 от ЗС. В този случай следва да се зачетат и правата на ответниците Б. Я., С. Ч. и С. Ч., произтичащи от нотариалния акт от 2008г. За пълнота на изложението следва да се посочи, че са неоснователни част от оплакванията в касационната жалба на Б. Я., С. Ч. и С. Ч.. По изложените по-горе съображения е правилен изводът на въззивния съд, че с изграждането си през 1998г., таванският етаж е придобил статут на обща част по предназначение. Фактът, че той не е бил изграден като жилищен етаж още тогава се установява както от разпитаните по делото свидетели, така и от данните по двата архитектурни проекта – първоначалния, по който таванът представлява неизползваема площ /виж обяснителната записка от 1986г./ и този за преустройство от 2007г., с който става възможно изграждане на жилище в подпокривното пространство чрез премахване на части и елементи от съществуващи преградни тухлени зидове и изпълнение на нови такива, както и други строителни работи. По отношение на сделката, оформена с нотариален акт №13/2008г., с който жалбоподателите са придобили права върху процесния апартамент, правилно въззивният съд е отчел обстоятелството, че тя е извършена при наличие на вписана искова молба по чл.87, ал.3 от ЗЗД и съдебно решение, с което исковете са уважени. Съобразена е разпоредбата на чл.88 от ЗЗД и законосъобразно е прието, че праводателите на жалбоподателите са могли да прехвърлят само толкова права, колкото са притежавали в таванския етаж. Неоснователни са и доводите за придобиване на собствеността върху таванския етаж по давност, чрез присъединяване на владението на праводателите на жалбоподателите. Това владение би имало правно значение само след промяната на предназначението на таванския етаж, тъй като общите по предназначение части не могат да се придобиват по давност поради забраната на чл.38, ал.3 от ЗС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №451 от 29.03.2010г. по гр.д.№3341/09г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е допусната делба на тавански етаж от сграда в [населено място], с идентификатор на етажа № 00702.516.151.1.4. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: