Р Е Ш Е Н И Е № 167 София,1 юли 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание седемнадесети април две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря :Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Пенка Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №158 по описа за 2015 година Срещу решение по внохд.№36/2014 г. на Апелативен съд гр. Бургас са подадени касационни жалби от подсъдимите С. М. С. ,П. Я. П. и Е. Р. Г.. В съдебно заседание подсъдимия С. редовно призован не се е явил,представлява се от защитник ,който поддържа жалбата и на трите касационни основания.Подсъдимите Е. Г. и П. П. се явяват лично и със защитници и също поддържат жалбите си ,на посочените в тях касационни основания. Частният обвинител и граждански ищец Д. и повереника му, редовно призовани не са взели участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите и на тримата подсъдими неоснователни ,а постановеното решение правилно и законосъобразно.Извършения анализ на доказателствата e задълбочен ,а наложените наказание справедливи и съответни на обществената опасност на деянията. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и след проверка в пределите на чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното : С решение от 6.11.2014 г. постановено по внохд.№36/2014 г. на Апелативен съд гр. Бургас е изменена присъда по нохд.№100/2013 г. на Окръжен съд гр. Бургас, като е намалено наказанието лишаване от свобода наложено на подсъдимия П. Я. П. , от десет на осем години.Присъдата е отменена и е прекратено наказателното производство по отношение на подсъдимия С. Д. П.(на основание чл.24 ал.1 т.4 НПК).В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимите С. М. С. , П. Я. П. , Ж. Л. Ж. , Ж. Г. Н. , И. П. П. , С. Д. П. и Е. Р. Г. са признати за виновни в това че ,за времето от 6.12.2010 г. до 8.01.2011 г. в [населено място] и [населено място] ,при условията на продължавано престъпление и (опасен рецидив за под.С.), след предварителен сговор ,в различни комбинации помежду си ,(при условията на повторност за Ст.П.) , чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот ,използване на технически средства и МПС отнели чужди движими вещи на обща стойност за С. , П. и за Ж. – 51 148,20 лв.(особено големи размери за под.С. и големи размери на другите двама) ,за Ст.П., и Г. – 44 320,67 лв.(големи размери),за Н. и за Ил.П.(помагач) -6828,20 лв. , поради което и на основание чл.196 а вр. с чл.196 ал.1 т.2 ,вр. с чл.195 ал.1 т.3,т.4 и т.5 НК вр. с чл.29 ал.1 б. „Б” НК вр. чл.26 ал.1 и ал.3 НК за С., чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3 ,т.4 и т.5 НК вр. с чл.26 ал.1 и ал.3 НК за П., чл.195 ал.2 вр. с чл.195 ал.1 т3,т.4,т.5 НК вр. с чл.26 ал.1 и ал.3 НК, за Ж., чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3,т.4,т.5 НК вр. с чл.26 ал.1 и ал.3 НК ,за Ст.П.- по чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.3 ,т.4 , т.5 ,т.7 НК ,за Г. чл.195 ал.2 вр. с чл.195 ал.1т.3 ,т.4,т.5 НК ,за Н.- по чл.195 ал.1 т.3,т.4 ,т.5 НК вр. с чл.26 ал.1 и 3 НК ,за Ил.П.-по чл.195 ал.1 т.3,т.4 и т.5 НК вр. с чл.26 ал.1 и 3 НК вр. с чл.20 ал.4 НК , са осъдени както следва : - подсъдимия С. М. С. на лишаване от свобода за срок от петнадесет години -подсъдимия П. Я. П. –на лишаване от свобода за срок от десет години(намалени на осем от въззивния съд ) -подсъдимия Ж. Ж.-на лишаване от свобода за срок от три години -подсъдимия С. П. – на лишаване от свобода за срок от седем години(подсъдимия е починал , по време на въззивното производство) -подсъдимия Е. Г. – на лишаване от свобода за срок от шест години ,като на основание чл.68 ал.1 НК , в изпълнение е приведено наказанието по нохд.№184/2009 г. на Районен съд [населено място], в размер на четири месеца лишаване от свобода -подсъдимия Ж. Н. – на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца -подсъдимия И. П. на лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанията определени на подсъдимите Ж. и Н. е отложено за срок от по четири години,а за под.И. П. за срок от три години. С присъдата е уважен граждански иск , в полза на А. Д.(като собственик и представляващ [фирма]) ,за имуществени вреди в размер на 44 320,67 лв. ,ведно със законната лихва от 8.01.2011 г. дължима от подсъдимите(без Ж. Н. и И. П.) солидарно. По жалбите на подсъдимите С. ,П. и Г. : С жалбите на всеки един от подсъдимите са ангажирани всички касационни основания ,като се акцентира на допуснати съществени процесуални нарушения ,при събиране и оценка на доказателствата, неправилен и непълен анализ на същите,неверни изводи за приложимия закон и явна несправедливост на наложените наказания. Жалбите се разглеждат заедно,тъй като несъгласието изразено в тях е почти идентично и преповтарянето е ненужно. В трите жалби се спорят изводите по фактите на инстанционните съдилища, базирани единствено на обясненията на подсъдимия Ж. ,дадени в разпита му пред съдия на 14.01.2011 г.,като се твърди ,че към момента на провеждане на този разпит Ж. е бил в „тежко психично състояние”,че за това му състояние не е назначена психиатрична експертиза ,а заключение е дал съдебен лекар (д-р Я.),който е некомпетентен.Твърди се ,че следва да се имат предвид обясненията на Ж. дадени пред първоинстанционния съд. Спори се и ,че неправилно инстанционните съдилища са кредитирали показанията на оперативните работници Г. и Д.. Липсвали преки доказателства ,за участието на под.Г. в кражбата в [населено място] ,спори се трасологичната експертиза за маратонките му . Защитата на под.П. се позовава на противоречие в мотивите на двата съдебни акта , относно ползваните МПС при кражбите.Твърди се ,че противоречието е в това ,че под. П. и под.С. П., са оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл.346 НК ,но единия от автомобилите, за отнемането на които са оправдани, е ползван за оттегляне от златарския магазин ,с отнетите златни изделия. Спори се вида на златните изделия,грамажа и стойността ,като защитата твърди ,че липсата на счетоводна документация за магазина,неясните отношения между св. Д. и далия на консигнация златни изделия, свидетел Х. М. ,,възпрепятстват установяването по категоричен начин на вида и стойността на предмета на престъплението , при кражбата от златарския магазин”. Обобщено ,твърди се ,че неправилно и избирателно са кредитирани обясненията на подсъдимите Ж.,Н. и И. П. и то „тези дадени на досъдебното производство” ,но не е дадена вяра на многобройните свидетели ,опровергаващи обвинението. Доводите са неоснователни и това е така защото : Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред , необходимия за установяване на фактите (обстоятелства от значение ) и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Последващия задълбочен и обстоен анализ на доказателствата ,сочи на стриктно спазване на правилата на чл.305 ал.3 НПК.Особено внимание първоинстанционния ,а и въззивния съд са отделили на гласните доказателствени средства , и най вече на обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните по делото свидетели ,с акцент на съпоставка между тях и останалите доказателства по делото ,и с особено прецизна оценка за достоверност.В тази връзка невярно е твърдението в жалбите на тримата подсъдими ,че изводите по фактите на инстанционните съдилища са единствено и само на обясненията на подсъдимия Ж. ,отречени от него още пред първоинстанционния съд.Невярно е и оплакването ,че „неправилно не е дадена вяра на свидетелите оневиняващи подсъдимите”.Показанията на тези свидетели ( С.,И. ,Р. и Н. ) са обсъдени ,като са посочени основанията , поради които не се кредитират. Без основание са и доводите на защитата относно неизясненото „ тежко психологично и психиатрично” състояние на под.Ж., към момента на разпита му пред съдия на 14.01.2011 г.За отговор на тези доводи първоинстанционния съд се е позовал не само на заключението на „некомпетентното” в.л. д-р Я. , който е изследвал и дал заключение за това, че оплакванията на под.Ж.( припадъци ,прилошаване ,загуба на съзнание и др.) не сочат на неврологичен дефицит...наличните данни не дават основание да се приеме ,че при Ж. има някаква степен на нарушение на съзнанието в неговата многокомпонентна същност ,но и на копие от книгата за задържани лица в РУП - П., копие от книга за медицински прегледи и справка от ЦСМП-Б. от 13.01.2011 г. от които е видно,че след задържането му и по негово искане е бил посетен на два пъти от Н.Н.-фелдшер ,която на същата дата около 13,30 часа , не е констатирала отклонения в здравословното му състояние , а към 19,30 ч. е поставила диагноза невроза (бил напрегнат ) ,за което е даден диазепам.По делото липсват данни ,които да поставят под съмнение психическото състояние на подсъдимия Ж. ,както по време на извършване на деянията,така и към момента на участието му в съдебно заседание ,които да налагат съобразно чл.144 ал.2т.3 НПК задължителна съдебно психиатрична или психологична експертиза ,а и защитата на под.С. атакува „психичното състояние” на под.Ж. само досежно обясненията му дадени на досъдебното производство ,но не държи сметка че е ангажирана наказателната отговорност на същия подсъдим с присъда(влязла в сила за него),т.е. очевидно е вменяем и не е изпадал в състояние ,което да му пречи да разбира свойството и значението на извършеното. По фактите основното оплакване е за неустановен размер на предмета на престъплението при кражбата от златарския магазин в [населено място] ,като тука са твърди , че изводите на съда са изградени на предположения , защото липсват счетоводни документи ,защото на св.Д. не следва да се дава вяра ,и защото св.М. (дал на консигнация златните бижута ) е във влошени отношение с последния ,между двамата има съдебен спор за тези накити и др. И този довод е изцяло неоснователен.За установяване на предмета на кражбата от златарския магазин в [населено място] ,освен обясненията на подсъдимия Ж. ,са съобразени показанията на свидетелите Д., св.К.,св.М. и св.И. Г..Вида и стойността на бижутата е установена и със заключение на счетоводно оценителната експертиза на в.л. Х. и в.л.Ц. ,не оспорено от страните по делото.Горното сочи, че извода за предмета на престъплението кражба от 8.01.2011 г. извършена в [населено място] , е след внимателен анализ на събрани по делото доказателства ,а не произволен както твърди защитата на подсъдимите.Отношенията на св.Д. и св.М. ,правилно са преценени от инстанционните съдилища ,като такива без отношение към предмета на доказване . Изложеното по горе дава основание на извода за липса на допуснати от инстанционните съдилища на правилата за събиране и оценка на доказателствата по делото ,за игнориране или надценяване на доказателства или доказателствени средства.В мотивите съда ясно е посочил , кои обстоятелства от значение приема за установени и на коя доказателствена основа. Основателен е довода за вътрешна противоречивост на мотивите на присъда относно престъплението по чл.346 НК.Съда е приел,че липсват категорични доказателства подсъдимите П. и С. П. да са направили опит да отнемат лек автомобил „Фолксваген пасат” собственост на св.А. (в контактния ключ на който автомобил е намерена част от счупен къртач от под.П.) и да са отнели лекия автомобил „Фолксваген пасат” собственост на св.Ш. ,и за това двамата подсъдими са оправдани по обвинението да са извършили на същата дата и място престъпление по чл.346 ал.2 вр. с ал.1 НК вр. с чл.26 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК ,но за извършване на кражбата на златни бижута ,за която и двамата подсъдими са признати за виновни , автомобила собственост на св.Ш. е „използвано МПС” и в него са намерени стъкла идентични с тези от счупената витрина на златарския магазин.Така посоченото противоречие ,не е атакувано нито от частното нито от държавното обвинение ,изцяло е в полза на двамата подсъдими и този порок няма как да бъде поправен. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.За времето от 6.12.2010 г. до 8.01.2011 г. в [населено място] и [населено място] ,при условията на продължавано престъпление за под.С. С. , П. П. ,Ж. Ж. ,Ж. Н. и И. П. ,само в кражбата на 8.01.2011 г. за под.Ст.П. и Е. Г. ,извършили квалифицирани кражби на вещи и пари на обща стойност посочена по горе , и по този закон са осъдени ,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен.По отношение квалификацията на деянието извършено от подсъдимия С. ,Върховният касационен съд на РБ изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд в мотивите на присъдата (л.584-585) ,поради което не ги преповтаря. Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания. При определяне размера на наказанието ,което следва да изтърпи подсъдимия С. С. ,съда е взел предвид всички обстоятелства от значение.Отчетена е водещата му роля(разпределял ролите за всеки от другите участници,разпределял и парите ,посочвал местата ,които следва да се „ударят”),отчетена е и изключително високата степен на обществена опасност на извършените взломни кражби ,и личната му завишена обществена опасност.Законосъобразен е извода за наличието на квалифициращия признак особено големи размери ,представляващ особено тежък случай.Наказанието на С. е определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и не е явно несправедливо ,по смисъла на чл.354 ал.5 НПК. За подсъдимия П. П. ,при определяне размера на наказанието, което следва да изтърпи за извършеното съда е взел предвид, предишните му осъждания не оказващи влияние на квалификацията за извършеното,личния му принос за осъществяване на всяка от трите кражби и високата степен на обществена опасност както на деянието ,така и на самия П..Наказанието с изменението от въззивния съд е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо. За подсъдимия Е. Г. съда е съобразил личното му участие в кражбата от 8.01.2011 г.,личната му обществена опасност и тази на извършеното престъпление и всички други обстоятелства от значение.Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства и с изтърпяването му могат да бъдат постигнати целите визирани в чл.36 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона ,наказанията на подсъдимите справедливи, а жалбите изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№36/2014 г. на Апелативен съд гр. Бургас ,с което е изменена присъда по нохд.№100/2013 г. на Окръжен съд гр. Бургас по отношение на подсъдимите С. М. С., П. Я. П. и Е. Р. Г.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :