1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 15.07.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от осми юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 2373/ 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 662 от 08.03.2022г., постановено по ч. гр. д. № 524/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 24.01.2022 г., постановено по гр.д. № 16604/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната искова молба, подадена от Е. М..
Касаторът обжалва определението като неправилно с твърдения за нарушено право на защита, в частност на разпоредби на ХОПЕС и ЕКЗПЧОС, тъй като САС е преценил като законосъобразен отказа на СГС да му назначи за служебен защитник адв. И. Ю. след като му е назначил за такъв адв. Х.. Поддържа, че са били налице законни основания за смяна на служебния защитник - бездействие на адв. Х.. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Поддържаната от касатора очевидна неправилност на атакуваното определение като основание за достъп до касация е обоснована с довод, че при бездействие на служебно назначения адвокат, съдът следва по реда на чл. 26, ал. 5 ЗПрП да го замени, в противен случай нарушава принципа на равнопоставеност и правото на справедлив съдебен процес.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, счита следното:
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото /ищец/ с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл.274, ал.1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт, постановен по иск с цена над 5000 лв.
За да потвърди определението за връщане на исковата молба, апелативният съд от фактическа страна е приел, че СГС е уважил искането на ищеца да му бъде назначен като служебен защитник адвокат Г. И., но поради безотговорност и бездействие на същата, довели до неотстраняване нередовностите на исковата молба, тя е била освободена като процесуален представител и е бил назначен друг служебен защитник. Последвали са откази от назначените адвокати да поемат защитата на М.. Последно назначената адв. Х. не е направила такъв отказ. Разпореждането с указанията за отстраняване нередовности на исковата молба й е било връчено на 05.01.2022 г., като на ищеца е бил изпратен препис от определението за назначаване на адв. Х. с посочен номер на мобилния й телефон. До 18.01.2022 г. указанията на съда не са били изпълнени и на 24.01.2022г. исковата молба е върната. От правна страна е прието, че тъй като адв. Х. не е направила отказ от защита, съдът не би могъл да я смени с друг защитник, защото не е в правомощията му да отвежда адвокат. Не са били налице и основания за назначаване на нов защитник с оглед на чл. 24, т.1 и т. 2 ЗПрП.
Върховният касационен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на соченото от касатора основание чл. 280, ал. 2, пр. последно ГПК- поради очевидна неправилност. Такава е налице, когато неправилността на решението може да бъде констатирана от съда само при прочита на обжалвания акт, без да е необходимо запознаване с доказателствата по делото. В случая очевидната неправилност се отнася до явна необоснованост на извода на въззивния съд за законосъборазност на обжалваното пред него определение. От една страна е прието, че първоинстанционният съд е назначил на ищеца посочения от него адвокат Г. И., но поради бездействието й, довело до неотстраняване нередовностите на исковата молба, тя е била освободена като процесуален представител и е бил назначен друг служебен защитник. Същевременно при наличие на бездействие на следващ служебен защитник- адв. Х., е прието, че правилно исковата молба е върната поради неотстраняване на нередовностите й. Въззивният съд не е съобразил, че при една и съща фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил различни правни последици- замяна на адвокат на основание чл. 26, ал.5 от ЗПрП и връщане на искова молба.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
С искова молба от 11.12.2018 г. до СГС Е. Д. М. е поискал от съда да осъди Народното събрание на РБ и Министерство на вътрешните работи да му заплатят, всеки един от тях поотделно, сумата от 100 000 лв. като обезщетение за вреди. Посочено е, че тези вреди са нанесени от Ц. Г. Ц. в качеството му на вицепремиер и Министър на вътрешните работи. Поддържа, че противоправното му поведение се изразява в организирането на негативна медийна кампания срещу ищеца. Сочи се, че са налице клеветнически и обидни твърдения на Ц. по адрес на ищеца в медиите /Б., вестник „Дневник“ /, който го е нарекъл Крокодила и убиец, без да е налице влязла в сила присъда за това. Конкретизиран е период на извършване на увреждането 15.09.2009 г.- 23.10.2018 г. Посочени са и дати на публикуване на статии и на излъчване на телевизионно предаване. С исковата молба ищецът е поискал да му се предостави правна помощ, като за негов служебен защитник се назначи адв. Г. И..
С разпореждане от 03.06.2019 г. по гр.д. № 16604/2018 г. по описа на СГС, съдът е дал на ищеца едноседмичен срок, в който да посочи представител на всеки един от ответниците, да изложи обстоятелствата, обосноваващи отговорността на всеки един от тях, да посочи дали търсената от тях отговорност е солидарна или не, да конкретизира твърденията си относно момента на настъпването на всяка отделна част от вредоносния резултат в рамките на посочения в исковата молба времеви период, както и да представи преписи за ответниците. Това разпореждане е връчено на ищеца на 10.06.2019г., като на 14.06.2019г. той е поискал отвод на съда, защото липсва произнасяне по искането му за предоставяне на правна помощ. На 21.06. 2019г. е депозирал втора молба, с която е поискал предоставяне на правна помощ, като за процесуален представител му се назначи адв. Ю.. В същата молба е посочил, че иска Народното събрание и Министерство на вътрешните работи да бъдат осъдени поотделно да му заплатят по 100 000 лв. Изложил е твърдения, че от действията на Ц. са нарушени негови права и са му причинени вреди. Поддържа, че за действията на Ц. е отговорна Република България – Народното събрание и МВР.
На 09.10.2019г. на ищеца е предоставена правна помощ , след което са му назначавани адвокати, които по тяхно искане са освобождавани. На 09.06.2020г. за процесуален представител на ищеца е назначена адв. Г. И., която след констатирано от съда бездействие е освободена с определение от 10.11.2020г. Последвало е назначаване на други адвокати, които са освобождавани по тяхно искане. С определение от 30.12.2021г. като процесуален представител на ищеца е назначена адв. Х., като съдът е постановил на адв. Х. да се изпрати препис от това определение, както и от разпореждането от 03.06.2019г., с което са дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба. Видно от приложеното съобщение на 05.01.2022г. на адв. Х. е връчен препис от определението от 30.12.2022г.
На 24.01.2022г. е постановено обжалваното разпореждане, с което поради неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба, същата е върната и производството по делото е прекратено.
При така установената фактическа обстановка, следва извод, че не са били налице предпоставките на чл. 129, ал.3 ГПК, вр. чл.127, ал.1, т. 2, 4 и 5 ГПК за връщане на исковата молба.
Видно от съобщението, изпратено до адв. Х., на нея й е връчен препис от определението от 30.12.2021г., с което е назначена за процесуален представител на ищеца и с което определение съдът е разпоредил да й се връчи и препис от разпореждането от 03.06.2019т., но няма доказателства, че това разпореждане й е връчено. Следователно по делото не се установява, че на адв. Х. са съобщени указанията, дадени с разпореждането от 03.06.2019г. и съответно срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба не е започнал да тече и не са били условията на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба.
На следващо място при преценка законосъобразността на определението за връщане на исковата молба се дължи и произнасяне по правилността на дадените от съда указания за отстраняване нередовности на исковата молба, защото даването на неправилни, непълни и/или неточни указания не е основание за връщане на исковата молба. В случая съдът неправилно е дал указания за посочване представители на всеки един от ответниците. Указанията за конкретизиране дали претенцията е предявена в условията на солидарност, също са неправилни, защото ищецът изрично е посочил, че претендира от всеки един от ответниците по 100 000 лв. Относно момента на настъпване на вредите в исковата молба също се съдържат фактически твърдения за конкретно излъчено по Б. изказване на Ц. и за публикация във в. „Дневник“. При въведени твърдения за претърпени неимуществени вреди, съдът е дал неправилни указания за уточняване обема на вредите /финансовото отражение на загубата, която ищецът твърди да е претърпял/. Липсва и произнасяне на съда по молбата от 21.06.2019г., в която ищецът сочи, че от всеки от ответниците претендира по 100 000 лв. и че те носят отговорност за извършените от Ц. действия. Съдът, преди да върне исковата молба, е следвало да прецени дали са налице нередовностите, описани в разпореждането от 03.06.2019г.
На следващо място при едни и същи факти първоинстанционният съд е приложил различни правни последици - констатирайки бездействие на адв. И. я е заменил с друг адвокат, а бездействието на адв. Х. е довело до връщане на исковата молба. В ГПК няма разпоредба, задължаваща съда да замени назначения служебен представител при неизпълнение на указания за извършване на определени процесуални действия. В чл. 26, ал. 5 ЗПрП обаче се съдържа възможност органът, предоставил правната помощ, да замени назначения повереник. Касае се за преценка на съда при зачитане на конкретните обстоятелства по делото. След като по настоящето дело съдът е счел, че са налице условията на чл. 26, ал.5 от ЗПрП и е заменил назначения адвокат, то при повторно възникване на същата хипотеза и при липса на настъпили нови, различни обстоятелства, съдът е следвало повторно да процедира по аналогичен начин и да приложи същата разпоредба.
Предвид горното, обжалваното определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 662 от 08.03.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 524/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 662 от 08.03.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 524/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение от 24.01.2022 г., постановено по гр.д. № 16604/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: