1 Р Е Ш Е Н И Е № 233 София, 02 август 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ:Николай Дърмонски Даниела Атанасова при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 152/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби на защитниците на подс.И. Т. Т., срещу въззивно решение № 12 от 09.02.2010г., постановено по внохд № 254/09г. по описа на АС-Бургас. В жалбите се сочат всички касационни основания по чл.348 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбите са неоснователни и не следва да бъдат уважавани. Намира, че доказателствата са подробно анализирани в двата съдебни акта, като правилно съдилищата са отговорили на значимите са правилното решаване на казуса въпроси. Моли за потвърждаване на осъдителната присъда. Адвокат Б., който е защитник на подсъдимия, изцяло поддържа касационната си жалба и представя писмени бележки. Твърди, че са налице трите касационни основния по чл.348 от НПК, като излага аргументи в подкрепа на тезата си. Исканията, които прави са в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Адвокат М., който също е защитник на подс.Т., пледира за уважаване на жалбата му срещу въззивното решение, което намира за незаконосъобразно, неправилно и постановено при липсата на доказателства. Касаторът твърди, че неизяснена е останала връзката на подсъдимия с намереното в колата и в складовете вещество. Въззивният съд не се е произнесъл и по въпроса за наличното особено мнение на съдията-докладчик. Също така, защитникът се позовава и на явна несправедливост на наложеното наказание. Моли делото да бъде върнато на досъдебното производство. Подсъдимият Т. се присъединява към становището на защитниците си и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда № 29 от 09.10.2009г., постановена по нохд №509/08г., ОС-Сливен, е признал подсъдимия И. Т. Т. за виновен в това, че на 29.02.2008г. в л.а.”БМВ” с ДК № СН 35-07 СА и в цех в с.Бяла, държал без надлежно разрешение, с цел разпространение наркотични вещества с висока степен на риск за общественото здраве - амфетамин и хероин, в особено голямо количество - с обща маса 68,464кг., на стойност 4 104 060лв., поради което и на основание чл.354а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от девет години и глоба в размер на 50 000лева. На основание чл.60 и чл.61 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален “строг” режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 от НК, съдът е зачел времето на предварително задържане на подсъдимия, включващо изпълнение на мярка за неотклонение “задържане под стража”, както и на “домашен арест”. С горепосочената присъда, съдът се е произнесъл по предмета на престъплението, веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 12 от 08.02.2010г., постановено по внохд № 254/09г., АС-Бургас , е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационните жалби са неоснователни. На първо място, касаторите в жалбите си, оспорвайки неправилното приложение на материалния закон, развиват подробни оплаквания за необоснованост на актовете, доразвити детайлно в писмените им становища. Цялостната аргументация, сочеща на необоснованост на актовете на първата и въззивната инстанции не може да бъде предмет на обсъждане, тъй като необоснованността не е касационно основание. На следващо място следва да бъдат обсъдени оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения.Три са основните възражения по този пункт. На първо място, защитата твърди, че въззивният съд не е обсъдил доводите във връзка с особеното мнение на съдията-докладчик и липсата на яснота, кой е изготвил основните мотиви. Действително този довод не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение, но касационната инстанция намира, че първоинстанционният съдебен акт е единен и не страда от процесуални пороци. При публичното обявяване на присъдата в съдебното заседание, проведено на 09.10.2009г. не е било обявено особено мнение на член от съдебния състав, като такова не е отразено и при подписването на диспозитива на присъдата. Мотивите на присъдата са подписани от тримата членове на съдебния състав, като едва след това е изложено особено мнение на съдията-докладчик, което е в разрез с установените за това правила, а именно особеното мнение да бъде оповестено публично на страните, при самото обявяване на присъдата. На второ място, няма допуснато процесуално нарушение при обединяването на двете досъдебни производство, водени от ОД на МВР –гр.Велико Т. и РУ-МВР-гр.Сливен. Твърденията, че с тези действия са били нарушени правата на подсъдимия са неоснователни, още по-малко е налице заобикаляне на закона. На следващо място, съдът не е допуснал процесуално нарушение в дейността си по събиране на доказателства, с отказа да събере определени, поискани от защитата доказателства.Разпоредбата на чл.107, ал.2 и 3 от НПК задължава съда да събира доказателства по искане на страните, а също така да събира и проверя доказателства, както в подкрепа на обвинителната теза, така и оневиняващи подсъдимия. С постановеният отказ да събере определени, поискани от защитата доказателства, не са нарушени правилата на цитирания текст, тъй като право на решаващите съдилища е да преценят относимостта на дадено доказателство към предмета на доказване.При тази се деятелност, съдилищата не са допуснали нарушения. Противно на това, решаващите инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Въззивният съд е инкорпорирал изцяло фактологията, установената от първата инстанция, като е възприел за правилен и задълбочен, направеният доказателствен анализ, което не е налагало преповтарянето му във въззивния акт. Фактическите констатации са били изведени от съдилищата при спазване на правилата на чл.13 и 14 от НПК. Апелативният съд е отговорил на всички доводи, релевирани от страните, включително и тези касаещи интерпретацията на доказателствата, дадена от първия съд. В рамките на оценъчната си дейност, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение. Доказателственият анализ е направен с необходимата задълбоченост, като съдилищата са изложили мотиви защо кредитират едни от тях и не дават вяра на други. При приетите за вярно установени факти, Апелативният съд е оценил като правилна и правната квалификация на деянието, възприета от първата инстанция по чл.354а, ал.2, изр.второ, пр.предпоследно, вр. ал.1 от НК, за което престъпление подсъдимият е бил признат за виновен. Доказателствената съвкупност установява по изискуемия се от закона начин , че подс.Т. с действията си е осъществил едно от изпълнителните деяния на горепосоченото престъпление, а именно „държане” на наркотични вещества, при това по отношение на цялото инкриминирано количеството наркотик от 68,464килограма, което обуславя освен квалифициращият признак по алинея втора и целта на държането , а именно за разпространение. Твърденията за явна несправедливост на наложените наказания са неоснователни.Тези доводи са били релевирани и пред въззивния съд, който много подробно ги е обсъдил и аргументирано не ги е възприел, като настоящата инстанция изцяло споделя това становище. Оплакването на касаторити за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е декларативно направено, без да са развити мотиви в подкрепа на това твърдение. Независимо от това, следва да се отбележи, че отмереното наказание от девет години лишаване от свобода и глоба в размер на 50 000лева е законосъобразно и справедливо определено.Същото е резултат от правилна оценка на наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, преценени в контекста на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, а също така е съобразено и с целите визирани в чл.36 от НК. Водим от горното , ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 12 от 08.02.2010г., постановено по внохд № 254/09г. по описа на Апелативен съд-Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: Особено мнение на съдия-докладчик Даниела Атанасова по н.д.№152/10г. на ВКС, първо отделение. Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че в хода на първоинстанционното и въззивно производство не са допуснати съществени процесуални нарушение.Твърденията на касаторите, че първоинстанционната присъда страда от порок, а именно подписването на мотивите с особено мнение на съдията-докладчик, но не по установения за това процесуален ред е основателно.Въззивната инстанция не се е произнесла по този въпрос, въпреки, че е била сезирана с въззивната жалба и допълнителните писмени бележки на защитата. Съдебният акт е единство на мотиви и диспозитив, като той следва да отразява, взетото по установените в НПК правила решение от съдебния състав.Независимо, че особеното мнение на съдията-докладчик не е било обявено, факта на неговото съществуване сочи, че първоинстанционната присъда е опорочена, тъй като актът следва да отразява действителната воля на съдебния състав и начина на нейното формиране.Именно по този въпрос е налице неяснота, сочеща на нарушение на правилата на чл.33 от НПК. Също така, апелативният съд в акта си приема за доказани определени факти, като се мотивира, че не са събрани доказателства, които да ги опровергават.Този начин на оценка на доказателствата и доказателствените източници е незаконосъобразен, тъй като измества тежестта на доказване в процеса, а също така е в разрез с основни принципи и действащи презумции в наказателното правораздаване. С оглед на горното, считам, че са налице съществени процесуални нарушения, които налагат връщане на делото за ново разглеждане, в рамките на което освен, че следва да бъдат отстранени процесуалните нарушение, е необходим съвкупен и задълбочен анализ на доказателствената маса.Още повече, че по същество съм съгласна със становището, изразено в особеното мнение, което намирам за правилно и почиващо на вярна оценка на доказателствените източници. Съдия: Даниела Атанасова