8 Р Е Ш Е Н И Е № 148 София, 14.11.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №4501 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 133317/25.09.2017г., подадена от Р. Н. Ф. и Г. Г. Ф., двамата от [населено място], срещу решение №III-79 от 21.07.2017г., постановено от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№944/2017г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е прието за установено по отношение на Е. Н. В., че Г. Г. Ф. и Р. Н. Ф. не са собственици на поземлен имот в [населено място], Бургаска област, местонста „В. път“, с площ от 891кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор 48619.506.366 по действащата кадастрална карта на [населено място]. С определение №285/29.05.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на разпоредбата към момента на подаване на касационната жалба/ по въпроса представлява ли и кога инициирането и реалното провеждане на процедура по изменение на ПУП/ПРЗ явно проявление по отношение на трети лица, вкл. и спрямо реституираните собственици, на намерение за своене от страната, позоваваща се на придобивна давност и следва ли съдът да обсъди и вземе предвид и действията по деклариране на имота, заплащане на данъци, ограждане на имота и добиване на плодовете. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск в хипотеза, при която ищецът не упражнява фактическа власт върху имота. Поддържа се също така, че решението на въззивния съд е и неправилно, необосновано и в противоречие с константната практика и събрания доказателствен материал. Излагат се съображения, че неправилно е прието, че процесният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ при липса на данни имотът да е бил внесен в ТКЗС, както и че след масовизацията цялата земеделска земя е станала общодържавна собственост; неправилно е определен началният момент, от който в полза на касаторите започва да тече придобивна давност върху имота; неправилно е прието, че осъществяваното от тях владение не е добросъвестно, като въззивният съд напълно е пренебрегнал отговора на този въпрос, даден при предходното разглеждане на делото от ВКС; едностранчиво са кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели и показанията им са обсъдени превратно в нарушение на установените в ГПК правила; неправилно е преценено значението на заплащането на данъци и такси за имота, както и на инициирането на процедури за изменение на ПУП/ПЗР като манифестиране на намерение за своене. Молят обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно и вместо това предявеният срещу тях иск бъде отхвърлен като им бъдат присъдени и направените по делото разноски. Допълнителни съображения, свързани с посочените в жалбата оплаквания, изразяват в писмени бележки, представени в проведеното по делото открито съдебно заседание. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Е. Н. В. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмени бележки, представени в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното: Е. Н. В. е предявил иск за признаване за установено, че Р. Н. Ф. и Г. Г. Ф. не са собственици на недвижим имот, представляващ имот с идентификатор 48619.506.366 по действащата кадастрална карта на [населено място]. С обжалваното решение, постановено след отменително решение на тричленен състав на ВКС по чл.293, ал.2 ГПК, е прието, че така предявеният иск е основателен. Прието е, че Е. В. е закупил от Е. Д., Р. Д. и М. Я. ПИ с идентификатор 486190802438 по ПНИ на [населено място], м.“В. път“ с площ от 718кв.м. / н.а.№1, том II, рег.№1238, дело №175/2006г. от 19.05.2006г./, като продавачите са обосновали правата си на собственост с проведена процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на бивша земеделска земя, като с решение №59/1.3 от 03.06.1993г. на ПК-гр.Ц. на наследниците на Я. Д. Д. е възстановена собствеността върху имот, който Я. Д. е притежавал въз основа на н.а.№149, том I, дело №193/1956г. от 12.03.1956г., издаден въз основа на Указа за уреждане на задълженията по отменения Закон за селскостопанското настаняване на бежанците. Взето е предвид обстоятелството, че с н.а.№180, том Х, н.д.№3444/1991г. и н.а.№85, том X., н.д.№5786/1994г. Г. Ф. и Р. Ф. са придобили селскостопански имот – лозе, състоящ се от 1000кв.м., представляващ имот №2087 по кадастралния план на зоната за земеделско ползване в Стария квартал на [населено място], нанесен в плана от 1986г. с този номер според заключението на СТЕ, като през 1994-1995г. е извършено попълване на кадастралния план по ЗСПЗЗ, при което имот 2087 е разделен на имот пл.№2438 и имот с нов пл.№2087, като с одобряване на ПНИ по §4 ПЗР ЗСПЗЗ имот пл.№2438 е записан на Я. Д., наследодател на праводателите на Е. В., идентичен с имот с идентификатор 48619.506.366 по действащата кадастрална карта на [населено място], записан в кадастралните регистри към нея на името на Г. Ф.. Посочено е, че между страните е спорно дали процесният имот е имал характер на земеделски и подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като е прието, че категоричен отговор на този въпрос е даден с извършената по в.гр.д.№1067/2015г. на БОС /при предходното разглеждане на делото от въззивната инстанция/ СТЕ на в.л.Г., според която бившият имот пл.№83 по плана от 1929г. е бил и понастоящем е земя за земеделско ползване и попада в зона по §4 ПЗР ЗСПЗЗ извън строителните граници на [населено място]. Изложени са съображения, че макар и не всички земи, предназначени за земеделско ползване и извън границите на урбанизираните територии да подлежат на земеделска реституция, а само онези, върху които физическите лица не са запазили реално собствеността си, в настоящия случай подобна хипотеза не е налице, като данните сочат, че върху имота е установено владение, а не че се касае за имот, върху който бившият собственик е запазил реално собствеността. Прието е, че за процесния имот е установено безспорно и по достатъчно убедителен начин, че е бил и е земеделска земя, която е извън регулацията на [населено място], настоящ Ц., като е ноторно известно, че след масовизацията и обобществяването на земята цялата земеделска земя е станала общодържавна собственост, което изключва възможността за придобиване по давност по аргумент от чл.86 ЗС в редакцията, действала в периода 1951-1990г. Поради това е прието, че представените по делото н.а.№154, том VI, дело №2758/1972г. и н.а.№63, том VII, дело №3749/1993г., с които П. Т. П., праводател на Г. Ф. и Р. Ф. е признат за собственик на лозе от 1 дка, находящо се в [населено място]-стария квартал, в землището, засадено с лозя и на имот пл.№2087, не обосновават наличие на основание за придобиване правото на собственост чрез давностно владение. От това пък е направен извод, че и неговите правоприемници, станали праводатели на Г. Ф., не биха могли да прехвърлят повече права отколкото имат и чрез извършените с н.а.№180, том Х, н.д.№3444/1991г. и н.а.№85, том X., н.д.№5786/1994г. не биха могли да прехвърлят в полза на Г. Ф. и Р. Ф. правото на собственост върху процесния имот. За неоснователно е прието и твърдението на Г. Ф. и Р. Ф., че са придобили по давност правото на собственост върху процесния имот. Прието е, че началният момент, от който може да започне да тече придобивната давност, е приключването на административната процедура по възстановяването на имота, а именно влизане в сила на ПНИ и заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, издадена на 26.04.2005г., въз основа на която е извършен въвод във владение на наследниците на Я. Д. Д. на 08.09.2005г. Изложени са съображения, че преди този момент давност не би могла да тече с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Посочено е, че по отношение на упражняването на фактическата власт съдът подробно се е запознал със събраните гласни доказателства, като от разпита на св.И. е установено, че към 2012г. е нает от В. да почисти имота от храсти и саморасли дървета и при посещението си установил, че имотът е трасиран, поставени са червени трасировъчни колчета, почиствал е имота през 2012г., 2013г. и 2014г., а през последната година е поставил по поръчение на В. бунгало, за което наскоро след това познат го уведомил, че е съборено и той се обадил на В.. Въз основа на показанията на св.З. е прието за установено, че имотът явно не се посещава от Г. и Р. Ф., а показанията на св.И. сочат, че имотът е запустял и по никакъв начин не е демонстрирано, че има собственик, различен от лицата, на които е възстановена собствеността. Изложени са съображения, че в подкрепа на този извод е фактът, че поставените през 2005г. трасировъчни колчета, очертаващи възстановения имот, не са премахнати от Ф., което според въззивния съд обосновава извод, че Ф. не са демонстрирали собственическите си намерения спрямо лицата, на които имотът е възстановен. Взети са предвид и показанията на св.Х., който неколкократно е посещавал имота в качеството си на брокер на недвижими имоти и е забелязвал при посещенията си, че имотът е трасиран, а от показанията на св.П. е прието за ясно, че приблизително около 2004-2005г. Г. Ф. е уведомен, че за местото има други собственици, както и че Ф. не е посещавал мястото и то е запустяло. Изложени са съображения, че установеното от показанията на св.З., И. и Х. ограждане на имота с бодлива тел и мрежа и факта на поставянето на оградата от Ф. е в период, предхождащ 2005г. /тази на приключване на реституционната процедура/, поради което според въззивния съд не следва да се зачита като действие, манифестиращо намерение за своене. Прието е, че след като през 2004-2005г. Ф. е уведомен, че за имота му има друг собственик, той по никакъв начин не е предприел действия, които да покажат, че го счита за свой с изключение на единичното действие по събаряне на поставеното от В. бунгало. Изложени са съображения, че Ф. е следвало да предприемат действия, от които да стане ясно, че упражняват фактическа власт и демонстрират собственически правомощия, като искането за изменение на КК чрез нанасянето на имота като техен, искането и получаването на виза за проектиране са по-скоро административни и документални, но не съставляват явно проявление по отношение на третите лица, вкл. и реституираните собственици и техните правоприемници, че е налице намерение за своене на имота. Така изложените от въззивния съд съображения досежно значението на действията по деклариране на имота, заплащане на данъци, ограждане на имота, добиване на плодовете и инициирането и реалното провеждане на процедура по изменение на ПУП/ПЗР за демострирането на намерение за своене на един недвижим имот от лице, позоваващо се на придобивна давност, противоречат на възприетата към настоящия момент от тричленните състави на ГК на ВКС теза. С оглед и на становищата на тричленни състави на Второ ГО на ВКС, изразени в решение №17/02.02.2016г. по гр.д.№4335/2015г. и решение №6/22.01.2010г. по гр.д.№2760/2008г., настоящият състав приема, че инициирането и реалното провеждане на процедура по изменение на ПУП/ПЗР от владелеца представлява явно проявление на намерение за своене спрямо трето лице, включително и спрямо реституираните собственици, когато фактическата власт е била установена от позоваващото се на придобивна давност лице в предходен момент и не е установено към момента на иницииране на процедурата по изменение на ПУП/ПЗР да е била отнета. При разрешаване на спор за собственост съдът е длъжен да вземе предвид тези действия на владелеца, както и действията по деклариране на имота, заплащане на данъци, ограждане на имота и добиване на плодовете и да ги цени като владелчески по смисъла на чл.69 ЗС. В случая по делото е установено от показанията на разпитаните свидетели и представените писмени доказателства, че още от момента на сключване на договорите от 1991г. и 1994г. Г. Ф. и съпругата му Р. Ф. са установили самостоятелна фактическа власт върху имота, считали са го за свой и са имали намерението да го застроят, с оглед на което през 2008г. Г. Ф. е поискал изменение на ПУП с цел застрояването на имота и е заплащал данъци за него. Неправилно при тези данни въззивният съд е приел, че след 2004-2005г. Г. Ф. не е предприемал действия, които да покажат, че счита имота за свой. Чрез поставянето на ограда на имота откъм улицата с цел защита от преминаващи животни, бране на плодовете, наглеждане на имота и демонстриране по категоричен начин на намерение за застрояването му чрез отправено искане за изменение на ПУП до кмета на [община], Г. и Р. Ф. са упражнявали явно и необезпокоявано фактическата власт върху имота по начина, по който това е било удобно и приемливо за тях, като никой не им е пречел и не им е противопоставял свои права до 2012г. по начин, прекъсващ течението на придобивната давност по смисъла на чл.116 ЗЗД. Обстоятелството, че действията по ограждане на имота с бодлива тел и мрежа и факта на поставянето на оградата са извършени преди възстановяване правото на собственост на наследниците на Я. Д., няма за последица незачитането на тези действия като реално извършени, доколкото тези действия сочат на установяване на фактическа власт върху имота в период, предхождащ възстановяването на собствеността и поради това следва да бъдат взети предвид при извършване на преценката налице ли е явно, необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота за целия изследван период. Действително противопоставимата на Е. В. давност започва да тече в полза на Г. и Р. Ф. от 2005г., но в случая следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че фактическата власт е установена от тях в предходен момент и да се извърши преценка дали е била прекъсвана и отнемана. Право на лицето, което счита себе си за собственик на един имот, е да упражнява фактическата власт върху този имот по приемлив и подходящ за него начин, стига това да е явно, която характеристика на владението, както вече беше отбелязано, в случая е налице. И след като никой не е отнел фактическата власт от Г. и Р. Ф. в периода от 2005г., когато със заповед № РД-01-391/26.04.2005г. на кмета на [община] е възстановено правото на собственост на праводателите на Е. Н. В. по реда на ЗСПЗЗ, до 2012г., следва да се приеме, че като добросъвестен владелец, закупил имота в предвидената от закона нотариална форма от лице, за което не е знаел, че не е собственик на имота, Г. Ф. е придобил правото на собственост върху имота по давност по време на брака си с Р. Ф.. Неоснователен е наведеният от ответника по касационна жалба довод, че владението на касаторите е било прекъснато с извършен по реда на ЗСПЗЗ въвод. Действително по делото е представен писмен документ, сочещ на извършен въвод във владение на лицата, в полза на които по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот. Не е установено обаче реално да са осъществени действия, прекъсващи владението на касаторите в периода от 2005г. до 2012г., нито същите да са били отстранени от процесния имот, т.е. владението им да е било фактически отнето, респ. оспорено по начин, прекъсващ течащата в тяхна полза придобивна давност по смисъла на чл.116 ЗЗД. Почистването на храстите в процесния имот е извършено от св.Х. И. по възлагане на Е. В. след като в полза на касаторите вече е изтекъл 5-годишният давностен срок, като според свидетеля към този момент имотът е бил трасиран и с поставени червени колчета. Още повече, че изменението на ПУП по искане на Г. Ф. е извършено през 2008г., в този период данъците за имота са били заплащани от Ф., т.е. след възстановяване правото на собственост на наследниците на Я. Д. и при извършването на последващите проверки при закупуване на имота Е. В. е могъл да узнае за така извършените действия. Демонстрирането на намерение за своене от страна на Г. и Р. Ф. в периода до 2012г. следва да се преценява с оглед обективно осъществилите се факти /подаване на искане за изменение на ПУП, което е надлежно регистрирано от общинската администрация, както и данъчното деклариране на имота през 2007г. и заплащането на данъци/, а не с оглед наличието или липсата на активно поведение от страна на ответника по касационна жалба /каквато е поддържаната от него теза/, доколкото по делото не е установено, както вече беше отбелязано, предприемане на действия, имащи за последица прекъсване течението на придобивната давност. По реда на чл.293 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният от Е. Н. В. отрицателен установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение решение №III-79 от 21.07.2017г., постановено от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№944/2017г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Н. В. от [населено място], ул.“724-та“ №3, с ЕГН [ЕГН], срещу Г. Г. Ф. с ЕГН [ЕГН] и Р. Н. Ф. с ЕГН [ЕГН] отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че Г. Г. Ф. и Р. Н. Ф. не са собственици на поземлен имот, находящ се в землището на [населено място], Бургаска област, местност „В. път“, с идентификатор 48619.506.366 по действащата кадастрална карта на [населено място]. ОСЪЖДА Е. Н. В. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Г. Г. Ф. и Р. Н. Ф. сумата 11570.50лв. /единадесет хиляди петстотин и седемдесет лева и 50ст./, представляваща направените по делото разноски. Решението е окончателно. Председател: Членове: