Р Е ШЕНИЕ
№435
София,25
ноември 2009 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето
наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две
хиляди и девета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА
При
участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 479/2009 год.
Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА и ДОПЪЛНЕНИЕ към нея,
срещу нова въззивна присъда от 21.05.2009г., по внохд № 149/09 г. по описа на САС, образувано на основание
подаден въззивен протест от СГП срещу присъдата. С въззивната присъда е отменена като незаконосъобразна
присъда от 25.06.09г. по нохд № 2607/07г., по описа
на СГС, с която подсъдимият Г. А. И. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.129 ал.1 НК, и оправдан по обвинение по чл.115 вр.чл.18,ал.1 НК, като вместо тази присъда е признат за
ВИНОВЕН В ТОВА ,че на 13.05.2004г. в гр. С., в ж.к. „Слатина", в близост
до бл. №69, е направил опит умишлено да умъртви И. Г. И., поради което и на
основание чл.115 , вр. чл.18,ал.1 и
чл.58,б."а" НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години
, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК , за срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата на
първостепенния съд е потвърдена.
Жалба срещу новата възизвна присъда
е подадена от защитата на подсъдимия Г. А. И. - адвокат С, назначен за служебен
защитник на подсъдимия, съгласно чл.94, ал.1,т.7 НПК и участвал като такъв и в
предходните съдебни инстанции. В жалбата са изтъкнати касационните основания по
чл.348, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 НПК. В допълнението към касационната жалба се
твърди липсата на умисъл за извършване на деянието, защото в съзнанието на
подсъдимия не е имало представа за това, че с произвеждането на изстрел от
газов пистолет може да причини смърт на пострадалия; не е доказано, че оръжието
е било насочено пряко към главата на пострадалия, гилзата е намерена под
дясната седалка на лекия автомобил което изяснява , че оръжието не е било в
позиция към пострадалия; целта на дееца е била да накаже пострадалия за аругантното поведение спрямо дееца с причиняване на телесна
повреда, а не да го умъртви. В жалбата не са изтъкнати нарушения на процесуални
правила, както и няма никакви съображгения за явна
несправедливост на наказанието. Иска се преквалифициране на деянието в
престъпление по чл.129 НК и оправдане по
първоначалното обвинение.
В съдебно
заседание подсъдимият И не се явява, редовно призован - уведомен от защитата му
за съдебното заседание от адвокат И. Защитата на подсъдимия поддържа жалбата и
допълнението към нея с доводи за несъставомерност на
деянието по първоначалното обвинение и с искане за прилагане на правна
квалификацията по чл.129, ал.1 НК с намагане на
по-леко наказание , съгласно чл.55 НК.
Частният обвинител И. Г. И. не се явява , редовно призован и
не взима становище по жалбата.
ПРОКУРОРЪТ
ОТ ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата с аргументи, че
подсъдимият е имал представа за годността на оръжието да причини смърт, поради
това, че е държал газовия пистолет повече от година и е знаел, че той е с
демонтирана муфа с качествата на боен пистолет. Иска оставяне в сила въззивната присъда като правилна.
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗВЪРШЕНОТА ПРОВЕРКА И К. СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ НА
СТРАНИТЕ, прие следното :
Жалбата на
защитата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не е нарушен
материалния закон.
Обстоятелствата
в обвинителния акт са установени от събраните и проверени от инстанционните съдилища
доказателствени източници . Правната оценка на установените
факти, изведена от въззивната инстанция е правилна.
Деянието на И. от обективна и субективна с. осъществява признаците на чл. 115 ,вр. с чл.18 НК спрямо пострадалия И. Г. И., а не на средна
телесна повреда по чл.129, ал.1 НК.
Деянието и авторството от подсъдимия са установени.
Подсъдимият и пострадалият са влезли в конфликт, който законосъобразно е оценен
от въззивният съд като създал повод за раздразнение у
подсъдимия, непосредствено преди деянието, но не и състояние на силно
раздразнение, което да квалифицира по-леко деянието. Правилна е оценката, че с
поведението си пострадалият, макар и в известна степен да е допринесъл за
опасна пътна ситуация, не е бил единствено причастен в създаването й, а тя е
предизвикана комплексно от участници в движението. Вън от това, обективно,
действията на подсъдимия не са от категорията да описаните противозаконни
действия / спр. чл. 118 НК/ от които да е възможно да
настъпят описаните в закона тежки последици за дееца или негови ближни.становено е, че пострадалият е управлявал лек автомобил
"ВАЗ" в посока от ж.к."Слатина" към ж.к."Дружба" и
в същата посока по ул. &., се е движел и автомобилът на подсъдимия Гquot;Рено Т. ; , управлявано от него, заедно с пътуващите
в него свидетели Е. Т. , съпругата на И. , свид.
Гергана И. и двете им малолетни деца. На кръстовището на
ул."Слатинска" и ул."Гео Милев",
пред автомобила на свид. И. се включил в движението
автобус, който бил пропуснат от И. и това довело до забавяне на движението на
автомобилите след него, където бил и този на подс. И.
, а когато И. започнал извършването на левия завой, за да премине през
кръстовището и да се включи в движението по ул."Гео
Милев", но внезапно намалил скоростта на автомобила си, подсъдимият И
маневрирал и навлязъл в лентата за насрещно движение пред насрещно движещ се
автомобил, който от своя с. , своевременно намалил скоростта и злополуката била
избегната. Подсъдимият приел тези действия на пострадалия за злонамерени,
препречил движението на автомобила на пострадалия , излязъл от колата си,
застанал до предната лява врата на автомобила на И. , а свид.
Тупарански застанал до предната дясната врата на
автомобила на И. и се опитал да я отвори, след това хванал една от чистачките.
В същото време подсъдимият И започнал да дърпа пострадалия И. през
полуотворения прозорец на лявата предна врата, викайки му: "Излез да те гръмна!".
Отворил вратата, нанесъл няколко юмручни удара в областта на главата на свид. И. , като И. се опитвал да избегне ударите накланяйки
тялото си към предната дясна седалка. Подсъдимият И. извадил от дрехите си
газовия си пистолет "WOLTRA COMBAT", модел 88,
калибър №9 мм , и с него, насочвайки дулото на пистолета към главата на
пострадалия И. , стрелял от непосредствена близост в главата му.становено е , че проектилът
преминал през лявата му слепоочна област. След това подсъдимият прибрал
оръжието и със свид. Тупарански
напуснали местопроизшествието. С помощта на свидетелите Д, компетентните органи
са оказали помощ на пострадалия И. във ВМА, където е опериран и животът му бил
спасен.
Изводите че деянието от обективна и субективна с. осъществява
състава на опит за убийство , а не състав на средна телесна повреда, изразена в
причиняване на увреждане, временно опасно за живота па пострадалия, са
правилни. ВКС споделя аргументацията в мотивите на САС, че подсъдимият не е
целял единствено да сплаши пострадалия с причиняването на някакво телесно
увреждане, както твърди в обясненията си, а след нанасяне на няколкото юмручни
удари на пострадалия , не е преустановил нападението, което е ескалирало с произвеждането на целенасочено отправен
изстрел в главата на пострадалия И. При тези данни, напълно неприемлива е
тезата , че подсъдимият е искал да сплаши пострадалия. Според установеното по
делото за механизма на деянието, от кредитираното от съда заключение на
съдебно-балистичната експертиза, процесният проектил причинил ЧМН е изстрелян именно от цевта на
иззетият като веществено доказателство газов пистолет, собственост на
подсъдимия.становено е, че той е бил с демонтирана
стеснителна муфа и се явява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВОБ, което е
технически годно да произвежда изстрели. Притежаваното оръжие е било достатъчно
дълго държано от подсъдимия, за да знае за качествата и за направените
технически подобрения в него, за да умъртвява. Вън от това, по делото са
установени редица обективни данни, които очертават психическото отношение на
подсъдимия към деянието и последиците му. Произведеният изстрел е от близко
разстояние, насочен е и проектилът е проникнал с
посока отляво надясно , както са били разположени подсъдимият и пострадалият, в
главата на пострадалия . Според заключението на СМЕ, на пострадалия е причинено
проникващо в черепната кухина нараняване, поразило лявата слепоочна кост с епидурални кръвоизливи, мозъчна контузия и черепно -мозъчна
травма, което е с медико-биологичен признак - разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Тези обективни данни ся интерпретирани правилно в
изводите относно формата на вината. Първо, налице е годно да произведе изстрели
оръжие, което е използвано от дееца от близко разстояние спрямо жертвата.
Второ, то е насочено и проектилът е навлязъл в
жизненоважен орган - главата на пострадалия. Независимо че оръжието е газов
пистолет , той съгласно съдебно-балистичните експертизи, приобщени по делото, е
оръжие годно да причини смърт, а близкото разстояние, насочването и произвеждането
на изстрела в главата на пострадалия, обективират
прекият умисъл на дееца да умъртви пострадалия , а не да му причини само
телесно увреждане. В интелектуалното и волево съдържание на психическото
отношение на дееца към деянието и неговите последици се съдържат всички
елементи на знание, че оръжието е годно да причини смърт и че то е използвано
спрямо жизненоважен орган , с което е обективиран и
волевият момент -искането за причиняване на прекъсване на жизнените функции на
пострадалия. По делото е установено , че подсъдимият и словесно е изразил
намерението си да простреля пострадалия като е казал "излез да те
гръмна" и на практика е реализирал намеренията си . Неоснователен е
доводът на защитата , че намирането на гилзата от изстреляният патрон под
дясната седалка на автомобила не доказвало, че оръжието било насочено срещу
жертвата. Безспорно е установеното от фактическа с. , че пистолетът на
подсъдимия е оръжието, от което е изстреляна намерената гилза като част от
газов патрон кал.9мм. като проектилът му е проникнал
в главата на пострадалия. Той е прострелян в автомобила си, в положението, в
което е седял на шофьорското място, а местопроизшествието е автомобилът на
пострадалия.
ВКС споделя тези изводи, защото от установените фактически
констатации е изводимо, че подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер
на деянието си и е предвиждал неговите обществено опасни последици и е искал
настъпването им.твърдено в правната теория и
съдебната практика е разбирането, че за вида на вината се преценява от
обективните факти, в които са се изразили деянието и начина на извършването му.
Недовършеността на престъплението, която е единствено поради независещи от
дееца причини, правилно е изведена в довършен опит, по смисъла на чл. 18,ал. 1
, предл.2 НК, тъй като от фактическа с. деецът е
направил всичко зависещо от него за настъпването на съставомерните
последици от деянието. Ефикасната медицинска
помощ спасила живота на пострадалия и ненастъпването
на исканите престъпни последици не свеждат деянието до признаците на средна
телесна повреда. Те са фактори невлияещи и ирелевантни за причинния процес, в който се е изразило
деянието на подсъдимия, направил обективно всичко за настъпването на последиците
от извършването му.
При определяне на наказанието не е допуснато нарушение на
закона. Спазени са правилата на индивидуализацията на наказанието по чл.58,
б."а" НК. Изхождайки от причините, довели до извършване на
престъплението, конкретната обстановка, при която е било извършено,
последващото поведение на подсъдимия, отдалеченият период на извършване,
личността на извършителя и факта, че до момента е живял в правомерна социална
среда, упражняване на определена професия, семеен с три деца, деецът не е
осъждан, правилно са наложили извод за сравнително ниска степен на обществена
опасност на извършителя. Законосообразно са оценени и
данните за раздразненото състояние на дееца, което макар и да не бележи
признаци на афект, несъмнено го е улеснило да извърши деянието. Справедливо
наказанието е снижено при действието на многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства. За да приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК,в
случая съдът правилно е съобразил липсата на осъждания на подсъдимия, както и че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения ,
не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода.
Предвид тези
мотиви и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК ВКС
на РБ
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА №34, постановена на
21.05.2009г., по внохд № 149/09 г. по описа на
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :