1 Р Е Ш Е Н И Е № 160 гр. София, 18.07.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Анелия Цанова при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1918 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Обжалвано е решение № 420/25.02.2021 г. по гр.д. № 3502/2020 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 260564/07.10.2020 г. по гр.д. № 1271/2019 г. на Варненски районен съд, е осъдил К. Д. К. да заплати на С. Й. Г. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 14 400 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 19 400 лв.) по договор за заем от 01.09.2015 г., ведно със законите лихви от 29.01.2019 г. Решението е допуснато до касационно обжалване при основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е съдът да зачете влязло в сила решение между същите страни, с което за вземането, предмет на предявения (частичен) осъдителен иск, е уважено възражение за прихващане? Задължителното действие на нормативното тълкуване с т. 2 и т. 3 от ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк.д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС (арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ) и практиката на ВКС в установяване на абсолютните процесуални предпоставки или пречки за допустимост на предявения иск, която е относима и при прилагането на чл. 299, ал. 2 и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, обуславят следния отговор на въпроса: При влязло в сила решение между същите страни, с което е уважено възражение за прихващане за вземането по иска, искът е допустим само за непогасената горница. При съмнение дали решението е влязло в сила, съдът има правомощие да събира служебно доказателства за допустимостта на иска за вземането, с което в друг процес между същите страни е направено възражение за прихващане. Ако в резултат на проверката се установи, че решението не е влязло в сила, осъществена е привременната пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а ако е влязло в сила, искът е допустим само за непогасената горница. По касационната жалба. Към предявяването на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД С. Г. допустимо претендира сумата 14 400 лв. – другата, незаявена част от вземане по договор от 01.09.2015 г., със сключването на който е предоставил на ответника К. К. заем за сумата 36 400 лв. със срок до 31.12.2016 г., останала непогасена след три частични плащания (на 14.11.2016 г. за сумата 10 000 лв.; на 26.12.2016 г. за сумата 2 000 лв. и на 10.08.2017 г. за сумата 5 000 лв.) и неустановена със сила на пресъдено нещо, породена с приложеното към исковата молба решение по гр.д. № 1895/2018 г. на Окръжен съд – Варна. С това решение изцяло е уважен друг частичен иск на С. Г. срещу К. К. за сумата 5 000 лв. по същия договор за заем, а искът за сумата 14 400 лв. към предявяването му (на 29.01.2019 г. е допустим, доколкото се отнася до другата незаявена по предходното дело и по твърденията в исковата молба – непогасена част от вземането за връщане на заема след признатите от ищеца три частични плащания – т. 3 ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. ОСГТК на ВКС. При представеното пред първата инстанция решение № 1/09.01.2019 г. по гр.д. № 1940/2019 г. на Районен съд – Горна Оряховица въззивният съд е бил длъжен да приеме, че предявеният иск за сумата 14 400 лв. е недопустим над размера за сумата 2 400 лв., да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е уважен до пълния предявен размер и да прекрати частично производството. С това второ решение между същите страни са отхвърлени три иска на ответника срещу ищеца по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за суми в общ размер 17 000 лв. като погасени поради прихващане с насрещното вземане по чл. 240, ал. 1 ЗЗД по същия договор за заем за сумата 19 400 лв. При съмнение, въззивният съд е бил длъжен да изиска заверен препис от решението, за да се убеди, че това второ решение между същите страни е влязло в сила на 19.02.2020 г. В установяването, респ. отричането на абсолютните процесуални пречки служебното събиране на доказателства е допустимо. Въззивният съд е бил длъжен да съобрази и това, че вземането за сумата 19 400 лв., с което е извършено прихващане по второто дело между същите страни (активното вземане), частично е установено със силата на пресъдено нещо по първото решение по уважения частичен иск (до сумата 5 000 лв.) и да разгледа спора по същество, съобразявайки задължителното действие на двете влезли в сила решения. Изложеното задължава касационният състав да обезсили въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта, с която искът е уважен над сумата 2 400 лв. (над останалата непогасена горница след реализирания погасителен способ на прихващането по второто дело). В останалата допустима част на въззивното решение (за вземането по чл. 240, ал. 1 ЗЗД до сумата 2 400 лв. по договора за заем от 01.09.2015 г.) спорът следва да се реши по същество. Заявените касационни основания в жалбата от ответника К. К. не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен първият частичен иск за сумата 5 000 лв., преклудира възражението на ответника, че ищецът не му е предоставял заем за сумата 36 400 лв. със срок до 31.12.2016 г. То е основавано на факти, настъпили до 17.10.2018 г. – датата на приключеното съдебно дирене пред Окръжен съд – Варна. Правилно въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по първото дело, осуетява защитата на ответника по това правоизключващо възражение - т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. ОСГТК на ВКС. Касационното оплакване, че въззивният съд е следвало да го разгледа, е неоснователно. В защитата си срещу иска ответникът е направил и възражение за давност. В касационната жалба няма оплаквания, че въззивният съд неправилно го е намерил за неоснователно, а при решаването на спора по същество настоящият състав е обвързан от оплакванията в жалбата (чл. 290, ал. 2 ГПК). Неоснователно е оплакването в жалбата, че въззивният съд неправилно е приел за неоснователно възражението за прихващане с насрещни вземания по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за общата сума 14 000 лв. – връщане на получени от ищеца без основание суми от ответника в периода 07.08.2012 г. – 08.11.2013 г. По делото са приети документи за банкови плащания за този период, сборът от които възлиза на тази сума. Платежните нареждания обаче са съставяни от свидетеля М. К.. Неговите показания са, че всички плащания са му възлагани от ответника, за да плати задължения към ищеца по (други) договори за заем. При тези доказателства и при липсата на други, които да опровергават достоверността на свидетелските показания, правилно въззивният съд е приел, че вземането за неоснователно обогатяване не е възниквало, а способът на прихващането е неосъществим. В обобщение, искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателен до пълния размер от 2 400 лв., до който искът за вземането по договора за заем от 01.09.2015 г. е допустим. Касационната инстанция е длъжна да потвърди въззивно решение в допустимата осъдителна част – с която искът е уважен до размера от 2 400 лв. Въпреки различния изход на делото, решението не следва да бъде изменяно в частта по разноските. Способът на прихващането по вземането, заявено в настоящото производство, е осъществен по второто дело между страните. Това решение е влязло в сила предявяването на частичния иск по настоящото дело. Следователно единствената причина за завеждането на делото е в поведението на ответника. При същите съображения в тежест на касатора-ответник остават и разноските, които е направил пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 420/25.02.2021 г. по гр.д. № 3502/2020 г. на Окръжен съд – Варна и потвърденото с него решение № 260564/07.10.2020 г. по гр.д. № 1271/2019 г. на Районен съд – Варна в частта, с която искът с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД е уважен над сумата 2 400 лв. до сумата 14 400 лв. – връщане на заема по договора от 01.09.2015 г. ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата над 2 400 лв. до сумата 14 400 лв., предявен от С. Й. Г. ЕГН [ЕГН] срещу К. Д. К. ЕГН [ЕГН], - на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420/25.02.2021 г. по гр.д. № 3502/2020 г. на Окръжен съд - Варна в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.