5 Р Е Ш Е Н И Е № 133 Гр.С., 06.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 430 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. А., [населено място] срещу решение № 188/07.02.11г., постановено по гр.д.№ 763/10г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 3416/05.07.10г. по гр.д.№ 735/07г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против В. Д. Т. и Т. Т. Т., [населено място] иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ вр.пар.2, ал.1 ПЗР на ГПК за установяване, че П. П. А. не дължи на В. Д. Т. и Т. Т. Т. сумата от 65000 щ.д. по договор за заем от 19.04.00г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и поради необоснованост. Моли същото да се отмени и да се уважи предявеният иск или делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Претендира разноски. Ответницата В. Д. Т., [населено място] оспорва касационната жалба, като излага и съображения за недопустимост на предявения иск. Претендира разноските за касационното производство. Ответницата Т. Т. Т., [населено място] е починала на 08.10.11г. и на основание чл.227 ГПК като ответници в касационното производство бяха конституирани наследниците й В. Д. Т. и С. И. Р., гражданин на Кралство Испания. По делото бе установено, че С. Р. няма адресна регистрация на територията на Република България и касаторът – ищец по иска декларира, че не му е известен адрес на лицето в чужбина. Искането за предоставяне на правна помощ, отправено до Министерство на правосъдието, не бе изпълнено поради липса на достатъчно данни за испанската страна относно адрес на лицето и по твърдението на касатора за прекратяване на брака на С. Р. с Т. Т.. На това лице бе назначен особен представител с определено възнаграждение. Поради неизпълнение от касатора на задължението за плащане на възнаграждението на особения представител, производството по делото по отношение на С. И. Р. бе прекратено с определение № 254/16.09.15г., което е влязло в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира следното: С определение № 119/15.02.12г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.10г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС за проверка допустимостта на обжалвания съдебен акт. Касаторът е предявил установителен иск с твърдения, че през месец април 2000г. взел назаем от Т. И. Т. и В. Д. Т. сумата от 80000 щ.д., като за обезпечаване на задължението се издал запис на заповед и се учредила ипотека върху имот, собственост на [фирма], чийто собственик на капитала е ищецът. Направени били плащания лично от ищеца на Т. Т. в размер на 65000 щ.д. по издадени разписки, представени с исковата молба. След смъртта на Т. съпругата му В. Т. се снабдила с изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”е” ГПК /отм./ за сумата от 80000 щ.д. Ищецът иска да се приеме за установено по отношение на ответниците В. Т. и Т. Т., че по договора за заем в размер на 80000 щ.д. с Т. Т. и съпругата му В. Т., той е заплатил на заемодателите сума в размер на 65000 щ.д. и към момента на предявяване на иска дължи сума в размер на 15000 щ.д. С уточнение в молба от 04.03.10г. ищецът е посочил, че по договора за заем е получил сумата от 80000 щ.д., както и че плащането на 65000 щ.д. е направено преди с постановление от 18.07.06г. ЧСИ И. Ч. да възложи вместо плащане на В. Т. имот, находящ се в [населено място], [улица], върху който е била учредена договорна ипотека от [фирма]. Въззивният съд е приел, че страни по материалното правоотношение – договора за заем, са дружеството [фирма] и В. Т.. Качеството на заемополучател имало дружеството и то, а не неговият управител в лично качество, било активно легитимирано по спора за установяване на недължимостта на предадената в заем сума. Изложени са съображения за неоснователност на иска, тъй като същият е предявен от физическото лице – управител на дружеството, както и че срещу ответницата Т. Т. искът е неоснователен и поради обстоятелството, че същата не е правоприемник на заемодателя В. Т.. С оглед на въведените твърдения в исковата молба и направеното уточнение от ищеца интересът от установителният иск произтича от снабдяването с изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание от ответницата В. Т. за сумата от 80000 щ.д. За да приеме, че ищецът не е страна по материалното правоотношение – договора за заем, въззивният съд се е позовал на представения нотариален акт от 19.04.00г., с който [фирма] е учредило в полза на В. Т. договорна ипотека за обезпечаване на вземането по договор за заем в размер на 80000 щ.д. Свързвайки този нотариален акт с твърденията на ищеца в исковата молба за предоставен на него заем, въззивният съд е приел предявеният иск за допустим, но го е отхвърлил поради липса на материалноправна легитимация, основавайки се на заемния договор, обективиран в нотариалния акт за учредяване на ипотека. В този смисъл решаващият състав не е обсъдил представените по делото разписки, издадени от друго лице, посочено като заемодател – Т. Т., а не В. Т. и с друго лице заемополучател – П. А., а не [фирма]. Като резултат въззивният съд е приел, че между конституираните страни в производството не съществува материално правоотношение, тъй като страна по заемния договор е трето лице, но е отхвърлил отрицателния установителен иск, че ищецът не дължи на ответницата суми по заемния договор. При положение, че вземане на ответницата срещу ищеца не е възникнало, то по правилата на логиката искът би бил основателен, като в този случай на обсъждане ще подлежи правният интерес от отрицателния установителен иск. Правен интерес от установителен иск, предявен от физическото лице А., в случай, че заемът е предоставен на търговското дружество и изпълнението е насочено върху имот негова собственост, не би бил налице, като такъв не се обосновава и с факта, че А. е погасявал задължението на дружеството. Следва да се има предвид, че от една страна, ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден на основание чл.237, б.”е” ГПК /отм./ въз основа на запис на заповед, а от друга, че в исковата молба се позовава и на договор заем, като изрично е посочил, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на вземането по договора за заем. Въведеното твърдение в исковата молба е за погасяване на вземането по договора за заем чрез плащане на сумата от 65000 щ.д. По делото не е представен запис на заповед, както и издаденият изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. В случай, че изпълнителният лист е издаден по запис на заповед и установителният иск е предявен по реда на чл.254 ГПК /отм./, то надлежни страни по иска са: поемателят – молител в производството по чл.242 ГПК /отм./ и издателят на записа на заповед – лицето, срещу което е издаден изпълнителният лист. В производството по чл.254 ГПК /отм./ ищецът – издател на записа на заповед следва да изчерпи всички свои възражения срещу вземането. Ищецът би могъл да въведе и каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден менителничният ефект, като твърди, че задължението е погасено чрез плащане. Предвид на твърденията на ищеца легитимиран ответник по иска е В. Т., за която той твърди, че се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на издаден от него запис на заповед. В този смисъл, при установена връзка между записа на заповед и заемното правоотношение (като ищецът изрично сочи, че е получил сумата от 80000 щ.д. от Т. Т. и В. Т.), съдът следва да се произнесе по релативното възражение за погасяване на вземането на договора за заем, като обсъди представените и приети като неоспорени разписки, издадени от Т. Т.. Изводите, които следват от въведените твърдения, са, че искът на П. А. би бил допустим, ако изпълнителният лист (по твърдението в исковата молба) е издаден срещу него в качеството му на физическо лице и същият е в полза на ответницата В. Т.. В този случай искът следва да се квалифицира по чл.254 ГПК /отм./ и да се разгледа възражението за погасяване на вземането по заемния договор с оглед несъществуване на вземането по записа на заповед, издаден за обезпечаване на изпълнението на това задължение. Ако изпълнителният лист е издаден срещу дружеството [фирма], то ищецът А. следва да изложи обстоятелства, въз основа на които да се прецени правният интерес от установителния иск, предявен в лично качество. С оглед на изложените обстоятелства в исковата молба, които сочат предявен иск по реда на чл.254 ГПК /отм./ и заявения петитум за установяване на недължимост на суми по договор за заем, но едновременно с това и въвеждането на твърдения за предоставено обезпечение от трето лице, срещу чието имущество е насочено изпълнението, съставът на ВКС констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Неясни са и фактическите твърдения на ищеца съгласно чл.127, ал.1, т.4 ГПК, както и не е обоснован интересът му от търсената защита с предявения иск с така заявения петитум – чл.127, ал.1, т.5 ГПК. По тези съображения съставът на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и същото следва да се обезсили съгласно чл.293, ал.4 ГПК. На основание т.5 на ТР №1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС делото следва да се върне на въззивния съд за оставяне без движение на исковата молба за уточняване от ищеца на обстоятелствата, на които основава иска си, както и на петитума на исковата молба съобразно с дадените в настоящото решение указания. Съобразно с уточненията съдът следва да извърши следващите се процесуални действия по разглеждане на делото. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 188/07.02.11г., постановено по гр.д.№ 763/10г. от Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.