4 Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр. София, 02.08.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1703 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Айс Лайн А.М.” ЕООД, [населено място], против решение № 79 от 07.04.2017г. по в.т.д. № 28 / 2017 г. на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 708 / 07.10.2016 г. по т.д. № 1649 / 2015г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното решение са уважени предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК срещу дружеството положителни установителни искове с правно основание чл.535 и сл. ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „ИМПРЕСИЯ” ЕООД за сума в размер на 28 000 лeва, представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 30.06.2014г., както и за законната лихва, считано от депозиране на заявлението - 06.07.2015г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8021 / 2015 г. на Районен съд – Варна, като касаторът е осъден да заплати деловодни разноски за исковото и заповедното производство. Жалбоподателят атакува въззивното решение, като твърди, че то е необосновано, постановено в несъответствие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа същите съображения, каквито са изложени във въззивната му жалба: Сочи, че в съдържанието на ценната книга, освен посочения падеж - 30.06.2015г., е визиран и още един падеж –„на предявяване”, което е довело до нередовност на процесния запис на заповед. Счита въведеното от ищеца каузално правоотношение за ирелевантно и недопустимо за изследване, тъй като ищецът не е предявил в производството съединен при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.266 ЗЗД. Същевременно поддържа, че ищецът не е установил връзката на въведеното от него каузално правоотношение с процесния запис на заповед и изправността си по него, тъй като не е доказал съществените му елементи – предмет, възнаграждение, падеж на плащане. Оплаква се от указанията на съда при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото, в резултат на което е бил лишен от възможността да се защити в производството и да предприеме доказване, оборващо изводите на съда за предмета на делото, характера на уговорките в договора и приемно-предавателния протокол. Намира изводите на апелативния съд за вътрешно противоречиви и неправилни, разминаващи се с фактите, обективирани в представените по делото писмен договор, приемно-предавателен протокол и фактури. Счита, че е налице очевидно несъответствие между предмета на делото и посочените в приложените фактури доставени стоки, услуги и получател. Посочва, че е налице неизпълнение на каузалното правоотношение, тъй като поетото от ищеца задължение по договора за изработка не е изпълнено точно в количествено отношение, нито е приета работата в тази й част. Претендира съдебни разноски за производствата. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира разноски за настоящото производство в размер на 4250 лева, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по материалноправния въпрос: „Редовен ли е запис на заповед, в който е посочено, че е платим „на предявяване по чл.84, ал.2 ЗЗД”, наред с посочения падеж на конкретна дата?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът, „Айс Лайн А.М.” ЕООД, е издал на 30.06.2014г. в полза на ищеца запис на заповед за сума в размер на 28 000 лева, въз основа на който поемателят, „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение и поради депозирано възражение от страна на издателя, е предявен положителен установителен иск за вземането по ценната книга по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Според решаващия състав, процесният запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като е издаден в предписаната от закона форма и съдържа всички съществени реквизити по чл.535 ТЗ, с падеж конкретна дата - 30.06.2015г. Апелативният съд е счел, че не е от значение факта, че в ценната книга е упоменат израза „на предявяване по чл.84, ал.2 ЗЗД”. Аргументирано е, че посочената разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД се прилага в случаите, в които записът на заповед няма определен ден на изпълнение, в които случаи длъжникът би изпаднал в забава след покана от страна на кредитора, между които не е настоящата хипотеза. Непосредствено след израза „на предявяване” е посочена и конкретна дата, на която дата задължението ще се счита изискуемо и волята на издателя е била да плати посочената в записа на заповед сума именно на посочения в същия ден от календара, което кореспондира с изискването на чл.486, ал.1, т.4 вр. чл.537 ТЗ. Въз основа на това е изведено, че след като процесният запис на заповед има изрично определен ден на падеж на задължението, нормата на чл.536, ал. 2 ТЗ не може да намери приложение. С оглед изложеното, възражението на ответника по исковете - настоящ касатор, за недействителност на записа на заповед е прието за неоснователно. Въззивният съд е счел за доказана твърдяната от ищеца връзка между менителничния ефект и договора за изработка, в т.ч. и на посочените в него параметри, като е достигнал до извода, че по обезпеченото с ценната книга каузално правоотношение възложителят – издател на записа на заповед, дължи плащане в размер на 28 000 лева, поради което е уважил иска, предявен по реда на чл.422 ГПК за вземането от 28 000 лева по менителничния ефект. По релевирания правен въпрос: По поставения въпрос е формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, материализирана в решение № 168 / 07.11.2013г., т.д. № 678/2013г., I ТО на ВКС, в което е прието, че при едновременно посочване в ценната книга на два падежа -„без протест, платим на предявяване” и на конкретна дата на падеж, е налице нередовен запис на заповед, който не поражда действие. Даденото разрешение се основава на императивния характер на нормите, уреждащи формата и реквизитите на записа на заповед като ценна книга- чл.535 ТЗ вр. чл. чл.537 ТЗ и чл.486, ал.1 и ал.2 ТЗ, поради което напълно се споделя от настоящия състав. По основателността на жалбата: В процесния запис на заповед на 30.06.2014г. издателят, „Айс Лайн А.М.” ЕООД, се е задължил да заплати безусловно, без протест, срещу представяне на записа на заповед, сумата от 28 000 лева на предявяване по чл.84, ал.2 ЗЗД, с дата на падежа 30.06.2015г. Видно от първата част от така очертаното съдържание на менителничния ефект, в нея е изразена воля плащането да се извърши „срещу представяне на записа на заповед” като фактическо действие на показване на ценната книга на заповед на длъжника от държателя й, за да се увери същият, че плаща на легитимирано по ефекта лице. С оглед на това, не може да се приеме, че в следващата част от текста „сумата от 28 000 лева на предявяване по чл.84, ал.2 ЗЗД, с дата на падежа 30.06.2015г.”, чрез израза „на предявяване” също се изразява воля за фактическото представяне на записа на заповед. Неправилно апелативният съд е счел, че не е от значение фактът, че в ценната книга е упоменат израза „на предявяване по чл.84, ал.2 ЗЗД”. Именно защото изразът „на предявяване” е посочен като падеж на записа на заповед, е посочената и разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД, за която правилно апелативният съд е приел, че е приложима в случаи, в които за задължението няма определен ден на изпълнение. Обстоятелството, че след този израз е посочена и конкретна дата на падеж – 30.06.2015г. сочи на недопустимо определяне на два падежа по записа на заповед, и не може да служи като аргумент за отричане на съдържащия се в ценната книга порок на формата, в частност на реквизита – падеж, чрез определяне на два падежа на ефекта. Следва да се има предвид, че съдържанието на записа на заповед като едностранна сделка има строго формален характер, установен от закона с повелителни норми, поради което от неговото съдържание следва да може еднозначно да бъде определен падежа на ценната книга, какъвто не е настоящият случай. С оглед горното, даденото разрешение от въззивната инстанция във връзка с направеното от касатора абсолютно възражение за недействителност на ефекта, влиза в противоречие с цитираната практика на ВКС и с разпоредбите на чл.535 ТЗ вр. чл. чл.537 ТЗ и чл.486, ал.1 и ал.2 ТЗ. С оглед недействителността на ценната книга, безпредметно е обсъждането на доводите във връзка с твърдяното каузално правоотношение и връзката му с процесния запис на заповед. Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени като неправилно и предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове за вземането по записа на заповед, ведно с лихвата от заявлението – да се отхвърлят като неоснователни. С оглед изхода на спора, на касатора – ответник по исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК, се дължи заплащане на направените от него разноски за исковото производство във всички инстанции в размер общо на 8950 лева (за първа инстанция - 2000 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за вещо лице; за въззивната инстанция - 560 лева държавна такса и 2600 лева – адвокатско възнаграждение; за касационната инстанция – 30 лева и 560 лева – държавни такси и 3000 лева – адвокатско възнаграждение). Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 79 от 07.04.2017г. по в.т.д. № 28 / 2017 г. на Апелативен съд-Варна, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу „Айс Лайн А.М.” ЕООД, ЕИК ЕИК[ЕИК], искове за признаване на установено дължимостта на сума в размер на 28 000 лeва, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 30.06.2014г., както и на законната лихва, считано от депозиране на заявлението - 06.07.2015г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8021 / 2015 г. на Районен съд – Варна. ОСЪЖДА „ИМПРЕСИЯ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Айс Лайн А.М.” ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата от 8950 лева - направени разноски за всички инстанции в исковото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.