Р Е Ш Е Н И Е № 287 гр. София, 01.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Петя Шишкова при секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1035 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. Й. П. против решение № 15 от 25.06.2018 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 500/2017 г. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Оплакванията се поддържат с доводите, че обвиненията били недоказани по несъмнен начин и съдът е допуснал нарушение на принципа по чл. 14 НПК за формиране на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Излагат се конкретно съображенията, че в случая, при доброволното им предаване банкнотите не били надлежно индивидуализирани в съответствие с изискванията на чл. 110 НПК, поради което е следвало да бъдат изключени от доказателствения материал по делото – въпреки обективната възможност те не били огледани, подробно описани и фотографирани от специалист; че никой не можел да каже какво точно е правил полицейският служител - младши експерт Г., който изследвал банкнотите без да има право да изготвя експертизи и липсва отговор на въпроса как банкнотата се озовала у него, как е била опакована и как е била върната в [населено място] предвид отсъствието на съставени приемо-предавателни протоколи; че неизключването на банкнотите като веществени доказателства е ограничило процесуалните права на подсъдимия и на неговия защитник. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. З.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 18 от 20.11.2017 г. на Търговищкия окръжен съд по н. о. х. д. № 141/2017 г. подсъдимият В. Й. П. е признат за виновен в това, на 2.11.2015 г. в [населено място], обл. Т., да е прокарал в обръщение подправени парични знаци, за които знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода. Подсъдимият е оправдан за съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК. Със същата присъда подсъдимият П. е признат за виновен и в това, на 2.11.2015 г. в [населено място], обл. Т., с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил заблуждение у А. Р. К., с което му причинил имотна вреда в размер на 6 063 лева и 73 ст., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода. Подсъдимият е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание по съвкупност в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК С присъдата подсъдимият Т. С. П. е признат за невинен и оправдан за престъпления по чл. 244 НК и по чл. 210 НК. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия П. е възложил разноски по делото. С решение № 15 от 25.06.2018 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 500/2017 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Доводи с идентично съдържание са били представени на вниманието на въззивния съд, който обстойно и ефективно ги е разгледал, а в мотивите на решението им е дал подробен и законосъобразен отговор. Съдът по същество прецизно е изследвал съдържанието на протокола за доброволно предаване, с който са били приобщени веществените обекти към доказателствения материал по делото. В тази връзка е констатирал достатъчна степен на пълнота при описанието на паричните знаци (вид на валутата, брой, номинал и серийни номера, съвпадащи със серийните номера на истински банкноти), респ. белези, които са позволявали тяхната индивидуализация. Правилно е изтълкувал и разпоредбата на чл. 110 НПК, която не въвежда императивно изискване веществените доказателства да бъдат фотографирани. Освен това, Варненският апелативен съд не е установил каквито и да било данни, поставящи по съмнение надлежното запазване и предаване на паричните знаци от разследващия за специализирани изследвания, в т.ч. недобросъвестност от страна на младшия експерт при проучване за дактилоскопни отпечатъци, независимо от изключването на процесуално основание на изготвено от него експертно заключение. При отсъствието на допуснати процесуални нарушения на правилата, които уреждат реда на събиране и проверка на веществените доказателства, оплакването на жалбоподателя за формиране на вътрешното убеждение в нарушение на чл. 14 НПК, не може да бъде възприето. Подробните и задълбочени мотиви на решението позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че фактите и обстоятелствата от предмета на доказване са били установени след внимателна и аналитична преценка на съвкупността от доказателствени източници, които в съответствие със суверенното си правомощие съдът е оценил като достоверни, излагайки подробни и логични съображения. Стриктно е изпълнил и задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК за отговори на всички основни доводи и възражения, които е навеждала защитата на подсъдимия. В рамките на фактите, изведени без съществено процесуално нарушение материалният закон е приложен правилно. Конкретни аргументи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, в жалбата на защитника няма. Твърдението за недоказаност на обвинението, извън общата му формулировка, представлява оплакване за необоснованост, което не подлежи на обсъждане в настоящото производство. При отсъствието на касационно основание, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 25.06.2018 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 500/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: