Р Е Ш Е Н И Е № 368 Гр. София, 22 октомври 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора М. Велинова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1272/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. П. П. за възобновяване на в. н. ч. д. № 67/2015 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна и за отмяна на постановеното по него решение № 76/29. 04. 2015 год. В искането са изложени доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода, тъй като неизпълнението на пробационните мерки се дължи на уважителни причини – тежко заболяване на майката на осъдения, за която единствено той полага грижи. С оглед тези съображения осъденият моли да бъде възобновено наказателното производство по делото, като бъдат отменени постановените съдебни актове и бъде оставено без уважение предложението на председателя на пробационния съвет за замяна на пробацията с лишаване от свобода. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането. Излага съображения за незаконосъобразност на изводите, че осъденият се е отклонил от изпълнението на наказанието пробация без да има уважителни причини за това. Осъденият С. П. моли да бъде уважено искането за възобновяване. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и съдът е направил законосъобразен извод, че неизпълнението на наказанието пробация не се дължи на уважителни причини. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е нeоснователно. С определение № 224/27. 02. 2015 год., постановено по н. ч. д. № 100/2015 год. Окръжният съд – гр.Варна е заменил изцяло остатъка от наказанието пробация, наложено на С. П. П. по н. о. х. д. № 1007/2014 год. на Районен съд – гр.Варна с лишаване от свобода за срок от два месеца и шестнадесет дни, като е определил първоначален общ режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от открит тип. Съдебният акт е проверен по жалба на осъдения и с решение № 76/29. 04. 2015 год. по в. н. ч. д. № 67/2015 год. Варненският апелативен съд го е потвърдил изцяло, като се е солидаризирал с извода на първата инстанция, че осъденият П. е преустановил изпълнението на наказанието пробация самоволно, без да има уважителни причини за това. Преди всичко следва да се отбележи, че съдебният акт, постановен от първата инстанция, е предмет на проверка по реда на възобновяването, само когато той е влязъл в сила без да бъде атакуван пред въззивната инстанция. Когато първоинстанционният е бил обжалван или протестиран, какъвто е и настоящият случай, проверката по реда на Глава тридесет и трета от НПК обхваща дейността на въззивния съд. Не могат да бъдат споделени възраженията на осъдения, че неизпълнението на задълженията му, произтичащо от наложеното му наказание пробация, е свързано с наличието на уважителни причини и по-специално – с тежкото здравословно състояние на майка му, за която единствено той полага грижи. Подобни аргументи са били представени и пред двете съдебни инстанции, които са защитили убедително извода си за тяхната неоснователност. В принципен план, за да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 43 А от НК, не е достатъчно да бъде установено, че осъденият поначало има проблеми от здравословно, семейно или трудово естество. Необходимо е да бъде доказано, че неизпълнението на пробационните мерки се дължи именно на действието на тези неблагоприятни обективни фактори към момента, в който е следвало да бъде предприето дължимото поведение, а не е последица от недобросъвестно отношение на осъдения към наложеното му наказание. Съобразявайки тези принципни положения, съдилищата са взели предвид, че отклонението от изпълнението на пробационните мерки е започнало още на 14. 04. 2014 год., т. е. по-малко от месец от началото на изтърпяване на наказанието на 24. 03. 2014 год. Наред с това са отчели, че не се касае за единични, изолирани прояви на С. П., а за системно неизпълнение на задълженията, произтичащи от наложените му пробационни мерки, което поведение не е претърпяло корекции и след двукратното наказване на осъдения – веднъж със забележка, а впоследствие и с писмено предупреждение за замяна на пробацията с лишаване от свобода. Същевременно е съобразено, че с изключение на неявяването му за времето от 22. 12. 2014 год. до 09. 01. 2015 год. (за което е представена съответната медицинска документация пред пробационната служба и пред въззивния съд), във всички останали случаи осъденият е обяснявал отсъствието си със забравяне, загуба на бележката, на която си е записал датата на следващата среща с пробационния служител, объркване, възникване на друга работа, свързана с пътуване извън [населено място], но без да е посочено естеството й и необходимостта П. да отсъства точно в деня, в който следва да бъдат изпълнявани мерките по чл. 42 А, ал. 2, т. 1 и 2 от НК. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства е довела до правилна констатация, че осъденият е проявил несериозност; че е манифестирал изключителна безотговорност; че поведението му представлява ярка демонстрация на незачитане и неглижиране на установения в страната правов ред като цяло и в частност на задълженията му, произтичащи от наложеното му наказание „пробация”, което от своя страна е обосновало и законосъобразния извод за необходимост от замяната на тази санкция с лишаване от свобода. Що се отнася до приложените към искането документи – социален доклад и писмени декларации от родственици на осъдения, те не могат да бъдат обсъждани в производството по възобновяване предвид обстоятелството, че чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК препраща към чл. 348, ал. 1 от НПК, а сред основанията, визирани в тази разпоредба не са непълнотата на доказателствата и необосноваността. От друга страна, позоваването в искането и на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК не държи сметка, че съгласно чл. 420, ал. 1 от НПК осъденият не е сред субектите, оправомощени да поискат възобновяване на това основание, още повече, че една от предпоставките за приложението на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК е неизвестните обстоятелства и/или доказателства да са разкрити чрез разследване, което изискване също не е изпълнено в настоящия случай. Предвид всички тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. П. П. за възобновяване на в. н. ч. д. № 67/2015 год. по описа на Апелативен съд – гр.Варна и за отмяна на постановеното по него решение № 76/29. 04. 2015 год. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.