О П Р Е Д Е Л Е Н И Е        № 314                                София , 10.06.  2009 г.                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ....................................... април две хиляди и девета година в състав:                                                                        Председател:Добрила Василева                              Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 126/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от инж. П директор на Д. г. стопанство “Х” гр. Х., приподписана от юрк. Галина И. , срещу определение № 3* от 21.11.2008 г. по ч. гр. д. № 3210/08 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществените процесуални въпроси за това дали поземлената комисия, сега Общинска служба “З”, се явява представител на държавата по делата за възстановяване на собствеността в производството по чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ, дали исковете с правно основание чл. 13, ал. 6 и чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ са идентични по основание и страни, както и за съотношението между правомощията на административния и гражданския съд. Те са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - решение № 289 от 06.03.2001 г. по гр. д. № 1530/00 г., IV-то г. о. Ответниците О. гр. Х., Р. управление на горите гр. П. и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не са взели становища по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното въззивно определение без уважение е оставена частна жалба срещу определение № 568 от 29.09.2008 г. по гр. д. № 3970/07 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на делото поради липса на правен интерес. Като преграждащо по-нататъшното развитие на делото, то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна. Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Разрешените процесуални въпроси касаят допустимостта на исковото гражданско производство по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ и в този смисъл са съществени за изхода на конкретния спор, а разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне. По същество частната жалба е основателна. С влязло в сила решение по адм. д. № 7761/00 г. на Пловдивския районен съд в производство по чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ е отменен отказ на поземлената комисия и делото е решено по същество, като е признато правото на собственост на О. гр. Х. върху две широколистни гори в землището на с. Ч., а преписката е върната на административния орган за постановяване на решение за възстановяване на собствеността и издаване на скици и таксационни характеристики на имотите. Исковата молба за ревандикация на същите гори е подадена от Д. лесничейство, сега Д. г. стопанство, гр. Х., с искане да се установи по отношение на О. с. гр., че са държавна собственост и принадлежат към държавния горски фонд. Въззивният съд приел, че страна в спорното съдебно производство по обжалване отказа на поземлената комисия е била държавата, представлявана от предвидения в закона административен орган - поземлената комисия, и в него тя е разполагала с всички процесуални възможности за защита на своите собственически права. В това производство е бил разрешен въпросът за възстановяване на собствеността, а той по необходимост включва и произнасяне по това кому принадлежи правото на собственост. Затова държавата, чийто представител е ищецът по настоящото дело, е обвързана от резултата от реституционната процедура и от постановеното по нея съдебно решение съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./, а спорът не може да се повдига отново от участник в производството. Затова предявеният иск за разрешаване на повдигнатия спор за материално право е недопустим. Обжалвания съдебен акт е неправилен. Основен принцип в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, както и в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ е, че собствеността се възстановява от специално създадения за това орган - поземлената комисия, сега ОС “З”. Производството през този орган, респективно пред съда по жалба срещу негов отказ по реда на чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ /аналогично на което е това по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ/, е административно по своя характер и едностранно. То се развива само между лицата, подали искане за възстановяване на правото на собственост, и поземлената комисия, съответно общинската служба по земеделие и гори. Трети лица в това производство не участват. Функцията на административния акт - решението, с което собствеността се възстановява, е не да определи носителя на правото, а предмета на правото на собственост. Поради това поземлената комисия, съответно ОС “З”, не може и няма за задача да решава спорове относно принадлежността на правото на възстановяване на собствеността. Становището, което тя взима в решението си по този въпрос, не обвързва трети лица. Самото решение не може да учреди право на собственост, ако не са налице в полза на титуляра му останалите елементи от фактическия състав на правото на възстановяване на собствеността. Незаконосъобразно е разбирането, че резултатът, постановен в производството по чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ, обвързва както заявителя и жалбоподател - в случая О. гр. Х., така и насрещната страна в производството, а именно държавата чрез представляващия я административен орган - поземлената комисия. Това е така, защото комисията не е носител на самостоятелни права и задължения по отношение на имотите, които подлежат на възстановяване. Като орган, комуто е възложено извършването на поземлената реформа, тя е страна когато се обжалват нейни актове в качеството й на издател на тези актове, а също и в производството по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, което се развива при пропуснат срок по чл. 13, ал. 1 с. з. за директното й сезиране в качеството й на административен орган. Комисията не е засегната в правното си положение по никакъв начин от наличието или липсата на претедираното от заявителя материално право. В специалните закони /ЗВСГЗГФ, ЗСПЗЗ/, както и в подзаконовите нормативни актове, свързани с възстановяването на собствеността върху земи и гори, няма разпоредба, която да придава на комисията правното положение на представител на държавата по делата за възстановяване на собствеността. Затова и възстановяването на собствеността не рефлектира в патримониума на държавата и не преклудира исковете за защита на държавната собственост, предявени от субектите, които упражняват правото на държавна собственост върху горите и земите от горския фонд. Извод в обратен смисъл не може да наложи и предвиденото с чл. 15, ал. 2 ЗВСГЗГФ /Нов - ДВ, бр. 13 от 2007 г./, участие на държавните органи, на които е възложена функцията по стопанисването и опазването на посочената категория обекти. Както е записано в мотивите към проекта за Закон за изменение и допълнение на ЗВСГЗГФ, разширяването на възможностите за процесуално представителство по споровете във връзка с възстановяването на горите и земите от горския фонд с административен и исков характер, предвидено чрез участието на регионалните поделения на Националното управление по горите, осигурява по-добра защита на държавния интерес от гледна точка на компетентност и достъп до информация. Целта на законодателното изменение, както се вижда, не е да обвърже държавата и тя да не може да предявява искове за собственост върху съответните имоти. Затова обжалваният съдебен акт като неправилен, както и потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение, следва да бъдат отменени. Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на спора по същество, като при определяне на правната квалификация на предявения иск съдът да се съобрази с въведените от ищеца обстоятелства и заявеното искане за признаване правото на държавна собственост. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 21.11.2008 г. по ч. гр. д. № 3210/08 г. на Пловдивския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 3* от 21.11.2008 г. по ч. гр. д. № 3210/08 г. на Пловдивския окръжен съд и определение № 568 от 29.09.2008 г. по гр. д. № 3970/07 г. на Пловдивския районен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на спора по същество.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: