Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                        № 328                                            София 26.04.2010г.                                              В  ИМЕТО НА НАРОДА     ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря..........................  и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 158 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:       Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. Д. П. чрез адв. В срещу решение № 105 от 22.07.08г.по гр.дело № 2341/06г.на Софийски апелативен съд,с което е оставено в сила решение от 13.08.06г.по гр.дело № 1185/04г.на Софийски градски съд. С него е отхвърлен иск на П. Д. П. против Ц. А. П. с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС за сумата 12 300 лв,представляваща обезщетение за ползване на ½ ид.част от недвижим имот,съставляващ апартамент № 5,находящ се в сградата на ул.”Я”№ 20-а,със застроена площ от 90 кв.м.ведно с припадащите се таванско помещение № 1 от пристройката с площ от 12 кв.м. и мазе № 4 с площ от 5 кв.м.и 7.65 % ид.части от общите части на сградата и 29% от мястото,за периода от 30.11.00г.до 30.11.04г.,както и иска с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС за сумата 2000 лв,представляваща наемна цена за 3.825 ид.части от магазин,находящ се в същата сграда за периода от 4.09.94г.до 30.04.04г. С определение № 871 от 23.07.09г. ВКС,ІV г.о.е допуснал касационно обжалване на възивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касаторът поддържа,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Моли да бъде отменено и исковете-уважени. Ответницата по касационната жалба Ц. А. П. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното: За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС въззивният съд е приел,че ищецът не е доказал какви са правата на всеки един от съсобствениците по отношение на жилищния имот,както и че през процесния период от време тази съсобственост е била налице и че ответницата ползвала го е изцяло и е възпрепятствала той да ползва своята част от него. Искът по чл.30 ал.3 от ЗС също е отхвърлен като недоказан – не е доказано кому принадлежи правото на собственост върху магазина и при какви права при наличие на съсобственост,че същият има статут на общи части на сградата,съществуването на наемно правоотношение и че ответницата получава наемна цена. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е относно събиране на доказателства в процеса по реда на чл.114 от ГПК/отм./и приложението на последиците от неизпълнение на задължението за лично явяване на страната. Точното приложение на правната норма на чл.114 от ГПК/отм./, съответстващ на чл.176 ал.3 от ГПК,изисква на страната,която е задължена да се яви лично,съдът да съобщи въпросите,на които трябва да отговори,като я предупреждава за последиците от неизпълнение на това задължение. Когато редовно призованата и задължена страна,уведомена съобразно чл.114 ал.2 от ГПК/отм./не се яви за да бъде разпитана,или се яви,но откаже да отговори на поставените й въпроси,законът предполага,че с това свое поведение тя цели да се отклони от признание на неизгодни за нея факти,и затова овластява съдът да счете,че фактите,спрямо които страната е възприела описаното поведение,са доказани. Признанието на страната на неизгодни за нея факти е доказателствено средство,установяващо тези факти. Разпоредбата на чл.127 ал.2 от ГПК/отм./задължава съдът да прецени това признание с оглед останалия доказателствен материал по делото съобразно задължението си по чл.188 ал.1 от ГПК/отм./ По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е частично основателна. Данните по делото сочат,че страните са съсобственици по наследство от Д. П. Д. на апартамент № 5,находящ се в сградата на ул.”Я”№ 20 –а,със застроена площ от 90 кв.м.,ведно с припадащото се таванско помещение № 1 от пристройката с площ от 12 кв.м. и мазе № 4 с площ от 5 кв.м. и 7.65 % ид.части от общите части на сградата и 29% ид.части от мястото,върху която е построена сградата,цялото с площ от 372.80 кв.м.,съставляващо парцел **** от кв.536 по плана на София,м. Центъра. С решение от 20.06.02г.на СРС по гр.дело № 6688/95г.във втора фаза на делбено производство по извършване на делба процесният апартамент е поставен в дял на ответницата Ц,като за уравнение дела на ищеца П. П. същата е осъдена да му заплати 26 800 лв. На основание чл.286 от ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца и сумата 1800 лв,представляваща обезщетение за ползването на частта му -1/2 ид.ч.от апартамента за времето от 11.03.97г.до 30.11.2000г. Предмет на исковата претенция по настоящото дело е обезщетение за ползване на жилищния имот за последващ период – от 30.11.2000г. до 30.04.04г. От назначената от първоинстанционния съд техническа експертиза е установено,че средната месечна наемна цена за процесния апартамент общо за исковия период възлиза на 21 556 лв. При тези фактическа данни настоящият състав приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,те дължат обезщетение на останалите за ползата,от която са лишени от деня на писменото поискване. В случая са налице предпоставките на цитирания текст за успешното провеждане на иска. Правата на съсобственост на страните са доказани от представените по делото нот.акт № 106/1968г.и удостоверение за наследници на Д. П. Д. изх. № 1388/13.09.1994г. Налице е покана за изпълнение - нотариална покана от П. П. ,връчена на Ц. П. на 11.03.97г. Фактът,че ответницата сама ползва процесното жилище през исковия период следва да се счете за доказан по силата на чл.128 ал.2 от ГПК. Същата е била редовно уведомена за задължението си да се яви лично в съдебно заседание пред въззивния съд и да отговори на поставените във въззивната жалба въпроси,включително и на въпроса не е ли вярно,че ползва сама жилището,което същата не е сторила. В подкрепа на този извод е и удостоверението от 6.04.07г.на СД”П”-сектор”Български документи за самоличност”,от което е видно,че същата е регистрирана на адреса. По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта,с която е отхвърлен искът по чл.31 ал.2 от ЗС и да бъде постановено друго,с което да се уважи иска в предявения размер 12 300 лв /не е направено увеличение на иска съобразно заключението на вещото лице/ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска -28.04.04г.до окончателното изплащане,с присъждане на разноски съобразно уважената част в размер на сумата 1552 лв. В частта,с която втората заявена от ищеца претенция по чл.30 ал.3 от ЗС е отхвърлена решението следва да бъде оставено в сила. Правилно въззивният съд е приел,че ищецът не е доказал кому принадлежи правото на собственост върху магазина и при какви права при наличието на съсобственост в сградата,че същият има статут на общи части,в какъвто смисъл е твърдението му,както и за съществуването на наемно правоотношение по отношение на същия. При липсата на доказателства за обема на правата в съсобствеността върху процесния магазин и за статута му претенцията не може да бъде уважена.     Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 105 от 22.07.08г.,постановено по гр.дело № 2341/06г.на Софийски апелативен съд в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Ц. А. П. от гр. С.,ул.”Я”№ 20А да заплати на П. Д. П. ,ЕГН **********,със съдебен адрес: гр. С.,ул.”С”№ 2 ет.1 ст. № 12,адв. Венцислав Н. и адв. В сумата 12 300 лв/дванадесет хиляди и триста/,представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот за периода от 30.11.2000г.до 30.04.2004г,на основание чл.31 ал.2 от ЗС,ведно със законната лихва,считано от 28.04.04г.до окончателното изплащане на сумата,както и 1552 лв /хиляда петстотин петдесет и два/деловодни разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.