Р Е Ш Е Н И Е № 237 София,07.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на шести юни две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Аксения Григорова и след като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№1258/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] против решение на № 76 от 14.06.2010 год., постановено от АС [населено място] по гр.д. № 199/2010 год. С обжалваното решение след като е отменено решението на Окръжен съд [населено място] по гр.д. № 307/2009 год. в частта, в която предявеният от Т. Г. Г. иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за размера над 5 000 лв. до 20 000 лв., е постановено ново решение , с което за този размер искът е уважен. Оставено е в сила решението на първоинстанционният съд в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. Г. Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда в размер на 5 000 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.З ГПК/. Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства, относими към правилното решаване на спора, респ. за определяне справедливия размер на обезщетението. Не е извършена и надлежна преценка на събраните по делото доказателства, установяващи, че определени вредни последици са в причинно - следствена връзка с поведението на ищеца - ответник по касация. Иска се присъденото обезщетение да бъде намалено като размерът му се съобрази със събраните по делото доказателства за действително претърпените вреди. Ответникът по касация Т. Г. Г., [населено място] , [община], не взема становище по касационната жалба. С определение № 390 от 30.03.2011 год. по делото, касационното обжалване е допуснато по следните материалноправните въпроси: следва ли поведението на ищеца , което се намира в причинно - следствена връзка с настъпването на определени вредни последици да бъде съобразявано при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и по въпроса за обективните критерии при определяне на това обезщетение. Прието е, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.З TP № 3/22.04.2004 год. на ВКС по т.д. № 3/2004 год. на ОСГК т.З, т. 11 от ППВС №4/23.12.1968 год. , поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Върховният касационен съд състав на 3-то г.о. приема следното: В отговор на поставените правни въпроси: Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост" не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.Принципът за справедливост включва в най- пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице и когато съдът е съобразил всички тези обстоятелства решението е постановено в съответствие с този принцип. Съгласно чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането , обезщетението се намалява. В този случай според т.З на TP №3/22.04.2004 год. по тълк. дело №3/2004 г. следва да се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. По касационната жалба: С обжалваното въззивно решение в съответствие с данните по делото е прието , че срещу ищеца - ответник по касация, е водено наказателно производство с обвинение за извършено престъпление по чл. 211 във вр. чл. 209,ал.1,чл.26 и чл.2,ал.2 НК, по което е бил оправдан. Наказателното производство / досъдебна и съдебна фаза/ е продължило от 30.04.2004 год. до 24.04.2008 год., когато влиза в сила оправдателната присъда, постановена на 07.11.2006 год. по НОХД №1823/2006 год. на PC [населено място] ,потвърдена с решение на Окръжен съд [населено място] по ВНОХД №217/2008 год. За периода от 25.01.2007 год. до 15.02.2007 год. срещу ответника в качеството му на подсъдим е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража", заменена в последствие с парична гаранция. Предвид тези данни въззивният съд правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 2,ал.1,т. 1 и 2 от ЗОДОВ , според която държавата носи отговорност, за причинените в резултат на незаконното обвинение вреди. Неправилно, с оглед отговора на поставения правен въпрос, при определяне размера на претърпените неимуществени вреди и съответстващото на тях обезщетение съдът не е взел предвид всички обстоятелства, имащи отношение към определяне справедливия размер на това обезщетение. Съдът е приел, че в резултат на повдигнатото срещу ищеца-ответник по касация незаконно обвинение, същият преживял чувство на унижение и засягане на човешкото му достойнство, ограничение на социалните контакти и пр.; Поради разгласяване на процеса в медиите пострадало доброто име на ищеца и това довело до отдръпването на неговите бизнес партньори. При преценка на отражението , което наказателното преследване е дало върху ищеца , съдът не е съобразил обстоятелството, че макар и реабилитиран Т. Г., е бил осъждан в миналото и търпял наказание лишаване от свобода . Същевременно неблагоприятното отражение на обвинението върху бизнеса на ищеца съставлява основание за претендиране на имуществени вреди, ако същите бъдат доказани, а не на неимуществени такива. Съдът е приел, че воденето срещу ищеца наказателно производство е за един сравнително дълъг период от около 4 години , през който му е било наложена мярка за неотклонение задържане под стража. Не е отчетено обстоятелството, че мярката задържане под стража/ за 23 дни/ е взета в съдебно заседание от 25.01.2007 год. поради това, че подсъдимият не се е явил в предишно съдебно заседание, насрочено за 22.12.2006 год. поради пътуване в чужбина / Испания/ . С това свое поведение същият е станал причина, както за промяна на мярката за неотклонение така и за удължаване времето, през което е продължила съдебната фаза на процеса. В тази връзка не е съобразено и обстоятелството, че най- съществените неимуществени вреди, които се твърдят и установяват в процеса са в резултат именно на взетата мярка за неотклонение задържане под стража. С оглед на изложеното и като се вземат предвид всички съобразени от въззивният съд обстоятелства, настоящата инстанция счита, че справедливия размер на обезщетението е в размер на сумата от 6 000 лв. като предвид действията на ищеца обусловили отлагане на делото и вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража" , допринесли за настъпване на вредоносния резултат, размерът на дължимото обезщетение следва да бъде намален на сумата от 4 000 лв. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 24.04.2008 год. до окончателното и изплащане. С оглед на изложеното, в частта, в която е оставено в сила решението на първата инстанция за размера над 4 000 лв. до 5 000 лв., ведно със законната лихва , считано от 01.04.2008 год., вместо от 24.04.2008 год., както и в частта, в която са присъдени още 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, въззивното решение следва да бъде касирано като неправилно поради необоснованост и като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение, с което за този размер предявеният иск да бъде отхвърлен. Съобразно нормата на чл. 10,ал.З ЗОДОВ, при частично уважаване на иска , Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищеца направените по делото разноски по производството и заплатеното от него адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска , но пред настоящата инстанция такива не са направени, поради което разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение на № 76 от 14.06.2010 год., постановено от АС [населено място] по гр.д. № 199/2010 год. , с което след като е отменено решението на Окръжен съд [населено място] по гр.д. № 307/2009 год. в частта, в която предявеният от Т. Г. Г. иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за размера над 5 000 лв. до 20 000 лв., е постановено ново решение , с което за този размер искът е уважен, както и в частта в което е оставено в сила решението на първоинстанционният съд в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. Г. Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда, за размера над 4000 лв. до 5 000 лв. , както и в частта в която обезщетението е присъдено ведно със законната лихва считано от 01.04.2008 год. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. М. П. от [населено място], обл. В. срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.2,т.2 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за размера над 4 000 лв. до 20 000 лв. като сумата се дължи ведно със законната лихва считано от 24.04.2008 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: