Ключови фрази
Частна касационна жалба * заповедно производство * частичен иск * цена на иска * родова подсъдност


2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 338


С., 04,06,2012 година


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело № 275/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №1819/ 05.04.2012г. по ч.гр.д. №967/2012г. на Варненски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски окръжен съд е потвърдил разпореждане № 429 от 05.03.2012г. по ч. гр.д. 145/12 на Девненски районен съд, с което е оставено без уважение подаденото от [фирма] заявление за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист против длъжника – О. – [населено място] за сумата 25000лв., като част от неизплатено възнаграждение в размер на 35832лв. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл.410 ГПК, тъй като цялото вземане не е подсъдно на районен съд.



В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е поддържал, че въпроса: „ Допустимо ли е предявяването по реда на чл.410 ГПК на частичен иск с цена до 25000лв. за част от вземане, чийто общ размер е по-голям от 25000лв.”е разрешен от въззивният съд в противоречие с приетото с определение №1755/ 03.04.2012г по ч.т.д. №966/12 на Варненски окръжен съд.
Така поставеният въпрос, макар и непрецизно формулиран, тъй като въззивния съд е приел неоснователност, а не недопустимост на заявлението обосновава наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК,а налице е и хипотезата по т.2 на текста тъй, като с приложеното определение е прието, че искането по чл.410 ГПК е основателно и спрямо вземания, които са предявени частично, въпреки, че сумарно цената им обуславя вземане, което не е подсъдно на районен съд. Следователно, налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
По същество частната жалба е неоснователна.
Дружеството – жалбоподател чрез пълномощника си – адв. Д. е развил оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това,че при завеждане на частичен иск, цената на иска е заявената част от спорното право и силата на пресъдено нещо се формира само за предявената част. В този смисъл страната се е позовала, както на т.18 ТРОСГК №1/01г. така и на практика на ВКС, третираща предявяване на частичен иск.
Оплакването е неоснователно.
Касаторът мотивира своите изводи единствено с доводи относими към исковия процес, респективно се позовава на практика, в това число и задължителна, третираща предявяване на частичен иск в исковия процес. В случая, обаче, тези доводи не могат механично да се приложат спрямо заповедното производство, чиято специфика обуславя и различни правни изводи за това дали е основателно или допустимо да бъде предявено само част от вземането. Наличието на специална уредба- чл.410 и сл. ГПК, дерогира общите правила, поради което в случая не следва да се прави аналогия с предявяване на частичен иск в исковото производство, нито субсидиарно да се прилагат общите правила. Сезирането на съда е конкретно, свързано само с очертаните, заложени в заявлението – образец данни.Преценката на така сезирания съд за допустимост и основателност на искането, следователно е свързано с изискванията и критериите регламентирани от чл.410 ГПК. Или условието за родова подсъдност, свързано с цената на иска залегнало в чл.410, ал.1, т.1 ГПК / относим към процесното вземане/ е част от фактически състав, обуславящ основателност на заявлението. В този смисъл, предявяване на част от вземане, което сумарно с остатъка изключва подсъдността на иска на районен съд като първа инстанция не отговаря на така очертаното в чл.410, ал.1,т.1 ГПК изискване за издаване на заповед за изпълнение на това основание.Този извод произтича от това, че когато подсъдността е част от сложния фактически състав, обуславящ основателност на искането, то нейното наличие се свързва с функции на самото производство и очертава изрично търсеното от законодателя решение за облекчено реализиране на права по отношение на конкретно изброени вземания, извън които, очевидно този облекчен ред не може да бъде реализиран, поради императивно заложеното правило в процесуалния закон.
По тези мотиви с обжалваното определение въззивният съд е дал правилно тълкуване на приложимостта на разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение



О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1819/ 05.04.2012г. по ч.гр.д. №967/2012г. на Варненски окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №1819/ 05.04.2012г. по ч.гр.д. №967/2012г. на Варненски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: