Р Е Ш Е Н И Е
№
478
С о ф и я, 10 ноември 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 06 н о е м в р и 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ
ДЪРМОНСКИ
при
секретар Аврора Караджова
и
в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 523/2009 година.
Производство по глава 33 от НПК.
С искане по чл.420 ал.2 НПК от името на осъдения А. Н. Г. от с. Б., област Пловдив се атакува влязлото в сила решение № 232/13.07.2009 г., постановено по ВНОХД № 920/2009 г. от Окръжен съд-Пловдив с оплаквания на наличие на основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 и 2 от НПК и с алтернативни искания за отмяна на “наложеното на А. Н. Г. наказание по НОХД на РС-Пловдив, потвърдено от ОС-Пловдив и да прекратите наказателното производство” или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Осъденият Г. поддържа искането си в производството пред ВКС лично и с помощта на защитника си адв. Ст. Д. от АК-Пловдив.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 202/07.04.2009 г., постановена по НОХД № 417/2009 г. на Районен съд-Пловдив отговорността на подсъдимия А. Н. Г. от с. Б., област Пловдив е ангажирана за извършено на 04.08.2008 г. в с. Б., област Пловдив, в съучастие като съизвършител с другия подсъдим по делото – Р. Г. П. , престъпление по чл.196 ал.1 т.1-во вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК, за което при условията на чл.54 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Със същата присъда подс. Г. е признат за невинен и е оправдан по другите две обвинения по чл.320а вр.чл.330 ал.1 от НК и по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК.
Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Пловдив в наказателно-оправдателната й част с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна и за останалите две престъпления, както и за явна несправедливост на наложеното на подс. Г. наказание лишаване от свобода с искане за завишаването му.
Тя е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв. Ст. Д. от АК-Пловдив с бланкова въззивна жалба с наведени оплаквания за неправилност и необоснованост с искане за отменяването й и за постановяване на нова присъда за оправдаване изцяло по предявените му обвинения.
Към тази жалба на основание чл.320 ал.5 от НПК се е присъединил и подс. Рашко П. , който е навел и възражение за незаконосъобразност на присъдата поради неправилно приложение на материалния закон и с искане за преквалификация на деянието му в такова по чл.194 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.1 т.5 от НК.
С решение № 232/13.07.2009 г. по ВНОХД № 920/2009 г. на Пловдивския окръжен съд обжалваната първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло.
В искането от името на осъдения Г. се навеждат като основания за възобновяване на делото тези по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК и се настоява за отмяна на “наложеното на А. Н. Г. наказание по НОХД № 417/2009 г. на Районен съд-Пловдив, потвърдено от Окръжен съд-Пловдив и да прекратите наказателното производство” или алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо пред касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Основанието за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК се свързва с неоснователен отказ на двете инстанционни съдилища да допуснат и разпитат очевидци на деянието, в частност дъщерята на осъдения Ат. Г. К. Н. и М. К. То обаче не отчита за установяването на какви обстоятелства тези свидетели са били поискани – в протокола за съдебното заседание на 07.04.2009 г., л.64 и л.67 от НОХД № 417/2009 г. на ПРС е записано, че те се искат за обстоятелства относно обвиненията по чл.144 ал.3 вр.ал.1 и по чл.320а вр.чл.330 ал.1 от НК, но за които обвинения осъденият Г. е оправдан. Пред въззивния съд (отделно и в жалбата) искания за допускане на доказателства относно кражбата не са направени. И в искането отказът на съдилищата не се свързва с обстоятелства относно кражбата на уискито. За него двамата тогава подсъдими са дали твърде противоречиви обяснения, които с основание не са били възприети от съдилищата. Противоречията са както какво уиски е подбрано, кога и къде в обекта е било предадено от Г. на сина му Р. П. , кой от тях е поискал или предложил да го плати, кога Г. е разбрал и от кого за обвинението към него в кражба на бутилката уиски и как е реагирал към осъдения П. и към св. А. Р. За разлика от тях, показанията на свидетелите Д. Я. , Ев. С. , Д. М. , М. Б. , Ив. Р. и А. Р. , на последните четирима прочетени при съгласие на страните в хода на съкратеното съдебно следствие по чл.373 ал.1 вр.чл.372 ал.3 вр.чл.371 т.1 от НПК не само не си противоречат, но са в пълен синхрон, включително и с проверения чрез вещо лице запис на наблюдателната камера в обекта. Именно последното е променило становището на осъдения Г. относно отправеното му обвинение, категорично отричайки първоначално пред св. Р да е отнет алкохол от магазина му, а впоследствие изграждайки поднесената в съда теза, която основателно е отхвърлена от съда като защитна. Поради това не е налице неоснователен отказ на съдилищата да допуснат като свидетели К. Н. и М. К. , още повече като не се обосновава и какви обстоятелства всъщност са останали неизяснени по делото.
ВКС намира, че правно релевантните факти са били извлечени по надлежен ред, въз основа на годни доказателства и доказателствени средства, няма игнорирани или превратно ценени такива, като страните са получили дължимия се отговор от съда на направените възражения в хода на въззивното производство, с което са изпълнени задълженията му по чл.339 ал.2 от НПК. Не е налице основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Недоволството на осъдения Г. и защитата му идва и от изводите на Съда относно наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” вр.чл.20 ал.2 от НК, за които е признат за виновен и осъден, намирайки деянието за несъставомерно, тъй като останало недоказано да има както общност, така и какъвто и да е умисъл за своене на отнетата от осъдения П. вещ – бутилката с уиски. Осъденият Г. отива дотам в обясненията си, че твърди да не е видял какво уиски взема, на каква цена, но я дал на сина си да я плати, защото знаел, че има пари, дадени от майка му. В същото време Р. П. обяснява, че отишъл да си купи нещо от магазина, тъй като щял да си тръгва, а пък изведнъж скрил бутилката под фланелката си, изнесъл я от магазина и дори не казал на баща си Г за нея, а последният и след отправеното обвинение от св. Р за кражбата й не му поискал обяснение или дори не се оправдал със сина си. Логиката наистина предпоставя извод да не се краде там, където деецът живее, но начинът на подаване на бутилката зад гърба от Г. , вземането и скриването й под фланелката от осъдения Р. П. и излизането от магазина без плащане на касата (нещо, което лесно се забелязва в такъв селски магазин) води до други изводи и те основателно са направени от съда. Като е приет инцидентен умисъл е възприето най-благоприятното за извършителите. Основно правило е, че за умисълът на дееца следва да се съди не по изявленията му, а по обективно извършените от него действия, а те в случая сочат не в исканата от осъдения Г. насока. ВКС намира, че и в тази посока няма допуснато нарушение на закона и не е налице основание за възобновяване на производството по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК, доколкото са налице всички обективни и субективни признаци на възведеното на осъдения като обвинение престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” вр.чл.20 ал.2 от НК.
Не се навежда оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения Г. наказание, което е определено на минимума на предвиденото по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК.
С оглед на изложеното, искането на осъдения Г. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение и за възобновяване на наказателното дело се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.424 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Н. Г. от с. Б., област Пловдив за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 232/13.07.2009 г., постановено по ВНОХД № 920/2009 г. от Окръжен съд-Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: