ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 293 гр. София, 19.04.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3311/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. З. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.Е. И. от САК срещу въззивното решение № 263066/13.5.2021 г, постановено по гр.дело № 104/2021 г на СГС, Четвърти-Б състав, с което е отменено решение № 20222299/12.10.2020 г по гр.дело № 22824/20 г по описа на СРС, 77 състав в частта с която са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за възстановяване на заеманата на преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 66 420, 88 лв и същите са отхвърлени като неоснователни. В касационната жалба се подържа, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответникът по касационната жалба „С плюс-С-С.Тимева“ ООД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител на дружествотоа дв.К. С. от САК. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ. В исковата молба се подържа, че ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „консултант по управление“ при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 11 860, 87 лв.На 9.3.2020 г М. З. получила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, в което не са изложени мотиви, не се сочат конкретни факти и липсващи качества за изпълнение на възложената работа.На следващия ден-10.3.2020 г й е връчено друго предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ.Първото предизвестие не е оттеглено.В трудовата книжка е посочено прекратяване, считано от 10.4.20 г, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращаване в щата.Ищцата подържа, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като предизвестието от 9.3.20 г не е мотивирано, а с последващото предизвестие не може да бъде прекратено, прекратеното на друго основание чл.328 ал.1 т.5 КТ трудово правоотношение.Отделно от това прекратяването, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ също е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата съдържа два самостоятелни фактически състава, а именно : закриване на част от предприятието и съкращаване в щата, а работодателят не е посочил в предизвестието, на кой от двата състава е основано, с оглед осъществяване на евентуална съдебна защита.Моли съда да отмени незаконното уволнение, да я възстанови на преди заеманата длъжност и й присъди обезщетение на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за оставане без работа в размер на 71 165, 22 лв. Ответникът е оспорил предявените искове със следните твърдения : Първото предизвестие от 9.3.20 г е издадено погрешка и е попаднало неизвестно как у съпруга на ищцата, който от своя страна е собственик на дружествени дялове на стойност 30 % от капитала на ответното дружество.Това предизвестие, представено и намиращо се на л.22 от делото на РС не съдържа данни за физическото му връчване на ищцата и следователно като невръчено не е имало необходимост да бъде оттеглено. С първоинстанционното решение е прието, че предизвестието от 9.3.20 г е достигнало до ищцата, като връчено на съпруга й по viber, като ответникът не твърди, че не той е подателят му.Същото е подписано от законния представител на ответника и следователно не може да става дума за твърдяната техническа грешка.Ответникът не е оттеглил предизвестието, а и не може след като то е достигнало до работника.С оглед на това същото е породило правното си действие и след изтичане на 30-дневен срок от връчването му трудовото правоотношение е прекратено.Прекратяването на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е незаконосъобразно, поради липсата на мотиви.Прекратяването на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ също е незаконосъобразно.За да е надлежно упражнено уволнението на това основание следва да е посочено на коя от двете хипотези е осъществено : закриване на част от предприятието или съкращение в щата.Това не е уточнено до изтичане на срока на предизвестието.Действително във връчената последващата предизвестието заповед е налице уточнение, но същата има само констативен характер, докато законосъобразността на уволнението, извършено с предизвестие се преценява към момента на връчването му.Поради това съдът е отменил уволнението извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и е уважил исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ до размера на сумата 66 420, 88 лв, като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен период и размер от 71 165, 22 лв.Решението е обжалвано от двете страни-съответно в уважителната и отхвърлителната част. С обжалваното въззивно решение е прието, че СРС се е произнесъл с диспозитив само относно иска законосъобразността на уволнението, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ.Поради това, въззивният съд може да направи проверка на решението само в частта, относно тези искове.Твърденията за незаконосъобразност на уволнението на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ не са разгледани от СРС като предмет на самостоятелен иск и решение по него не е постановено.Относно незаконността на уволнението по чл.328 ал.1 т.2 КТ е прието, че във връченото предизвестие не е посочено правното основание, чрез индивидуализиране на един от двата съдържащи се в разпоредбата фактически състава, а издадената след изтичане на предизвестието заповед има само констативен характер.Отделно от това, предхождащото го предизвестие, връчено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е редовно връчено на съпруга на ищцата по надлежния ред.Поради това уволнението, извършено с връченото му на 10.3.20 г е незаконосъобразно, тъй като правоотношението е било вече прекратено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ.Поради това е потвърдено решението на СРС, с което искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е уважен.Първонистанционното решение е отменено, а исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ са отхвърлени като неоснователни, тъй като трудово правната връзка между страните не може да бъде възстановена.Същата е била вече прекратена на чл.328 ал.1 т.5 КТ.По тази причина не е налице и причинна връзка между уволнението по чл.328 ал.1 т.2 КТ и претърпените от ищцата вреди. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 КТ.Формулиран е следният въпрос „длъжен ли е съдът да даде защита-санкция, в рамките на предмета, с който е сезиран, така както е очертан в предмета на исковата молба“.Сочи се противоречие на въззивното решение с решение № 65 от 10.6.21 г по гр.дело № 2250/20 г на ВКС, Трето ГО.Поставеният въпрос е обусловил мотивите на въззивното решение и е от значение за изхода на спора, поради което същото следва да бъде допуснато до касационен контрол с оглед преценка са твърдяното противоречие. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 263066/13.5.2021 г, постановено по гр.дело № 104/2021 г на СГС, Четвърти-Б състав. Касаторът-ищец е освободен от внасянето на държавна такса по касационната жалба. Делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.