Р Е Ш Е Н И Е № 52 София, 20.06.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 28.02.2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 3631 /2015 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 252 от 06.07.2015 г., по в.т.д.№ 282/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Хасковския окръжен съд № 11 от 04. 02. 2015 г., по т.д.№ 67/2014 г. за уважаване на предявените от М. С. П. обективно съединени искове по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР - за установяване несъществуване на вписаните в Търговския регистър новонастъпили за ЮЛ – търговец обстоятелства – заличаване на ищцата, като негов управител, поради оттегляне на овластяването и от едноличния собственик на капитала и промяна в начина на представителство на едноличното търговско дружество, заради невалидното им възникване – отсъствие на надлежно взети протоколни решения от органния представител на ответника, с произтичащите от това последици, разпоредени от чл.30, ал.1 ЗТР и в негова тежест е възложена отговорността за деловодните разноски а двете инстанции С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Излагайки подробни писмени съображения, поддържани и в проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си адв. Ц. –Х., изразява несъгласие с извода в обжалвания съдебен акт за отсъствие на валидно взето решение от оправомощения орган по см. на чл. 65, ал.3 ТЗ, във вр. с чл.147, ал.1, изр.2 ТЗ, формиращ волята на АД – едноличен собственик на капитала в ответното Е. относно прекратяване правомощията на управителя –ищец и промяна начина на представителство на дъщерното дружество. Счита, че „макар и възможно оформен по различен от формата за решения на ОС на съдружниците в О. начин”, такъв акт съществува от заседанието на СД от 05.03.2014 г. и изготвен в изискуемия се писмен вид, същият е породил целените с него правни последици. Заявява и становище, че след освобождаване на ищцата, управител на Е. е останал единствено Апостол А., поради което независимо от приетото в учредителния акт на дружеството съвместно упражняване на представителните функции, по отношение на последния е възникнало представителство по закон за едноличното търговско дружество, поради което отразените в този см. обстоятелство в Търговския регистър, не притежават правната характеристика на неосъществени, за да е основателен и предявения за установяване порочното им вписване иск по чл.29, л.1 ЗТР. С оглед становището си претендира отмяна на обжалваното въззивно решение и разрешаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция. Ответната по касационната жалба страна, чрез пълномощника си адв. Д.- ПАК, е възразила срещу касационните основания, считайки ги за неоснователни. В подробните си писмени съображения и доводи, въведени и в съдебното заседание по делото, основно застъпваната теза е за диспозитивния характер на нормата на чл.65, ал.3 ТЗ, който при отсъствие на създадено от ТЗ законово ограничение, допуска преуреждане на начина на формиране волята на едноличния собственик на капитала на Е. с учредителния му акт, приет в случая от ОС на акционерите на [фирма]. Счита, че при изричните клаузи на чл.15 и чл.16 от същия е напълно допустимо правомощията на [фирма], едноличен собственик на [фирма], да се осъществяват чрез дружествения му орган ОС на акционерите. Затова и безспорната липса на надлежно взето решение от този орган, изключва вписването на оспорените с исковата молба обстоятелства за търговеца, да е основано на закона, т.е. същите да са осъществени, поради което въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Касационното обжалване е допуснато с определение на ВКС, ТК № 805 от 08.11.2016 г., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „Кой е органът, който е оправомощен да вземе решение за прекратяване правомощията на управителя на Е., когато с разпоредба от Устава на акционерното дружество, едноличен собственик на капитала му, в компетентност на Съвета на директорите е възложено решаването на всички въпроси, свързани с участие на дружеството в други дружества, а в учредителния акт на Е. - че едноличният собственик провежда заседания на Общото събрание на акционерите по въпроси, касаещи дейността на Е. по реда на ТЗ за същото и на устройствения акт на АД ?” Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е счел, че оспорваните с исковата молба обстоятелства, вписани за новонастъпили за търговеца [фирма] – заличаване на ищцата М. С. П. като негов управител и промяна в начина на представляване на дружеството, са несъществуващи такива по см. на т.2 ТР № 1/ 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, поради липса на решение на Общото събрание на едноличния собственик на капитала му, в чиято компетентност, по силата на чл.115 ТЗ и чл.137, ал.1 ТЗ, е разрешаването на въпроса за управление и представителството на търговец, структурно и правно обособен в Е., вкл. избирането и освобождаването на управителя /ите/му. Позовавайки се на момента, от който управителят на дружеството се счита овластен с предоставените му правомощия от закона и дружествения договор / учредителния акт на Е./ и на възникналите от избора му два вида правоотношения с ТД – органно и договорно, решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е изградил правен извод, че прекратяване на договора за мандат между търговското дружество и управителя П., дори и да е успешно, води до преустановяване единствено на договорното правоотношение между страните, но не и на обуславящото го органно такова. Поради това и заличаване на управителя /ите/на търговско дружество, правно и структурно обособено в О./ Е./, според въззивния съд, следва да се извърши единствено въз основа на решение на органа, който го е овластил за оттегляне на правомощията, т.е. отново е необходимо решение на ОС на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, който последен не се отъждествява с ОС на акционерите, нито то е волеформиращият му орган. Соченото изискване е счетено за правно важимо и по отношение начина на представляване на дружество с ограничена отговорност/ Е./, предвид изричното му въвеждане от чл. 115, ал.6 ТЗ, като част от задължителното съдържание на дружествения договор, респ. на учредителния акт. Следователно при липсата на ангажирани по делото доказателства за насрочено и проведено ОС на съдружниците, респ. за взети по предвидения в ТЗ ред протоколни решения от едноличния собственик на капитала относно вписаните за новонастъпили обстоятелства по партидата на Е., според съжденията на Пловдивския апелативен съд не е доказано наличието на валидно изразена воля, поради което те са неосъществени – несъществуващи по см. на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което обуславя и основателност на предявените обективно съединени искове, основани на чл.29, ал.1 ЗТР. В допълнение – позовавайки се на въведените с чл.138 ТЗ и чл.139 ТЗ изисквания за провеждане и свикване ОС на О. и съпоставяйки императивно уредените в ТЗ правомощия на върховния орган на О., респ. на едноличния собственик на капитала в Е., съобразно препращането от чл.147, ал.2 ТЗ, със съдържанието на клаузите на чл.15 и чл. 16 от учредителния акт на ответното търговско дружество, решаващият състав на въззивната инстанция е преценил като спорна и действителността на същите, предвид създадената с тях, но лишена от основание в закона, правна възможност, лица без членствено правоотношение с О., респ. с Е., каквито са акционерите в АД – едноличен собственик, да са пряко компетентни за неговото управление. І. По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато: В чл.135 ТЗ законодателят императивно е посочил задължителните и необходими органи за всяко търговско дружество, правно и структурно обособено в О.. Следователно нито в дружествения договор на О., нито в учредителния акт на Е. могат да бъдат предвиждани други органи, извън изрично определената от ТЗ негова органна структура. Като върховен колективен орган на О. Общото събрание на съдружниците е единствено оправомощено да избира останалите му органи – задължителни и факултативни. По силата на разпореденото от чл. 147, ал.2 ТЗ въпросите, възложени в компетентност на ОС при Е. се решават от едноличния собственик на капитала му. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че разпоредбата на чл.147, ал.2 ТЗ е относима както за едноличен собственик на капитала –ФЛ, така и за ЮЛ- едноличен собственик на капитала на Е.. От анализа на сочената разпоредба следва, че на едноличното търговско дружество с ограничена отговорност са присъщи както органовата структура, характерна за многочленното О., макар с известна модифицирана от специфичността му, вътрешна организация така и всички правомощия на ОС на съдружниците по чл.137, ал.1 ТЗ, но възложени на едноличния собственик на капитала му. Последният за разлика от ОС на О., което безспорно не разполага с представителни функции и възможност за извършване на изпълнителски действия за търговеца, е не само с компетентност на ОС, но съгласно чл. 147, ал.1 ТЗ, може да е едновременно и управител на Е., като волеизявлението му в сочените хипотези, за да е валидно, следва да е в предвидената за решенията на ОС писмена форма - протокол. Съобразено правилото на чл. 147, ал.1, изр.2 ТЗ във вр. с общата за търговските дружества разпоредба на чл.65, ал.3 ТЗ дава основание да се приеме, че когато едноличен собственик на капитала на Е. е друго търговско дружество, законът определя и кой от неговите органи за управление упражнява правата му на едноличен собственик, без значение на конкретната правно организационна форма на ЮЛ - търговец – лицето, което има право да го представлява или изрично упълномощено лице. Следователно в тази хипотеза органният представител на търговското дружество – едноличен собственик на капитала на функциониращо в еднолична форма търговско дружество притежава две качества – на лице, което по силата на изрично разпореденото от закона – чл.65, ал.3 ТЗ упражнява правата му в Е. и на управител на това търговско дружество /чл.147, ал.1, изр.2 ТЗ/. С оглед изложеното и предвид органният представител на акционерното дружество – едноличен собственик на капитала – СД, комуто по силата на чл.244, ал.1 ТЗ е възложено оперативното ръководство и управление, извън императивно предоставените изключителни правомощия на ОС на акционерите, настоящият съдебен състав намира, че на поставения правен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, следва да се отговори следното: „В качеството си на упражняващ правата на едноличен собственик на капитала в Е. органният представител на АД - СД е оправомощен да избере управител на дъщерното дружество, както и да оттегли овластяването му, съобразно установените от ТЗ правила. В сочената хипотеза ОС на акционерите на АД – едноличен собственик на капитала, свикано по реда на ТЗ и устройствения му акт, не може да бъде волеформиращият орган и на дъщерното еднолично дружество с ограничена отговорност, дори и в учредителния акт на същото да е предвидена такава компетентност. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране се явяват самата специфика на органното представителство на ЮЛ- търговци, подробно разяснено в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и императивният характер на нормата на чл.65, ал.3 ТЗ, критерий за който последен е общественият интерес за правна сигурност, продиктувал приемането и. Отделен в тази вр. е въпросът, че и разпределението на компетенциите между органите при О. е регламентирано основно с императивни разпоредби. ІІ. ІІ. По правилността на обжалваното въззивно решение: Въпреки отговора на поставения правен въпрос, касационната жалба следва да се остави без уважение, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.2 ТЗ едноличният собственик на капитала на Е. решава въпросите от компетентността на ОС, за което се съставя протокол в съответната за решенията на ОС форма. Последователна е практиката на ВКС, израз на която е и постановения по реда на чл.290 и сл. ГПК съдебен акт на ВКС № 67 от 09.07.2012 г., по т.д.№ 341/2011 г., на ІІ т.о., че за да са валидни решенията на едноличния собственик на капитала на Е., те трябва да са обективирани в писмен протокол, независимо от конкретната му правно-организационна форма. В случая е безспорно, че едноличен собственик на капитала на ответника „АВТОГАРА Х.” Е., гр. Х. е [фирма], гр.Х.. Видно от съдържанието на приложения по делото протокол от проведено на 05.03.2014 г. заседание на СД на едноличния собственик на капитала, този колективен орган на управление на акционерното дружество не се е произнесъл за оттегляне овластяването на ищцата и освобождаването и като управител на Е., т.е. за прекратяване на органното правоотношение същата, нито за промяна на оповестения в търговския регистър по реда на чл.119, ал.2 ТЗ учредителен акт на дъщерното дружество в частта му за начин на представляване, в съответната предвидената от закона форма за решенията на ОС на О.. Обстоятелството, че в съставения от заседанието писмен документ, наименован „протокол” фигурира решение на Съвета на директорите, с което е възложено на изпълнителния директор да прекрати договора за управление на „АВТОГАРА Х.” Е., с ищцата М. С. П., чрез отправено и писмено предизвестие, считано от момента на връчването му, не обосновава правен извод за настъпили от същото правни последици, които да обуславят законосъобразност на оспореното вписване, предвид създадената от законодателя възможност за възникване на два вида правоотношения с управителя на О. /Е./ - органно и договорно, пораждащо се от различни фактически състави. Поради това изводът на въззивната инстанция, че прекратяване на договорното правоотношение с М.П., възникнало въз основа на безспорно сключен с нея облигационен договор за управление /мандат/ е правно ирелевантно за обуславящото го органно такова, породено от избора и за управител по решение на едноличния собственик на капитала и вписването му в търговския регистър, независимо от функционалната връзка между тях, като съобразен със закона се споделя от настоящия съдебен състав. За да породи целеното от едноличния собственик на капитала правно действие, решението за прекратяване правомощията на управителя в ответното Е., като дружествен орган, трябва, освен, да е взето от надлежен орган по см. на чл. 65, ал.3 ТЗ, във вр. с чл. 147, ал.2 ТЗ и обективирано в изискуемия се от ТЗ писмен акт, да е изрично. Като разпоредба от публичен ред, чл.147, ал.2 ТЗ не подлежи на разширително тълкуване – становище застъпено и в цитираната задължителна практика на ВКС,ТК. Това означава, че липсата на протоколно решение на едноличния собственик на капитала не може да бъде компенсирана дори във вътрешните отношения на Е. от друг писмен акт на същия, независимо от конкретното качество в което последният действа и допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е разпоредбата на ал.3 на чл.147 ТЗ. Предвид изложеното поддържаната в противен смисъл теза на касатора, като лишена от основание в закона, е неоснователна. Несъмнено е, че волята на лицата, които формират органа на дружеството е правновалидната воля на ЮЛ, вкл.Е. и тя освен, че поради въведения с нормите на ТЗ ред за формирането и винаги следва да е недвусмислено изразена, но и с оглед на правната сигурност, не подлежи на извеждане чрез тълкуване. Не намира опора в закона и разбирането на жалбоподателя, че след оттегляне овластяването на ищцата и на управителя Я., останалият единствен управител на ответното търговско дружество, притежава законово определено представителство, поради което не се налага вземане на изрично решение от едноличния собственик на капитала за промяна на учредителния акт. Както правилно е счел Пловдивският апелативен съд, позовавайки се на съдържанието на разпоредбите на чл.115 ТЗ и на чл.137 ТЗ, въпросите за начина на представителство и управление на О. са от изключителна компетентност на ОС на дружеството, поради което и извършване вписването на обстоятелствата, свързани със същите, са всякога базирани на решение на този върховен дружествен орган, респ. на едноличния собственик на капитала при Е., предвид законовото препращане. Несъмнено е, че по този начин е защитена и правната сигурност. /чл.119, ал.2, във вр. с чл.115, т.6 ТЗ/. С оглед изложеното и при отсъствие на спор, че решение за промяна на учредителния акт на ответника не е вземано от едноличния собственик на капитала по посочения в закона ред, законосъобразно е приетото от въззивната инстанция, че липсата на валидно изразена воля, обуславя правен извод, че новонастъпилото обстоятелство относно начина на представителство на Е., изразяващо се в заличаване на вписаното ” само заедно от двамата управители, от които единият задължително е Апостол Х. А.”, е неосъществено – неистинско удостоверяване по см. на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Що се касае до оспорената от ответника действителност на чл.15 и чл.16 от обявения в Търговския регистър учредителен акт на [фирма], с които на ОС на акционерите на едноличния собственик на капитала - [фирма] са възложени „правомощията на ОС на съдружниците на Е.” и е определен реда за вземането им, настоящият съдебен състав, възприемайки изложеното от П., счита, че доколкото произнасянето му е ирелевантно за крайния изход на делото, този въпрос не следва да бъде подробно обсъждан. Дори и да се възприеме за основателна поддържаната от ответника теза за несъответствие на сочените клаузи от учредителния акт на Е. с императивните разпоредбата на ТЗ, регламентиращи органната структура и правомощията на съдружниците в О., предвид препращането с чл.147, ал.2 ТЗ, както и съществуващо противоречие с чл.49, т.2 от устройствения акт на едноличния собственик на капитала, с която е обосновава компетентността на СД на волеформиращ орган за Е., тя сама по себе си, не би могла да доведе до различен от изградения правен извод, че процесните вписани в Търговския регистър обстоятелства по партидата на ЮЛ- търговец са несъществуващи,поради липса на надлежно изразена воля от този орган. Отделно е, че с отговора на въпроса, обусловил достъпа до касация поддържаното становище за компетентността на СД на АД, едноличен собственик на капитала на Е., е възприето. При този изход на спора в касационата инстанция на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на сумата 1 300 лева, неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение за касационното производство, реалното извършване на което е удостоверено с приложените по делото доказателства: заверено ксероксно копие от договор за правна защита и съдействие от 07.12.2015 г., и вносна бележка на [фирма] за внесени 1300 лв. по с-ка на АД ”Д., П. и Б.” за процесуално представителство пред ВКС по в.р-ние №252 от 06.07.2015 г. Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 252 от 06.07.2015 г., по в.т.д.№ 282/2015 г., по описа на с.с. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на М. С. П. от [населено място] с ЕГН: [ЕГН] сумата 1 300 лева/ хиляда и триста лева/, деловодни разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: