Р Е Ш Е Н И Е № 290 София,18.10.2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕСЕДАТЕЛ: надежда зекова ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю.Г. изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1362 / 2012г. по описа на ВКС. Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 10.07.2012г. по гр.д.№2788/2011г. на АС София, с което са уважени искове с правно основание чл. 31, ал.1 и чл.42, ал.2 ЗЗД. С определение от 16.04.2013г. е допуснато касационно обжалване за да се извърши преценка, касаеща недопустимост на производството свързана с правния интерес на ищеца да търси исканата в настоящето производство защита с оглед на правата му, които го легитимират да се намеси в чуждата правна сфера. Жалбоподателите Н. В. Д. и Р. П. П., чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е недопустимо, Ответникът В. В. Г. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържат, че производството е недопустимо, тъй като ищецът-ответник по жалба не е легитимиран да търси исканата в настоящето производство защита. Ответникът В. В. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че предявениет иск е допустим и основателен и моли решението да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е прогласил за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, по отношение на В. В., договор за покупко – продажба, оформен в нотариален акт № г. на нотариус при РС С, с който В. Н., чрез своя пълномощник Д. С., продава на Р. П. следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], заедно с прилежащите му мазе и таван, ведно с 4. 21 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото срещу цена от 82 114,30лв. и договор за покупко – продажба, оформен в нотариален акт № г. на нотариус при РС С, с който В. Н., чрез своя пълномощник Д. С., продава на Н. В. апартамент в [населено място] заедно с прилежащите му избено (с площ от 2. 55 кв. м.) и таванско (с площ от 5. 70 кв. м.) помещение, както и заедно с 3. 34 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена жилищната сграда. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на нотариален акт № г. и нотариален акт № г. Кото е оставил в сила решение в останалата му част е съдът е унищожил по искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег. № 4142 от 05.10.2006 г. на А. Г. – нотариус с № на НК, и упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег. № 3125 от 03.11.2006 г. на В. А. – нотариус с № на НК. Прието е по делото, че В. Н. е упълномощила Д. А. с права от нейно име и за нейна сметка да се разпореди чрез продажба на цена, каквато намери за добре и на когото и да е, включително и на себе си, недвижимите си имоти (апартаменти), находящи се в [населено място], с пълномощни №№ 4241/05.10.2006 г. и 3125/03.11.2006 г. Установено е от приетите по делото нотариални актове : нотариален акт за покупко – продажба № г., че В. Н., чрез пълномощника си Д. А., е продала на Р. П. апартамент в [населено място], а с акт за покупко – продажба № г., е продала на Н. В. друг свой апартамент. Съдът е счел, че предявените искове са допустими, тъй като ищецът В. В. е наследник на В. Н.. Изложени са съображения за това, че по правило искът за унищожаемост на сделките се предявява от страната, чиято воля е опорочена, а след смъртта й от нейните приемници – наследници. Прието е, че в разглеждания случай искът е предявен в хипотезата на ал. 2 на чл. 31 ЗЗД – след смъртта на лицето, чиято воля се твърди да е опорочена, тъй като преди смъртта му е поискано поставянето му под запрещение – вж. предмета на гр. д. № 307/2007 г. на СГС, БО, производството по което е прекратено, поради настъпилата смърт на ответницата. Приел е, че упълномищителните сделки на последната следва да бъдат унищожени на основание чл.31, ал.1 ЗЗД, тъй като последната към момента на сключването им не е могла да разбира свойството и значението на извършеното, а сключените въз основа на тях договори за продажба следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на ищеца, тъй като са сключени без надлежна представителна власт. Счетено е, че договорът в тези случай може да бъде потвърден, но в случая продаваката е починала, поради което сделките следва да се обявят за недействителни. Допуснато е касационно обжалване за да се извърши преценка, касаеща недопустимост на производството свързана с правния интерес на ищеца да търси исканата в настоящето производство защита с оглед на правата му, които го легитимират да се намеси в чуждата правна сфера. Настоящият състав намира, че постановеното от въззивният съд решение е допустимо, но неправилно. Процесуалната предпоставка за допустимост на предявеният от ищеца иск с правно основание чл.31 ЗЗД, изрично предвидена в текста на чл.32, ал.1 ЗЗД, е наличието на интерес от унищожаемостта за страната, която иска това. Такъв правен интерес, както правилно е приел въззивният съд има страната и нейните наследници, като последните могат да да искат унищожаване на сделката, сключена от праводателя им само до размера на наследствената си част. Що се касае до предявените искове с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, то същите са предоставени като правно средство за защита на страната, по отношение на която законът допуска да се признае за относително недействителна сделка сключена от представител без прадставителна власт. Установено е по делото от приетото като доказателство удостоверение за наследници от 04.05.2012г., че прехвърлителката В. Н. е починала на 21.07.2007г. и нейни наследница е останала сестра й Ц. Н.. Установява се също така, че майка на прехвърлителката В. Н. е била Н. К. - починала на 28.07.1996г., а праводателка на ищеца В. В. е сестра й П. К., с оглед на което последният се роднина по съребрена линия на прехвърлителната от четвърта степен с оглед разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН. Пред въззивният съд са представени доказателства, че сестрата на праводателката - Ц. Н., е направила отказ от наследство на 16.03.2012г. В конкретния случай В. Г. е предявил своите искове на 29.11.2007г. към който момент не е имал качеството на наследник на починалата на 21.07.2013г. прехвърлителка по атакуваните сделки В. Н., тъй като единствен нейн наследник към този момент е била сестра й Ц. Н. - по съребрена линия от по преден ред/ чл.8, ал.1 ЗН/. При тези данни следва да се приеме, че към момента на предявеване на исковете с правно основание чл.31 ЗЗД е чл.42, ал.2 ЗЗД за ищецът В. Г. не е бил налице правен интерес от търсената с тях защита и първоинстанционното решение е постановено по отношение на неправосубектна страна. Въззивният съд в обжалваното решение не е изложил свои мотиви по отношение на правените многократно от ответниците по иска възражения за недопустимост на производството. Действително пред въззивната инстанция е прието удостоверение от 21.03.2012г. по гр.д.№16.03.2012г. на РС София посочващо, че Ц. Н. е направила отказ от наследството на В. Н. под №164/21.03.2012г., но съдът не е изложил мотиви за това този отказ, направен през 2012г., породил ли е своите правни последици и ако да какви са неговите правни последици с оглед правата на ищеца, които биха го легитимирали да се намеси в чуждата правна сфера. Наследството е открито към 21.07.2007г. и към онзи момент призована към наследяване е била само Ц. Н.. Моментът на откриване на наследството е релевантен с оглед разграничаване на материално и процесуално правоприемство, тъй като ако се приеме, че при направения отказ от наследство ищецът получава цялото наследство на В. Н., то следва да се извърши преценка към кой момент е възникнало правото му да иска унищожаване на упълномощителната сделка от 05.10.2006г. с оглед разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗЗД и дали е налице за него правен интерес от търсената с исковете по чл.42, ал.2 ЗЗД защита, като се съобрази практиката на ВКС, че при отказ от потвърждение на договор, сключен без представителна власт, последният става недействителен по отношение на мнимо представлявания, а не абсолютно нищожен/ в този смисъл и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 31.05.2012г. по гр.д.№1677/2010г., ІV г.о. на ВКС/. С оглед така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Правният интерес от търсената с иска защита трябва да съществува през цялото разглеждане на спора защото като абсолютна процесуална предпоставка той обуславя и допустимостта му. В настоящия случай въззивната инстанция е задължена с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК да следи и служебно за допустимостта на решението на първата инстанция, което не е сторила, а не са изложени и мотиви по направените в тази насока възражения от ответниците. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : Отменя решение от 10.07.2012г. по гр.д.№2788/2011г. на АС София. Връща делото на същия съд за ново произнасяне от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: