Р Е Ш Е Н И E     №  266   София,  04 юни  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 27 май, две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 243/2009 година.     Производство по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения Д. Б. С. от гр. Б., чрез неговия з. – а. Р, за възобновяване на наказателното производство, по внохд № 389/2008 г., на Окръжен съд Благоевград. Твърди се, че в съдебният акт са допуснати съществени нарушения по всички основания посочени в чл. 348, ал. 1 НПК, като искането е да бъде отменен.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна.   Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 15/02.02.2009 г., Благоевградският окръжен съд, е потвърдил изцяло присъда № 3169/04.07.2008 г., на Районен съд Благоевград, НК, постановена по нохд № 472/2007 г., с която подс. Д. Б. С., е бил признат за виновен в извършено на 27.10.2006 г., около 01.30 ч., в гр. Б., престъпление по чл. 198, ал. 1 НК и при условията на чл. 55 НК, осъден на две години лишаване от свобода, приведена в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК, присъда по нохд № 509/2004 г., на Районен съд Кюстендил от четири месеца лишаване от свобода, определен „общ” първоначален режим, уважен предявения граждански иск за 500 лв. и присъдени държавна такса и направените по делото разноски. По довода за допуснато нарушение на закона:   Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка от съдилищата на събраните доказателства. По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебния акт, във връзка с приетата фактическа, като e посочено и, че липсват достатъчно доказателства за вината на дееца. Достоверността на доказателствените материали, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 ННПК и тези на чл. 348 НПК.   При приетите за установени фактически положения и от въззивната съдебна инстанция, по обвинението, за което е постановена осъдителна присъда, авторството на деянието, макар и само с косвени доказателства, е доказано по несъмнен начин, а правната квалификация е законосъобразна. Подс. Д. С. , е осъществил от обективна и субективна с. , състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК.становените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на разпитаните свидетели – А. пострадал, М. и Я. – кредитирано изцяло, пред които осъденият С. си е признал за извършеното, на св. С от досъдебното производство от приложените писмени доказателства, вкл. протокол за доброволно предаване и експертно заключение, правилно оценени и от въззивната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че този подсъдим е автор на инкриминираното деяние. Посочените по-горе събрани доказателства, са безпротиворечиви, последователни, взаимно се допълват и кореспондират помежду си. Същите, преценени поотделно и в съвкупност налагат единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на това престъпление.   Обясненията на подсъдимия С показанията на свидетелите М, са били обсъдени и преценени от първоинстанционния съд, в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК, като са изложени убедителни съображения, защо не се кредитират и защо се приемат като защитна позиция. Направената преценка е след подробно и обстойно анализиране, поотделно и в съвкупност на всички събрани доказателства по делото. Законосъобразен е направения извод, че останалите излагат една защитна теза, която се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Действителното съдържание на нито едно от тях не е тълкувано превратно. Този извод се споделя изцяло и от въззивната инстанция. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по този ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. При така установените факти и обстоятелства и от въззивната инстанция, относими към предмета на доказване, материалният закон е приложен правилно.   За да не уважи направените и пред него също такива възражения в жалбата, въззивният съд законосъобразно е приел, че първоинстанционния съд правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на посочените свидетели. За да стигне до този извод, окръжният съд е възприел пълният анализ на всички събрани по делото доказателства и изложените убедителни мотиви от районният съд, въз основа на кои от тях се изгражда вътрешното убеждение за виновността на подсъдимия. Съображения се основават на комплексна проверка поотделно и в съвкупност, на целия събран доказателствен материал. Правилно е било прието, че изводите за виновността и правната квалификация на деянието, са законосъобразни, като са посочени достатъчно убедителни и подкрепени от доказателствата по делото аргументи, обосноваващи решението му.   Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Осъдителната присъда може да се изгради и само върху косвени доказателства, когато от техния анализ, логически следва единственото заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В настоящият случай, съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимия, като извършител на деянието.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения, е също неоснователен.   Решението на въззивната инстанция, не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, е постановил законосъобразен съдебен акт.   При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Изложени са при условията на чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 НПК, макар и лаконично съображения, във връзка с направените и пред този съд такива възражения. В мотивите и на двете съдебни инстанции изрично е посочено, върху кои доказателства се изгражда извода за виновността на дееца, кои от тях се кредитират и кои не, и защо. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Поради това и не е допуснато твърдяното съществено процесуално нарушение за необсъждане на всички доводи на защитата. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните. За това, като не е уважил направеното възражение, Софийският градски съд, не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.   Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на районният съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата, на същите доказателства, второинстанционният съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Само когато постановява нова присъда, следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза стъпва в правомощията на тази инстанция.   Не е допуснато съществено процесуално нарушение с разпита на полицейските служители М. и Я. , извършили задържане на осъдения С. и пред които последния признал за извършеното деяние, тъй като същите не са от категорията лица участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество – чл. 118 НПК. От друга с. няма абсолютно никакви данни по делото в подкрепа на твърдението, че това признание е било направено под натиск от тези служители, поради което се явява също неоснователно.   Вярно е, че писмените обяснения на обвиняемия тогава Д. С. са били коментирани в мотивите на първоинстанционният съд, но от една с. това е било само във връзка с твърденията му за оказан натиск за направеното самопризнание, а от друга – и без тях обвинението е безспорно доказано въз основа на показанията на посочените свидетели, полицейски служители, св. С от предварителното производство дадени пред съдия, протокола за доброволно предаване със написани саморъчни обяснения от последната, разписка и експертно заключение. Следователно, не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наложеното наказание, към което в жалбата не са направени конкретни възражения.   В тази връзка, са правилни изводите и на въззивния съд, за определяне размера на наказанието, при наличие предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. И според настоящата съдебна инстанция, като се преценят и завишената степен на обществена опасност на този вид престъпления, начина и мотивите за извършването му, данните за личността на дееца – осъждан, се налага извода, че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК, за да се въздейства поправително и възпиращо върху него и останалите членове на обществото, са били приложени точно принципите за индивидуализация на наказанието, поради което същото в определения размер от две години лишаване от свобода е напълно справедливо. По нататъшно снизхождение, няма да отговори на задачите, на наказателната репресия.   В случая, с оглед данните по делото, за приложение на чл. 68, ал. 1 НК, няма законово основание за обсъждане възможността по чл. 66, ал. 1 НК.   С оглед на всичко изложено, съставът на Върховния касационен съд счита, че искането е изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Б. С. от гр. Б., за възобновяване на наказателно - внохд № 389/2008 г., на Благоевградския окръжен съд.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател: Членове: