Р Е Ш Е Н И Е № 207 София, 30.10.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 2961 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Й. Р. Д. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. М. Р.- АК Р. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 16 от 17.01.2013 година, постановено по гр. възз.д. Nо 874/ 2012 година на ОС –Русе по чл. 247 ГПК. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, тъй като математическата грешка съставлява „очевидна фактическа грешка”, поради което се поддържа основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод , че правният въпрос, поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума – паричен еквивалент на квотата на съсобственика –длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , е разрешен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Решение Nо 38 от 01.12.2012 година по гр.д. Nо 343/2011 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 72 от 14.02.2011 год. по гр.д. Nо 1647/2009 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 95 от 12.03.2012 год. по гр.д. Nо 1056/2010 год. на ВКВС-I г.о., Решение Nо 184 от 19.10.2010 год. по гр.д. No 1162/2009 год. на ВКС- II г.о. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация С. П.- адв.Р.К.- АК Р., с което се поддържа , че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 281 ГПК и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК ,намира : С обжалваното решение, окръжният съд е оставил без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка по Решение Nо 601 от 25.10.2012 година по гр.възз.д. Nо 874/2012 година по описа на ОС- Русе досежно дължимите суми по сметки за извършени подобрения в имота , присъдени с решението по извършване на делбата.Прието е , че искането за поправка на очевидната фактическа грешка по същество предполага промяна на формираната от съда воля, която може да бъде отстранена само по пътя на обжалването, но не и в производството по чл.247 ГПК. По правния въпрос , обосновал допуснатото касационно обжалване, а именно поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума – паричен еквивалент на квотата на съсобственика –длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , следва да се приеме , че делбеният процес, уреден от законодателя като особено исково производство предполага въпросът за правата на съсобствениците да бъде разрешен в първата фаза, с решението по чл. 344 ал.1 ГПК . Като съдебен акт , решението по допускане на делбата има установително действие и със силата на присъдено нещо се установяват / наред с другите въпроси/ и обема права на всеки съделител във спорната съсобственост. След като е налице влязло в сила решение и правата на всеки един от съделителите е определен като математически израз на част от цяло/ било в обикновена или десетична дроб/, то стойностният паричен израз на тази част от цялото е безусловно определяема , в зависимост от паричния стойностен израз в същото съотношение на целия делбен имот. В този аспект , когато се касае до неправилно аритметично изчисление от страна на съда на дела на съделител в пари при необходимостта от стойностно уравнение на дяловете или изчисление на дължими припадащи се части на парично задължение , базирано на правилото на чл.30 ал.3 ЗС , не може да се приеме , че правилното изчисление на дължимите парични суми, съответстващи на стойностния еквивалент на дела на страните- съделители, в производство по чл. 247 ГПК съставлява подмяна на волята на съда и исканата поправена не може да се допусне. Решение Nо 38 от 01.12.2012 година по гр.д. Nо 343/2011 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 72 от 14.02.2011 год. по гр.д. Nо 1647/2009 год. на ВКС-I г.о. – постановени по реда на чл. 290 ГПК и изразяващи аналогична теза , налагат извод за споделено становище във вече изложени смисъл. По основателността на касационната жалба. Разгледана по същество, настоящият състав намира същата за основателна. С решение по чл. 344 ал.1 ГПК , районният съд е допуснал да се извърши съдебна делба между С. П. П. , Й. Р. Д. и А. А. К. на следния недвижим имот : ЖИЛИЩНА СГРАДА от 70.50 к.м., шапрон и дворищна тоалетна, ведно с 240/331 идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 331 кв.м. , съставляващо ПИ * в кв.* по РП на [населено място] или ПИ с идентификатор * , съгласно КК и касатралните регистри , при права от 3/6 идеални части за С. П. , 2/6 идеални части за Й. Д. и 1/6 идеална част за А. К.. В първото по делото редовно съдебно заседание , след влизане в сила на решението по допускане на делбата , съделителят Й. Д. е заявила претенции по сметки за извършени от нея подобрения в процесния недвижим имот , в резултат на които стойността на имота е по-висока. Съделителят С. П. е заявила свои претенции по чл. 32 ал.2 ЗС. С решение по извършване на делбата , районният съд на основание чл. 348 ГПК е изнесъл делбения имот на публична продан, а на основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 72 ЗС е осъдил С. П. да заплати на Й. Д. сумата от 3500 лв. , съставляващи увеличената стойност на делбения имот в резултат на извършени в имота / без противопоставяне / подобрения на стойност на обща стойност от 9 290 лв..За разликата до общо претендирания размер на претенцията за подобрения от 19 430 лв. искът е отхвърлен. С решението окръжният съд в правомощията по чл.258 и сл. ГПК приемайки за частично основателна въззивната жалба на Й. Д. срещу С. П. по сметки , е коригирал решението като е отменил присъдената в полза на Й. Д. сума за разликата над 3096.67 лв. до 3 500 лв. и е оставил в сила решението в отхвърлената част на иска на Й. Д. , предявен за сумата от 19 430 лв. В мотивите съдът е приел, че Й. Д. има право да получи не цялата увеличената стойност на имота от 3500 лв. , а стойността на извършени в имота подобрения като съсобственик от 9290 лв., но отговорността на останалите съделители е съобразно дела им в съсобствеността .Прието е , че С. П. дължи на Й. Д. стойността на подобренията и разноски , направени за запазване на имота или сума равняваща се на 2/6 идеални части в размер на сумата 3096.67 лв. Съгласно решението по допускане на делбата , делът в съсобствеността на С. П. е от 3/6 идеални части или отговорността и за подобренията е в същото съотношение от общата стойност на последните. В стойностно изражение дължимия паричен еквивалент на 3/6 части от подобренията на обща стойност от 9 290 лв. , което се равнява на сума от 4645 лв. При изложените по-горе съображения следва да се приеме , че по реда на чл. 247 ГПК въззивната инстанция е следвало да допусне поправка на очевидната фактическа грешка, като приеме , че припадащото се задължение за подобрения на С. П. е в размер не на 2/6 идеални части , а на определения с влязло в сила решение по чл. 344 ГПК дял от 3/6 части от дължимата сума от 9290 лв., кято няма стойностно изражение от 3096. 67 лв. В диспозитива на съдебното решение , чиято поправка се иска по реда на чл. 247 ГПК, предвид на липсата на изричен диспозитив за отмяна на решението на първата инстанция в отхвърлителната му част , и с оглед на правилото reformatio in peius , поправката на допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде допусната само в насока да не се зачита постановения отменителен и отхвърлителен диспозитив , а да се чете остане само диспозитива , с който се потвърждава решението на първата инстанция. Констатираният порок на обжалваното решение налага отмяна в рамките на правомощията на ВКС по чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, и постановяване на ново решение с което се допусне исканата поправка на очевидната фактическа грешка на решението на въззивния съд. По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение Nо 16 от 17.01.2013 година, постановено по гр. възз.д. Nо 874/ 2012 година на ОС –Русе , с което е отказано да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка по решение и вместо него п о с т а н о в я в а : ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка на Решение Nо 601 от 25.10.2012 година по гр.възз.д. Nо 874/2012 година по описа на ОС- Русе като ДИСПОЗИТИВА на съдебното решение се чете „ ПОТВЪРЖДАВА Решение Nо 498 от 15.03.2012 година, постановено по гр. д Nо 2010/ 2011 година на РС–Русе.” ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :