Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
С о ф и я , 02 юни 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 м а й 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 437/2015 година.
С искане на основание чл.420, ал.2 от НПК от осъдения А. К. С. от П. се атакува влязлото в законна сила решение № 15 от 22.01.2015 г., постановено по ВНОХД № 1754/2014 г. от Пловдивския окръжен съд, като се навеждат доводи за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК за възобновяване на наказателното дело с искане за отмяна на решението и оневиняването му по предявеното обвинение от касационната инстанция, без да е наведено алтернативно такова за намаляване на наложеното му наказание, респективно, заменянето му с друго по-леко по вид наказание, въпреки развитите в тази насока доводи.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъденият С., чрез защитника си адв.Н.С. от АК-П. моли искането му да бъде уважено.
Върховният касационен съд провери атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 305 от 06.10.2014 г., постановена по НОХД № 4914/2014 г. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия А. К. С. от П. за виновен в извършване на 14.08.2014 г. в П. на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, от което е приспаднат арестът му по ЗМВР за почти един ден, а на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 9 месеца от влизане на присъдата в сила, от което наказание на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднат срокът на лишаването му от това право по административен ред от 14.08.2014 г. до влизане на присъдата в законна сила.
По въззивна жалба от защитника му адв.Н.С. от АК-П. с оплаквания за нарушения на процесуалния и на материалния закон и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с претенцията той да бъде оневинен по предявеното му обвинение поради липса на престъпно деяние или на основание чл.9, ал.2 от НК заради малозначителност на обществената му опасност, както и по въззивен протест от районна прокуратура-П. с довод за явната несправедливост на определеното на С. наказание заради занижения, според прокурора, размер с искане за завишаването му към средата на предвиденото за съответното престъпление, с въззивното решение на Пловдивския окръжен съд присъдата е била потвърдена изцяло.
С искането от 04.03.2015 г. от осъдения С. наново се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и от въззивния съд и се оспорва справедливостта на осъждането му въобще, респ. на наложеното му наказание, заради което се настоява за отменяне на въззивния съдебен акт и оневиняването му от ВКС за описаното деяние, което не счита за престъпление.
Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира искането за направено в законоустановения в чл.421, ал.3 от НПК срок, от страна, имаща право на такова искане и срещу въззивен съдебен акт, неподлежащ и непроверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на осъждането му се аргументират от осъдения в голямата си част с доводи, аналогични на развитите от защитника му в допълнението към въззивната им жалба пред окръжния съд (почти изцяло компютърно пренесени в искането), които обаче са получили правилен и законосъобразен отговор.
Окръжният съд подробно се е занимал с всяко едно от възраженията на защитата, като на свой ред е обсъдил относимите доказателства и доказателствени средства в тяхната взаимовръзка и съобразно житейската логика. Правилно съдът е акцентирал върху съществените факти по делото – че осъденият С. е управлявал лекия автомобил, бил е спрян за проверка и изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, в паметта на което е бил фиксиран точният час на проверката и показаният резултат, който е бил оспорен от него, но като не се е възползвал от възможността да стори това чрез даване на кръвна проба за изследване по правилата на Наредба № 30/2001 г.
С основание съдът се е дезинтересирал (включително и като не е ценил в ущърб на водача) от начина на промяната в посоката на движение на управляваното от осъдения С. МПС било с цел бягство или като обичаен за него за навлизане в кв.Капана на П. (където живеел в жилището на майка му св.Петковска) – заради забелязания полицейски патрул или понеже е имал такъв маниер на шофиране, от известното разминаване в часа на проверката между отразения в АУАН и фиксирания в паметта на „Дрегер”-а с оглед настройката на ползваните технически средства, като е съсредоточил вниманието си върху гласните доказателствени средства, включително като ги е съпоставил с останалите доказателствени източници от значение за тяхната проверка за достоверност. Така съдът задълбочено е коментирал показанията на полицейския служител св.Т., дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд, на които се е доверил и които по основните факти от предмета на доказване са били частично потвърдени от колебливите показания на св.Е.С. и данните от паметта на техническото средство. Правилно е прието те да не са компрометирани от сходството им с показанията на колегата му св.И., дадени на досъдебното производство, които обаче са били инкорпорирани към доказателствения материал по искане на защитата на осъдения на основание чл.371, т.1 от НПК, при съгласието им за спазване на изискването на чл.372, ал.3 от НПК за тяхната процесуална издържаност. От друга страна, нежеланието на осъдения С. да даде кръв за изследване е било изрично отразено от него в АУАН, като възраженията на защитата му във връзка с издадения му талон за кръвно изследване са убедително отречени и с оглед на твърденията му пред неговата майка св.Петковска, преценени и през елементарната житейска логика при конкретната ситуация. В крайна сметка окръжният съд с основание е утвърдил извода на първостепенния да се зачете като достоверен резултатът, получен при проверката на водача С. за употреба на алкохол от 1,7 промила с технически изправното средство „Дрегер” вследствие и на признатото от него пред съда обстоятелство за употреба на бира, макар и в минимално количество и часове преди спирането му от полицейския патрул.
Неоснователно защитата отдава решаващо значение на съставения АУАН, което е само едно от относимите доказателствени средства за установяване на деянието, но като престъпление, а именно по реда и със средствата на НПК. А въпросът за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водача при липса на СХЕ поради отказа му да даде кръвна проба е законодателно разрешен в цитираната Наредба № 30/2001 г., като се зачете полученият резултат чрез съответното годно техническо средство. В случая това е сторено по надлежния ред, а субективните елементи на състава са изведени от комплексно и обективно обсъдените доказателствени източници по делото. По този начин ясно и категорично е изразено вътрешното убеждение на съда по фактите, няма превратно оценени или игнорирани доказателства или доказателствени средства, те са съобразени според действителното им съдържание и в пълнота са изпълнени задълженията му по чл.339, ал.2 от НПК да даде отговор на всички съществени доводи на защитата на осъдения при проверката на първоинстанционния съдебен акт.
Не са допуснати визираните в искането нарушения на правилата на чл.13, чл.14, чл.107, ал.3, чл.303 и чл.339, ал.2 от НПК, поради което не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на производството по наказателното дело.
След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на атакуваното решение и потвърдената с него присъда и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, още по-малко за оневиняване на осъдения по предявеното му обвинение.
Последното се претендира и на основание чл.9, ал.2 от НК с оглед на явната незначителност на обществената опасност както на деянието заради времевия период на осъществяването му, така и с оглед личността на дееца. Законосъобразно и въззивният съд е отрекъл наличието на такава, като е съобразил завишената алкохолна концентрация в кръвта на водача над изискуемата се за правната му квалификация (при характеристиката на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК като такова на „формално” извършване), а така също и с оглед на миналото на С. като водач на МПС. Само дни след придобиване на правоспособност като водач на МПС той е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП, но година по-късно вече е реализирал ПТП и въпреки наложените му санкции е продължил да прави компромиси със задълженията си като водач. На този фон употребата на алкохол, макар и последвана с управляване на МПС в малките часове след полунощ, очертава деянието му съвсем не като лекомислено и случайно, а като ескалиращо пренебрежение към правилата за безопасност на движението, още повече, при данните да е обучител на деца по спазване на тези правила. При тези обстоятелства, изпълващи с дължимото съдържание обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е приложен законът, който е следвало да бъде приложен.
Оспорвайки съставомерността на деянието, осъденият С. счита и най-лекото наложено му наказание за несъразмерно тежко. То (лишаването от свобода) е определено на минимума на предвидената за престъплението санкция при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, които окръжният съд, възприемайки ги за многобройни, не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК поради липса на една от останалите предпоставки – и най-лекото предвидено наказание да се явява несъразмерно тежко на извършеното. Всъщност, конкретни доводи за обосноваване основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК не са развити в искането, както за наказанието лишаване от свобода, така и за лишаването на осъдения от правото по чл.37, т.7 вр.чл.343г от НК. Правилно са били обсъдени относимите към обема на дължимата се санкция обстоятелства и с основание окръжният съд е отказал да смекчи наложеното на С. кумулативно наказание. И настоящият състав на ВКС не намира явно несъответствие на същото на обществената опасност на деянието и на дееца за корекцията му на основание чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК и искането, като неоснователно в неговата цялост, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд- Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. К. С. от П. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 15 от 22.01.2015 г., постановено по ВНОХД № 1754/2014 г. от Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |