6 Р Е Ш Е Н И Е № 160 гр.София, 28.06.2016година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 5400/2015 година Производството е по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК. Образувано е образувано по молба на К. Х. Х. и А. Х. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК на влязлото в сила решение на ОС [населено място] № 211/29.04.2015г., постановено по в.гр.дело № 99/2015г. С това решение е потвърдено решение № 588/04.12.2014 г. по гр. д. № 349/2014 г. на Смолянски районен съд, В ЧАСТТА, с която са оставени без разглеждане, като процесуално недопустими, обективно и субективно съединените искове, предявени от ищците К. Х. Х., А. Х. А. и Р. Х. И., с които на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР /редакция ДВ бр. 34/2000 г./ се иска да бъде установено по отношение на ответниците М. Т. Г., Е. И. Г., Д. Т. Г. и И. Т. Г., че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. С., със Заповед № РД-18-73/16.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, ищците са собственици на имот с идентификатор № 67547.501.1446, целият с площ 1361 кв.м., при граници: поземлени имоти 67547.501.1447, 67547.501.1634, 67547.501.1651, 67547.501.384 и на селскостопанска сграда с идентификатор № 67547.501.1446.1, със застроена площ 28 кв.м., построена в имот с идентификатор №67547.501.1446, като е допусната грешка в кадастралните регистри поради неправилно записване на ответниците като собственици на поземления имот и сградата и е прекратено производството по гр. д. № 349/2014 г. на СмРС в тази част; обезсилено е решение №588/04.12.2014 г. по гр. д. №349/2014 г. на Смолянски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР /редакция ДВ бр.34/2000 г./, предявен при условията на евентуалност от ищците К. Х. Х., А. Х. А. и Руска Х. И., с който на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /редакция ДВ бр. 34/2000 г./ се иска да бъде установено по отношение на ответниците М. Т. Г., Е. И. Г., Д. Т. Г. и И. Т. Г., че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. С., със Заповед №РД-18-73/16.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София ищците са собственици на имот с площ от 181 кв.м. (част от имот пл. №730, кв.44 по ЗРП на [населено място], участващ в УПИ III-385, кв.45 по плана на [населено място] от 1977 г., допълнен със Заповед № 140/17.11.1998 г.), който имот неправилно е заснет като част от поземлен имот с идентификатор 67547.501.1446 по кадастралната карта при граници: поземлени имоти 67547.501.384, 67547.501.1634 и 67547.501.1446, а не като самостоятелен имот, като вместо това е оставил така заявената претенция без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част; осъдил е К. Х. Х., А. Х. А. и Р. Х. И. да заплатят на М. Т. Г. и Е. И. Г. деловодни разноски в размер на 300 лева. Поддържаното от молителите основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Като ново доказателство със съществено значение за изхода на спора молителите посочват Писмо изх.№20-43212 от 28.07.2015г. на С.. Поддържат, че след влизане в сила на решението се снабдили с ново писмено доказателство, което е от значение за делото – по тяхно заявление до Агенция по картография и кадастър - С. С. (вх.№05-8420/11.06.2015г.) е поискана информация как са отразени границите на имоти пл.739 и пл.№730, кв.44 по предходния кадастрален план на [населено място] и как следва да бъдат отразени части от тях в одобрената със Заповед №РД-18- 73/16.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК - София кадастралната карта. С това ново доказателство - писмо изх.№20-43212/28.07.2015г. на С. С., били уведомени, че границите на поземлените имоти по влезлите в сила КККР на [населено място], [община] не са съобразени със Заповед №140/17.11.1998 г. на Кмета на [община] за изменение на кадастралната основа с нанасяне на имоти пл.№729 и пл.№730, както и, че в случая не следва части от бившите имоти да бъдат присъединявани към съседни имоти с оглед разпоредбата на чл.19 от ЗУТ. Поради изложеното считат, че са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за отмяна на решението на въззивния съд. Ответникът по молбата за отмяна М. Т. Г. в представен писмен отговор чрез адв. П. взема становище за неоснователност на същата. Ответниците Е. И. Г., Д. Т. Г. и И. Т. Г. в законоустановения срок не са подали отговор по подадената молба за отмяна. В хода на настоящото производство ответницата Е. И. Г. е починала. Оставила е като наследници останалите ответници в производството М. Т. Г., Д. Т. Г. и И. Т. Г.. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.307 и чл. 303 и сл. ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения: С решението, предмет на молбата за отмяна, съдът е приел, че главният иск, предявен от ищците е с правно основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР /редакция ДВ бр. 34/2000 г./- в исковата молба е посочено, че е налице грешка в кадастралните регистри и кадастралните карти, тъй като процесните имот и сграда са записани на името на ответниците, а следва да бъдат записани като собственици ищците и на това основание е заявено искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място] със Заповед № РД-18-73/16.12.2010 г., ищците са собственици на процесния имот , целият с площ 1 361 кв.м., ведно с изградената в него постройка – селскостопанска сграда , със застроена площ от 28 кв.м., като се установи, че е допусната грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри при записването на носителите на правото на собственост. Съобразявайки изложеното и при липсата на твърдение в исковата молба че имотите не са заснети с правилните граници или с правилната площ, съдът е обосновал извод, че не е налице правен интерес от предявения иск по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР /редакция ДВ бр. 34/2000 г./ за установяване на грешка или непълнота в разписната книга, респективно в кадастралната карта, когато имотът е заснет в действителните му граници, но неправилно са отразени титулярите на правото на собственост в разписната книга. Позовавайки се на съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 867/20.11.2009 г. по Г. д. № 5397/2008 г. І г.о., е приел, че дори да бъде уважен такъв иск, съдебното решение по него няма да бъде основание за изменение на кадастралния план; че основната функция на разписната книга, съответно кадастралния регистър, е информационно-оповестителна, тя не доказва и не създава вещни права; записването в разписната книга на недвижим имот на друг собственик, различен от титуляра на това право, или невписване на някой от съсобствениците, не лишава последния от правото му на собственост, както и, че защитата на това право следва да стане с исковете за собственост, а не с иска за грешка д кадастралната основа. Относно евентуално предявения иск за непълнота на кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на имота с площ от 181 кв.м., част от имот пл. № 730, участващ в УПИ ІІІ-385, който имот неправилно е заснет като част от имот с идентификатор 67547.501.1446, съдът е обосновал извод, че също е недопустим. Посочил е, че за да се претендира, че определена площ от поземлен имот е неправилно заснета като част от този поземлен имот, то следва да се претендира всъщност към кой друг съседен имот следва да бъде заснета тази площ, т.е. ищците следва да са собственици на съседен имот, към който претендират, че следва да бъде включена тази площ. От друга страна, установеният от съдебно-техническата експертиза размер на тази площ – 128 кв.м. сочи, че тази площ не отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен поземлен имот с оглед разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ. Ищците са поддържали, че са били собственици на имот пл. № 730; останалата част от този имот е включена в парцел І-385 и парцел ІІ-385, за които парцели има отстъпено право на строеж и които са застроени и в този смисъл ищците не претендират, че тези 128 кв.м. следва да бъдат заснети към урегулирания поземлен имот, в който сега участва по-голямата площ от имот пл. № 730. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителите излагат твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. На първо място самите молители не твърдят, че са узнали или че по независещи от волята им причини са се снабдили с представеното с молбата за отмяна писмо след постановяване на решението по спора. Твърдението им е, че писмото са получили в отговор на тяхно заявление до Агенция по картография и кадастър - С. С. (вх.№05-8420/11.06.2015г.), с което е поискана информация как са отразени границите на имоти пл.739 и пл.№730, кв.44 по предходния кадастрален план на [населено място] и как следва да бъдат отразени части от тях в одобрената със Заповед №РД-18- 73/16.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК - София кадастралната карта. Изложеното обосновава извод, че приложеното с молбата за отмяна писмо няма характер на ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК. Това доказателство не е нито новооткрито, нито новосъздадено по смисъла на закона, а не представянето му по делото се дължи единствено на процесуалното бездействие на молителите и на не полагането от последните на дължимата грижа за добро водене на процеса. Молителите са имали процесуалната възможност да се снабдят с това доказателство в хода на инстанционното производство, както и при необходимост да поискат съдействието на съда за събирането му. На следващо място представеното от молителите писмо няма характеристиката на доказателство с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новото писмено доказателство, в установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице, доколкото констатациите в сега представеното писмо представляват становище на издателя на документа в отговор на информационно запитване на самите молители, които създава само вероятност, но не и абсолютна достоверност в истинността на фактическите твърдения на молителите, но не са от естество да обосноват пряко извод за допустимост на претенциите, така, както са заявени с исковата молба. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Предвид изхода разноски за молителите не се следват, но същите следва да заплатят сторените и надлежно удостоверени такива от ответницата по молбата за отмяна М. Т. Г. в размер 500лв. Останалите ответници не са претендирали присъждането на разноски за настоящото производство. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Х. Х. и А. Х. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК на влязлото в сила решение на ОС [населено място] № 211/29.04.2015г., постановено по в.гр.дело № 99/2015г. ОСЪЖДА К. Х. Х. и А. Х. А. да заплатят на М. Т. Г. деловодните разноски за настоящото производство в размер 500лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: