Р Е Ш Е Н И Е № 151 гр. София, 18.06.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.545/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда №10/16.02.18 г.,постановена от ОС-Хасково /ХОС/ по Н.Д.830/17 г., Д. Х. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.198,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК /за съучастие с Д. Б. А., осъден за престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.29 вр.чл.20, ал.2 НК/ и вр.чл.58 А,ал.4 вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,което е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. Г. и А. са осъдени да заплатят на конституираните граждански ищци обезщетение за имуществени вреди в размер на 1435 лв.,както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск и разноските по делото. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, на 20.04.18 г.е постъпила жалба-изложение от осъдения Г., в която се оспорва авторството на деянието. Същата е допълнена с друга жалба-изложение от 17.05.18 г., в която са развити съображения по съществото на престъпната деятелност и по психичното въздействие, оказано от прокурора, относно признаване на фактите. С оглед изложеното, макар и да няма изтъкната процедурна претенция относно това кои свои правомощия да упражни ВКС, сезиращите настоящата инстанция процесуални документи следва да се приемат като искане за възобновяване на първоинстанционното съдебно производство и в този смисъл да бъдат разгледани като допустими. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат искането, настояват за възобновяване на наказателното производство и произнасяне по виновността на лицето. Представителят на ВКП намира позицията за несъстоятелна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи,като съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание, и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира следното: Видно от проведеното на 16.02.18 г.съдебно заседание пред ХОС, производството и за двамата подсъдими- искателя Г. и Д. А.- е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в неговия втори вариант-чл.371,т.2 и сл.НПК. Иначе казано, дейците са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тази фактология. В такава насока са и техните изрични изявления, залегнали в протокола от съдебно заседание-стр.38 гръб и стр.39 от първостепенното съдебно дело. ХОС от своя страна е направил обща преценка на събраните в хода на ДП доказателства и основателно е приел възможността да разгледа делото в цитираната диференцирана процедура. Поради тази причина и наложените наказания са съобразени с нея. Оттук насетне проверката на правилността на влязлата в сила присъда при образуване на производство пред ВКС по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК, следва да се осъществи в контекста на разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК и по-специално т.2, в светлината на обсъдимите доводи по искането. След като искателят Г. е пожелал съдебното производство да протече по реда на чл.371,т.2 и сл.НПК и това му искане е уважено, правораздавателните институции вече са обвързани с неговото становище. И ако фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт указват на извършено престъпление,както е в процесния случай, се дължи осъждане в тази връзка, с бонификация по отношение на наложимото наказание. Именно поради казаното единственото обстоятелство,което този съд следва да обмисли, е дали съгласието за провеждане на диференцирана процедура е дадено доброволно от искателя, дали е депозирано съзнателно и с познание на последиците. Според Г. прокурорът е оказал въздействие върху него да признае фактическите обстоятелства, пък той е психически лабилен и е престоявал в психиатрични заведения. Като оставим настрана,че цитираното въздействие е твърдяно,без да е доказано, и като съобразим действително констатираното обстоятелство за психическа неустойчивост на лицето /установена по експертен път на досъдебното производство/, трябва да се заяви, че съгласието е изрично изразено в открито съдебно заседание пред съд, в присъствието на защитник на Г. и на останалите страни по делото. Впоследствие, след приключване на делото, то не може да бъде оттеглено чрез оспорване на авторството. Няма и най-малко съмнение за манипулиране на искателя, което да води до извод за липса на разбиране относно признатите факти, за дължимите последици от осъждането и за доброволността на депозирането самопризнание. Последното се подкрепя и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, каквото мнение е заела решаващата инстанция. Останалите възражения, изложени в искането /и двата документа, които са характеризирани като такива/, са свързани с оплаквания по съществото на престъпната деятелност и по преценка на доказателствената съвкупност, които не могат да бъдат предмет на разглеждане от върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела като инстанция по правото /при първо редовно разглеждане на делото пред нея,каквото е настоящото такова/, още по-малко при проведената конкретна процедура по съкратено следствие. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Х. Г. за възобновяване на Н.Д.830/17 г.по описа на ОС-Хасково. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/