Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * съпружеска имуществена общност * разваляне на договор * продажба на чужда вещ * вписване на искова молба


                          
Р Е Ш Е Н И Е
413

гр.София, 29.06.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на  десети май   две хиляди и десета  година в  състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА
                                                ЧЛЕНОВЕ:    КОСТАДИНКА АРСОВА
                                                                        ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                           
                 със секретар   Виолета Петрова
изслуша    докладваното  от   
председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско  дело под № 900/2009 година

Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 60 на 15.01.2009 год. по в.гр.дело № 1698/2008 год., с което е оставено в сила решение № 1* от 15.05.2006 год. по гр.дело № 3217/2005 год. на Варненския районен съд, 14-ти състав, с което е прието за установено между А. М. А., ЕГН ********** и М. М. А. ЕГН ********** и двамата от гр. В., ж.к.”М”, бл.141, вх.1, ет.2, ап. № 6, съд.адрес: гр. В., бул.”М” № 23, чрез адв. Петър С. и „П”АД, със седалище и адрес на управление: гр. Д., Промишлена зона, рег. по ф.дело № 4479/1993 год. на ВОС, ф.отд., представлявано от изпълнителния директор А, че А. М. А. и М. М. А., и двамата от гр. В., ж.к.”М” бл.141, вх.1, ет.2, ап.6 са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда в гр. В., ж.к.”М” бл.141, вх.1, ет.2, със застроена площ от 61.86 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и два балкона, ведно с прилежащите му избено помещение № 6 с площ от 2.40 кв.м. и 0.8550% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, попадаща във втори микрорайон на гр. В., на основание чл.97, ал.1 от ГПК, при въведно придобивно основание за правото на собственост: договор за продажба по НА № 94, том І, рег. № 8* д. № 88/2001 год. на нотариус Д. Б. с район на действие при ВРС.
Недоволен от въззивното решение е касаторът „П”АД със седалище и адрес на управление гр. Д., представляван от а. Ж от АК В. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон.
Ответниците по касация А. М. А. и М. М. А., представлявани от а. П заявяват становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че направеното вписване на 28.12.2002 год. на влязлото в сила решение по гр.дело № 8510/1994 год. на Варненския районен съд ХХІІ състав е произвело действие от този момент и противопоставимостта му на трети лица възниква от тази дата занапред, исковата молба е вписана на 08.12.1994 год. (при което е подлежал на вписване само иска по чл.87, ал.3 ЗЗД), но решението не е вписано в законоустановения шестмесечен срок от влизането му в сила на 18.01.1996 год. Направен е извод, че институтът на вписването не изключва приложението на чл.220, ал.1 ГПК/отм./.
С определение № 635 от 08.07.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – отменително основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК.
Вписването на искова молба по чл.114 ЗС има оповестително-защитно действия спрямо трети, неучастващи в процеса лица.
С оглед правната същност и целта на института на вписването, законодателят изрично е уредил по различен начин последиците от невписването на исковата молба. Така, когато исковата молба е вписана, постановеното решение се отбелязва към нея – чл.115, ал.1 ЗС, а когато исковата молба не е била вписана, постановеното решение се вписва – 115, ал.5 ЗС, от който момент възниква действието на вписването. Когато шестмесечният срок по чл.115, ал.2 ЗС за вписване на решението е пропуснат, решението се вписва, независимо от това, че вписването на искова молба е изгубило действието си.
От поведението на ищеца зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако исковата молба е вписана той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила – чл.115, ал.5 ЗС. Постановеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била вписана.
Решаващият въззивен съд не е съобразил изцяло отменителното решение на Върховния касационен съд, дадено с решение № 918 от 14.07.2008 год. по гр.дело № 4013/2007 год. по описа на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона.
Установено е по делото, че е влязло в сила решение, както е посочено по-горе по гр.дело № 8510/1994 год. на Варненския районен съд, на основание чл.124, ал.2 НДИ и чл.87, ал.3 ЗЗД е развален договора за покупко-продажба на процесния имот от Община- В. на С. Н. С. и Г. В. С.
Съгласно чл.88, ал.2 ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба, което в случая не е налице.
При това положение разпоредителните сделки от 1999 год. и 2001 год. не са противопоставими на ответното дружество тъй като продажбата по тях е извършена от несобственици.
Следователно, ищците не се легитимират като собственици на процесния имот и установителният иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ се явява неоснователен и недоказан.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по спора се присъждат направените разноски пред всички инстанции в размер на сумата 599,68 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
ПК.
ГПК. ГГГ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 60 на 15.01.2009 год. по в.гр.дело № 1698/2008 год.
ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК за приемане за установено между А. М. А., ЕГН ********** и М. М. А. ЕГН ********** и двамата от гр. В., ж.к.”М”, бл.141, вх.1, ет.2, ап. № 6, съд.адрес: гр. В., бул.”М” № 23, чрез адв. Петър С. и „П”АД, със седалище и адрес на управление: гр. Д., Промишлена зона, рег. по ф.дело № 4479/1993 год. на ВОС, ф.отд., представлявано от изпълнителния директор А, че А. М. А. и М. М. А., и двамата от гр. В., ж.к.”М” бл.141, вх.1, ет.2, ап.6 са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда в гр. В., ж.к.”М” бл.141, вх.1, ет.2, със застроена площ от 61.86 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и два балкона, ведно с прилежащите му избено помещение № 6 с площ от 2.40 кв.м. и 0.8550% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, попадаща във втори микрорайон на гр. В..
ОСЪЖДА А. М. А. ЕГН ********** и М. М. А. ЕГН ********** от гр. В., ж.к.”М”, бл.141, вх.І, ет.2, ап.6 да заплатят на „П”АД със седалище и адрес на управление гр. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 599,68 лева, направени разноски по делото пред всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/



/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: