Р Е Ш Е Н И Е № 291
София, 02.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2823/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. З. чрез адв. Н. С. срещу решение от 21.01.2013 год. на Софийски градски съд, ІІ „Г” въз. състав по гр.д. №12349/2012 год., с което е потвърдено решението постановено по гр.д. № 31757/2011 год. на СРС, ІІ ГО, 61 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. З. срещу [фирма] , [населено място] искове: с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на уволнението и заповед за уволнение от 30.06.2011 год., по чл. 344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист - доставки” в отдел „Снабдяване” и по чл. 344,ал.1,т.3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 12 738лв. за периода от 01.08.2011 год. до 01.02.2012 год. Присъдени са разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че при преценката дали е изпълнено основанието на което е уволнена - „липса на качества за ефективно изпълнение на работата”, въззивният съд е подходил едностранчиво като е ценил само свидетелските показания на две от разпитаните свидетелки без да съобрази тяхната евентуална заинтересованост и е игнорирал показанията на другата свидетелка и останалите данни по делото. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основателността на касационната жалба в представения по делото писмен отговор и в производството по същество чрез адв. Д..
С определение № 865/15.07.2013 год. по делото е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по въпроса : В хипотезата на уволнение по чл. 328,ал.1,т.5 КТ трябва ли липсата на качества да отразява трайно състояние на работника или служителя и какво следва да се разбира под „трайно състояние” ? Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК доколкото с въззивното решение този въпрос е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в решение № 101/25.05.2010 год. , постановено по гр.д. № 4035/2008 год., ГК, ІV г.о. и решение № 306/ 18.05.2010 год. на ВКС, по гр.д. №1730/2009 год., ГК , ІІІ г.о., постановени при усл. на чл. 290 ГПК и имащи задължителен характер.
По поставения правен въпрос с цитираните решения обобщено е прието, че липсата на качества в хипотезата на чл. 328,ал.1,т.5 КТ е обективно състояние , което може да се дължи на различни причини– недостатъчна образованост, / което следва да се различава от липсата на образование/ , липса на опит или природни дадености - съобразителност, сръчност схватливост, концентрация, способност за работа с хора и пр. които обаче следва да отразяват трайно състояние на работника или служителя, а не да бъде единична проява или инцидентно негово състояние. Необходимо е също така именно в резултат на тази липса на качества работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо неточно или частично своите трудови задължения.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от една страна, че липсата на посочените в заповедта за уволнение на касаторката качества за ефективно изпълнение на възложената й работа / умение за работа в екип , комуникативност и оперативност/ е установена със събраните по делото доказателства. Приел, е също така, че тази липса на качества е трайна като в подкрепа на този извод се е позовал на проведен между нея и прекия й ръководител разговор с имейли на датата 09.06.2011 год. Въззивната инстанция препраща и към фактическите изводи на първата инстанция, която във връзка с липсата на качествата се позовава на показанията на св. С. и А., които също свидетелстват за отделни случай на създали се конфликтни ситуации най- вече за периода м. април, май и юни 2011 год. / св. С. /.Същевременно по делото безспорни се явяват фактите , че касаторката Д. З. работи на позицията, от която е уволнена, около 15 години . В представената по делото годишна оценка за работата й през периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год. е посочено, че представянето й е безпроблемно и в съответствие с изискванията за позицията . Отразено е, че всички поставени за периода и посочени във формуляра цели са напълно постигнати, а именно: във връзка с избиране на нов кетъринг доставчик и създаване на нова организация за услуги във фирмената столова, разработване на нова напълно безплатна електронна система за мониторинг и контрол на хранителните разходи, разплащане на всички по- големи доставчици нето 60 дни , избор на нов доставчик , довело до спестяване на разходи в размер на 21 800 щ.д., намаляване цената на производствените химикали, довело до спестяване на разходите в размер на 54 000 щ.д. Същата през м. март. 2011 год. / тоест три месеца преди уволнението/ е получила увеличение на работната заплата. С оглед на тези данни дори да се приеме, че в определени ситуации З. не е показвала необходимата комуникативност ,оперативност и способност за работа в екип, което според настоящата инстанция не е установено при условията на пълно доказване от работодателя, по никакъв начин не може да се приеме че е налице трайна липса на посочените качества. Категорични доказателства в тази насока са постиганите от нея резултати в работата през продължителния период от време, през която същата е работила като „специалист доставки” в отдел „Снабдяване” на ответното дружество.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решение, което е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. С оглед на това същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск за отмяна на уволнението, извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.5 КТ следва да бъде уважен. Предвид уважаването на главния иск следва да бъдат уважени и обусловените от него искове по чл. 344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист доставки„ в отдел „Снабдяване” на [фирма] [населено място] и иска по чл. 344 ,ал.1,т.3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.08.2011 год. до 01.02.2012 год.
От представената пред първата инстанция трудова книжка се установява, че за процесния период ищцата не е работила на друго място и не е получавала възнаграждение. С оглед на това претърпените от нея вреди се съизмеряват със брутното трудово възнаграждение , получено от нея за месеца преди уволнението за процесния период в размер на 12 738 лв./ чл. 225,ал.1 във вр. чл. 228,ал.1 КТ/
С оглед изхода на делото ответникът по касация [фирма] следва да бъде осъден да заплати на касаторката Д. Д. З. от [населено място] направените в производството разноски в размер на 1200 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 21.01.2013 год. на Софийски градски съд, ІІ „Г” въз. състав ,постановено по гр.д. №12349/2012 год., с което са отхвърлени предявените от Д. Д. З. срещу [фирма] , [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Д. Д. З. от [населено място] извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.5 КТ със заповед от 30.06.З2011 год. на Изпълнителния директор на [фирма], [населено място] и го отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Д. З. от [населено място] на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист - доставки” в отдел „Снабдяване” на [фирма] , [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Д. Д. З. обезщетение за претърпените вреди от оставането й без работа поради незаконното уволнение в размер на 12 738 лв. за периода от 01.08.2011 год. до 01.02.2012 год. , както и направените в производството разноски в размер на 1200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |