3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 296 София, 24.04.2013 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело N 736/2012 година Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. Т., [населено място] срещу определение № 2052 от 06.07.2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 656/2012 г. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, свързани изцяло с предпоставките, при които следва да бъде приложена разпоредбата на чл.47 ГПК, като се поддържа, че същото е постановено в противоречие със закона и практиката на ВКС, обективирана в определение № 1063 от 30.12.2011 г. по ч. т. д. № 809/2011 г. на IІ т. о. и определение № 10 от 05.01.2011 г. по ч. гр. д. № 680/2010 г., ГК, IV гр. о. Ответната страна И. В. П. не е изразила становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Русенски окръжен съд потвърдил определението от 08.05.2012 г. на Русенския районен съд по гр.д.№ 7327/2011 г., с което е прекратено производството по предявения срещу ответника иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, след преценка на представените по делото съдебни книжа на ДСИ при Р., въззивният съд приел за установено, че възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е подадено от ответника извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Решаващият състав е преценил, че този срок е започнал да тече от датата 24.03.2011 г., на която на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение по реда на чл.47 ГПК /и приложената към нея заповед за незабавно изпълнение/ и че същият е изтекъл на 07.04.2011 г., а възражението е депозирано след тази дата – на 29.07.2011 г. Счетена е за ирелевантна повторно връчената на адреса на родителите му покана за доброволно изпълнение на 15.07.2011 г., спрямо която възражението е прието от заповедния съд за подадено в срок. Въз основа на така приетите за установени факти, решаващият съд споделил направените с обжалваното определение изводи, че поради стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение ищецът няма правен интерес от установяване по исков ред на вземането си по нея. Въпросът за предпоставките, при наличието на които е приложима разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, от което следва, че общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице. Цитираните в изложението съдебни актове на ВКС /постановени по реда на чл.274, ал.2 ГПК/ не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, но на настоящият състав служебно е известно определение № 565 от 28.10.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 577/2009 г., ГК., ІІІ г.о., с което в производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК по поставеният въпрос е прието, че съдът разпорежда връчване по реда на чл.47, ал.1 ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения в делото адрес и не може съобщението да бъде връчено на друго лице/ чл. 46 ГПК/. Поставения въпрос е разрешен от въззивният съд в противоречие с цитираното определение. Заповедта за незабавно изпълнение не връчена на жалбоподателя, а е приета за приложима разпоредбата на чл. 47 ГПК, без да са били спазени всички изисквания на текста. Видно от доказателствата по делото, поканата за доброволно изпълнение до длъжника е изготвена на 23.03.2011 г. и върху нея има отметка от следваща дата - 24.03.2011 г., че длъжностното лице го е търсило „многократно”. Липсват данни, че не е намерено лице, живеещо на адреса, което да е съгласно да получи поканата и заповедта за изпълнение. Прилагането на чл. 47 ГПК изисква стриктно спазване на изискванията на текста. В конкретния случай приложението му е извършено, без да са били изчерпани възможностите съдебните книжа да се връчат лично на лицето или да се ползва реда, предвиден в чл. 46 ГПК. Следователно поканата за доброволно изпълнение не е доведена до знанието на жалбоподателя и за него не е започнал да тече преклузивния срок по чл.414, ал.1 ГПК. Като е приел, че възражението е подадено от жалбоподателя след неговото изтичане, обусловило решаващият му извод, че заповедта за незабавно изпълнение е стабилизирана, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Ето защо обжалваното определение, както и потвърденото с него прекратително определение следва да бъдат отменени, а делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. При така установените факти, настоящият състав намира, че направеният от решаващия състав краен извод, че Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2052 от 06.07.2012 г. по в. ч. гр. д. № 656/2012 г. на Русенският окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 2052 от 06.07.2012 г. по в. ч. гр. д. № 656/2012 г. на Русенският окръжен съд, както и потвърденото с него определение от 08.05.2012 г. по гр. д. № 7327/2011 г. на Русенския районен съд. ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: