7 Р Е Ш Е Н И Е № 92 София, 01.09.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА…………………и с участието на прокурора………………….……….................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 83 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 49/28.І.2014 г. постановено по делото, касационният контрол по отношение решение № 1542 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 24.ІХ.2012 г., постановено по т. д. № 1490/2012 г. (за отхвърляне на двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговищкото [фирма], предявени срещу ответното М., с правно основани по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и съответно по чл. 86, ал. 1 от същия закон, за присъждането на сума в размер на 159 510.09 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на делото /26.ІV.2011 г./ и до окончателното й изплащане, както и на мораторни лихви върху посочената главница за периода от 3.Х.2009 г. и до 25.ІV.2011 г. в размер общо на сумата 24 325.60 лв.) е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по материалноправния въпрос: за съотношението между договора за поръчка, от една страна и институтите на договора в полза на трето лице и на този за обещаване действието на трето лице – от друга, при констатацията, че т. нар. „меморандум за разбирателство” няма правна уредба в действащото ни законодателство. Оплакванията на търговеца касатор са били за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или, алтернативно - постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговищкото [фирма] срещу ответното м-во на труда и социалната политика да бъдат уважени в предявените по делото размери. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът [фирма]-гр. Т. е изразило становище чрез своя процесуален представител по пълномощие, вкл. и в изготвени от него писмени бележки по делото, че поддържа жалбата си и претендира касиране на атакуваното въззивно решение, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от ВКС, с който предявеният осъдителен иск срещу ответното министерство да бъде уважен, ведно с присъждане на разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК в размер общо на 21 136.86 лв. Ответното по касация М. е изразило становище чрез своя мл. юрисконсулт, вкл. и в изготвена от него писмена защита по делото, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, понеже единственото задължено лице и страна по процесния договор за изработка в строителството /за СМР/, сключен по реда на закона за обществените поръчки, била [община], област Р.. Конституираната по делото като трето лице-помагач на ответното М. [община], област Р., редовно призована не е била представлявана. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на търговеца касатор, вкл. в писмените му бележки по делото, съответно - становището и съображенията в негова подкрепа, изразени от ответното по касация м-во на труда и социалната политика, вкл. и тези в писмената му защита по делото, и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно материалната и процесуална законосъобразност на постановеното от САС решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на [фирма]-гр. Т. е основателна. Според разглежданите в системната им взаимовръзка клаузи на чл. 1, ал. 1, чл. 2 и членове 5 и 6 от процесния меморандум за разбирателство, сключен между [община], като „получател на финансиране”, и ответното по исковете М., общината всъщност е следвало да осигури собствен ресурс в размер на сумата от 53 935 лв. за съфинансиране на обекта за реализация по проекта „Красива България” в [населено място] /дом за възрастни хора с физически увреждания/, превеждайки я по с/ка на министерството в БНБ, а по този начин последното е трябвало да задели - вече като част от „бюджет на проекта по Мярка 02-02 „Спешно подпомагане на социални домове” - сума в размер на 199 766 лв. за строително-монтажни работи, като на общината, сега в качеството й на изпълняваща институция по този проект, М. „делегира” да сключи по реда на закона за обществените поръчки договор с конкретен изпълнител за извършването на тези СМР, придобивайки качеството на „възложител” по смисъла на ЗОбП и на ЗУТ, отговорен за качественото и срочно изпълнение на строителните работи на обекта, вкл. за оборудването/обзавеждането му, както и за осъществяването на строителен надзор и технически контрол. Същевременно разпоредбата на чл. 7 от Меморандума ясно посочва, че ответното в настоящия процес министерство „осъществява плащанията по сключените договори за строителство” между общината /като „получател на финансиране”/ и съответния изпълнител, спечелил обществената поръчка за извършването на тези СМР. Този, който осъществява плащания, се нарича „платец”, т.е. длъжник по парично задължение. В процесния случай негов кредитор е изпълнителят по договор за строителство, сключен по реда на закона за обществените поръчки. Налице следователно е фигурата на заместване в дълг – чл. 102, ал. 1 ЗЗД, когато едно трето за възникналата облигационна връзка лице замества първоначалния длъжник, но при условието, че за такова заместване (expromissio) е налице „изричното съгласие на кредитора”. Изводът че такова релевантно съгласие е било налице се налага от съдържанието на встъпителната част на „Договор за СМР” № ЛЗНЦ/2009/01/СМР, доколкото в нея изрично е било посочено и така - доведено по несъмнен начин до знанието на представителя на изпълнителя по същия /търговищкото [фирма]/, че сделката се сключва „съгласно Меморандум за разбирателство между възложителя [община] и М. от 24.ІІ.2009 г.” Следователно отговорът на правния въпрос, заради който е допуснато до касационен контрол постановеното от САС решение, е в смисъл, че процесният М. за разбирателство /термин, заимстван от международното публично право и дипломацията/ е преди всичко един организационен договор, включващ в себе си елементи на договора за поръчка по чл. 283, ал. 1 ЗЗД /доколкото е относим към създаване на лично задължение за сключване на последващ договор за изработка в строителството, но с условието това да стане по правилата на закона за обществените поръчки/, а от друга страна, същият Меморандум рефлектира своеобразно върху създаденото вторично облигационно правоотношение по конкретния договор за изработка - посредством заместването на възложителя по него, т.е. на довереника – с поръчващия (доверителя), въз възникналия паричен дълг на първия по чл. 266, ал. 1 ЗЗД към изпълнителя - [фирма], за което последното, като кредитор по това парично задължение, се съгласява още с подписването на договора за изработка в строителството. При наличието на описаното съотношение: между договор за поръчка и последващо встъпване в дълг на поръчващия, възникнал по изпълнителната сделка, не се констатира наличие на връзка между Меморандума и фигурата на договора в полза на трето лице /по чл. 22 ЗЗД/, а още по-малко - на правната фигура на обещаване действието на трето лице /по чл. 23 ЗЗД/. Такива уговорки липсват както в сключения по реда на закона за обществените поръчки договор за СМР № ЛЗНЦ/2009/01/СМР, така и в предшестващия го Меморандум за разбирателство, постигнато между [община], област Р. и ответното М. При данните по делото, че престационният договор – този за СМР с № ЛЗНЦ/2009/01/СМР от датата 22 юни 2009 г. е бил надлежно изпълнен от страна на [фирма]-гр. Т., създаденото у последното правно очакване е, че следва да му се плати именно от страна на ответното министерство. Последното се явява надлежно обвързано в хипотезата на заместване в дълг на общината възложител и затова е единственият задължен по същото правоотношение за плащане на дължимото на търговеца настоящ касатор възнаграждение. В тази връзка Решение на Министерския съвет на Република България № 197 от 8 април 2010 г. (изм. и доп. С Р. № 359 от 31 май 2010 г. и Р. № 473 от 8 май 2010 г.), чиито предмет е било приемането на „Механизъм за уреждане на задължения по Републиканския бюджет”, се отнася до търговеца настоящ касатор като титуляр на ликвидно и изискуемо към датата 31.ІІІ.2010 г. негово вземане срещу ответното М., възникнало и начислено до 31.ХІІ.2009 г., доколкото с този т. нар. „механизъм” му се предоставя опцията да може да го прехвърли (цедира) на [фирма] не по-късно от датата 30.ІХ.2010 г. със свое заявление по образец. Съгласно чл. 5 от същото Р. едва след издаване на нарочното удостоверение, предпоставящо, че от титуляра на вземането има подадено до Банката заявление за цедирането му, което има ролята на нотифициране на цесията (наслежното й съобщаване на длъжника), „министерствата преустановяват извършването на плащане по договора, за който има издадено удостоверение”. Но плащане може да се извършва след писмено потвърждение от [фирма] за това, че няма сключен договор /за цесия – бел. на ВКС/, с който вземането е прехвърлено на Банката, след което прилагането на механизма по настоящето Р. се счита прекратено. В заключение д-вото настоящ касатор нито е имало нормативно задължение под преклузивен срок да цедира вземането си за възнаграждение по изпълнения договор за С. към М. на посочената кредитна институция, нито е било длъжно да се съгласи на нещо по-малко: да получи като цена за прехвърлянето му само неговата номинална стойност, намалена със сконтова лихва в размер на 7% годишно, изчислена за целия сконтов период. Ето защо М. продължава да дължи на [фирма]-гр. Т. главниците по процесните три фактури от датите 4.ІХ.2009 г., 15.Х.2009 г. и 12.ХІ.2009 г., ведно със законната лихва върху тях, считано от падежирането на съответното отделно вземане по всяка и до завеждане на настоящето дело. Ирелевантно е общоизвестното обстоятелство (Парламентарен контрол: „М. Х. А. отговаря на въпрос от народния представител от ПГ на КБ С. Ф. относно неразплатени средства по Проект „Красива България” по сключен договор на [община] – сайт на М), че ответното М. не е заложило в последващите си годишни бюджети /вкл. този за настоящата 2014 г./ неразплатените свои задължения към изпълнителя по процесния договор за СМР [фирма]-гр. Т., а още по-малко – квазиюридическите му съображения за да не стори това. Съгласно чл. 114 от Конституцията на Република България М. съвет има правомощия да приема постановления, разпореждания и „решения”, но следва да ги упражнява само „въз основа и в изпълнение на законите”, а разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД е категорична, че договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. С оглед изложеното въззивното решение, както и потвърденото с него първоинстанционното решение на СГС, ще следва да бъдат отменени, като се постанови съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковете на търговищкото [фирма] срещу ответното М. по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се уважат в предявените по делото размери, ведно с присъждането – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - на всички направени от дружеството в инстанциите разноски, чиито общ размер, съгласно представен по делото Списък по чл. 80 ГПК, възлиза на сумата 21 136.86 лв. Не следва делото да бъде връщано на въззивния съд за определяне точния размер на претендираните мораторни лихви, начислени върху главниците по трите процесни фактури, посредством изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос, след като това е възможно да се извършва автоматично с помощта на т. нар. лихвен калкулатор в интернет: (www.calkulator.bg). Отделно от това в своя отговор по исковата молба на търговеца настоящ касатор м-вото на труда и социалната политика не оспорва обстоятелствата, че „след приключване на строително-монтажните дейности на 5.ХІ.2009 г. е подписан Протокол за установяване годността за ползване на обекта, от който е видно, че СМР са напълно завършени и оставащата сума за плащане е в размер на 159 510.10 лв. (сто петдесет и девет хиляди петстотин и десет лева и десет стотинки)”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1542 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 24.ІХ.2012 г., постановено по т. д. № 1490/2012 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно решение (без номер) на Софийският градски съд, ТК, с-в VІ-3, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: О С Ъ Ж Д А министерството на труда и социалната политика с адрес в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 266, АЛ. 1 ЗЗД и съответно НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], възнаграждение В ОБЩ РАЗМЕР НА СУМАТА 159 510.09 лв. (сто петдесет и девет хиляди петстотин и десет лева и девет стотинки), от която главници по три данъчни фактури, както следва: № 2666/4.ІХ.2009 г. – за 58 694.47 лв.; № 2867/15.Х.2009 г. - за 40 900.15 лв. и № 2939/12.ХІ.2009 г.-за 59 915.47 лв. , КАКТО И мораторна лихва, съответно по всяка от трите фактури, считано от датата на падежирането й и до завеждане на делото (26.ІV.2011 г.), както следва: 9 573.55 лв., считано от 3.Х.2009 г.; 6 185.12 лв., считано от 10.ХІ.2009 г. и 8 566.93 лв., считано от датата 8.ХІІ.2009 г. ИЛИ В РАЗМЕР ОБЩО НА 24 325.60 лв. (двадесет и четири хиляди триста двадесет и пет лева и шестдесет стотинки). О С Ъ Ж Д А министерството на труда и социалната политика с адрес в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78,АЛ. 1 ГПК, да заплати на ищцовото [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], РАЗНОСКИ по водене на настоящето дело в трите съдебни инстанции в размер ОБЩО на 21 136.86 лв. (двадесет и една хиляда сто тридесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки). Това решение е постановено и при участието на [община], област Р. като трето лице-помагач на министерство на труда и социалната политика. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. по описа за 2013 г.