Р Е Ш Е Н И Е № 332 София, 21.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 565/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Х. Х. против въззивно решение на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав № 6105/22.12.2010 г., постановено по гр. д. № 9676/2010 г., с което е потвърдено решение на СРС, 53-ти с-в от 14.06.2010 г., постановено по гр. д. № 51463/2009 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, предявени от М. Д. П. против [фирма], София и е признато за установено на основание чл. 357 КТ, че от 29.10.2009 г. до 3.11.2009 г. между М. П. и [фирма], София е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което П. е работила при [фирма], София на длъжността „опаковчик”. За ответник по касация М. Д. П. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат В. К.. С определение № 803/22.06.2011 г. по гр. д. № 565/2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправни въпроси, относим към приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ, а именно: При наличие на ЕР на ТЕЛК със здравно противопоказание „негоден за физически труд” в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва ли да се събират доказателства тежка ли е физическата работа, която работникът изпълнява и относно годността на работника да изпълнява длъжността, която заема по трудово правоотношение с работодателя; След като първоинстанционния съд не е допуснал поискано от ответника-работодател доказателствено средство за липса на друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника и не е указал на страната по силата на служебното начало, че това обстоятелство е недоказано по делото, то длъжен ли е въззивният съд да допусне това доказателствено средство при направено пред него процесуално искане за това. Отговор на поставените въпроси: Нормативната уредба на чл. 101, чл. 103 от Закона за здравето /обн., ДВ, бр. 70/10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп./, чл. 61 , чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /приета с ПМС № 87/5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36/14.05.2010 г./ и чл. 23, чл. 24; чл. 25 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /приет с ПМС № 83/26.04.2010 г., обн. ДВ, бр. 34/4.05.2010/ регламентират видовете медицинска експертиза, органите на медицинската експертиза и техните основни функции и правомощия. В компетентността на Териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ е освидителестването и преосвидетелстването на лицата по повод на временна нетрудоспособност; трайно намалена работоспособност на лица на и над 16-годишна възраст; вид и степен на увреждане на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО; искане на застрахователи и на застраховани лица; трудоустрояване на лица с 50 и над 50 на стой трайно намалена работоспособност; определяне характера на заболяванията – професионален или общ; други случаи, предвидени в нормативни актове /чл. 32, ал. 2 от Правилника. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на възложената работа в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това нормативно ред /посочен по-горе/. Втората хипотеза на текста е поради „здравни противопоказания” и е налице в случаите, при които работникът или служителят боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. И в двата случая става дума за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответни здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. С оглед на изложеното по първия правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване следва да се даде отрицателен отговор. По втория въпрос отговорът е положителен. Съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд е длъжен да уважи заявено от ответната страна-работодател искане и да допусне доказателствено средство за установяване на втората предпоставка от фактическия състав на чл. 325, т. 9 КТ за установяване липсата на друга работа в предприятието, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя при отказ на първоинстанционния съд да уважи същото искане, постановен при процесуално нарушение. Касационната жалба е подадена от заинтересована от изхода на делото страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Прието е от въззивния съд за безспорно установено, че до 17.11.2005 г. ищцата М. П. е работила при ответника, на която дата тя е била уволнена, уволнението е отменено и тя е възстановена на предишната работа с влязло в сила съдебно решение. Междувременно, на 6.10.2008 г. на П. е издадено ЕР на ТЕЛК, с което й е призната трайно намалена работоспособност 91 %, поради И.. На 19.10.2009 г. П. се е явила при работодателя, за да заеме длъжността, на която е била възстановена със съдебно решение. От 19.10.2009 г. до 3.11.2009 г. тя се е явявала на работа и е работила като опаковач-подаръчни пликове и мартеници. На 3.11.2009 г. й е била връчена заповед за уволнение на основание чл. 325, т. 9 КТ. Съдът е признал уволнението за незаконно, като е приел, че не е изпълнена от работодателя доказателствена тежест да установи по делото елементите от фактическия състав на приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка съдът е посочил, че ищцата е призната за нетрудоспособна за изпълнение на длъжността „опаковач”, свързана с полагане на физически труд и че е налице предписание на ТЕЛК да не изпълнява тази работа, но тъй като ЕР на ТЕЛК е от предходната година /6.10.2008 г./, а последващото ЕР на ТЕЛК е след уволнението /10.02.2010 г./, то към датата на прекратяване на трудовото правоотношение /3.11.2009 г./ работодателят не е доказал първата предпоставка на чл. 325, т. 9 КТ, както и че не е доказано на П. да е предложена друга длъжност, подходяща за здравословното й състояние. Решението е неправилно с оглед отговорите на правните въпроси в мотивите на настоящото решение. Налице са основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Решението на въззивния съд е необосновано като правен резултат с оглед събраните по делото доказателства. То е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК с недопускане на доказателствени средства, незаконосъобразно недопуснати от първоинстанционния съд, което е довело до постановяване на въззивното решение при ненапълно изяснена фактическа обстановка. Допуснатото съществено процесуално нарушение обосновава връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което чрез допускане на съответни доказателствени средства следва да се изясни дали в предприятието има друга работа, подходяща за здравословното състояние на ответницата по касация, като елемент от фактическия състав на приложеното от работодателя основание за прекратяване трудовото правоотношение между страните-чл. 325, т. 9 КТ. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-а въззивен състав от 22.12.2010 г., постановено по гр. д. № 9676/2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: