Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 171 С., 12.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1231 //2015 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. Г. и Т. Ц. Г. срещу въззивно решение № 657 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 990 /2014 г. на Плевенския окръжен съд, г.о., ІV с-в, с което е потвърдено решение № 312 /17.04.2014 г. по гр.д. № 458 /2013 г. на Районен съд Червен бряг, с което е е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор 80501.805.116 по кадастралната карта на [населено място] бряг. Касационно обжалване е допуснато с определение № 259 /28.04.2015 г. по процесуалноправния въпрос : допустим ли е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ако съсобствениците са сключили договор за разпределение ползването на имота, искът е предявен след сключване на договора и претенцията за съдебно разпределение се обосновава с извършени от част от съсобствениците действия нарушаващи постигнатото споразумение или защитата срещу такива действия следва да се осъществи чрез искове по чл.чл.108 и 109 ЗС. Прието е, че е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради противоречие с формирана и задължителна съдебна практика, обективирана в определения и решения на ВКС, постановени, съответно, по реда на чл. 274, ал. 3 и чл. 290 ГПК . Като пример са посочени решение № 280 от 17. 12. 2014 г. по гр. д. № 4008 /2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 816 от 7.07.2011 г. по гр. д. № 2028 /2009 г. на ВКС, І г.о., определение № 99 от 11.03.2011 г. по ч. гр.д. № 48 /2011 г. на ВКС, І г.о.. Прието е също, че съществува вероятност за недопустимост на обжалваното въззивно решение, което съгласно т.1 на приетото в ТР № 1 /2010 г., е основание за допускане на касационно обжалване, като преценката за допустимост ще се извърши с решението по същество. Насрещните страни И. Т. Д. и Е. Т. Л. в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба. По правния въпрос : В съответствие с приетото в посочените решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК, което отразява установената съдебна практика, настоящият състав приема следното: Когато съдът, който е сезиразн с иск по чл. чл.32,ал.2 ЗС установи, че съсобствениците на недвижим имот – страни по делото са обвързани от договор за разпределение на ползването, е допустимо да постанови ново разпределение на ползването по реда на чл.32,ал.2 ЗС (извън хипотезата на споразумение за разпределение на ползването, което е вредно за съсобствения имот) при промяна на обстоятелствата, при които е постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването. Такава промяна на обстоятелствата представляват например промяна на границите и площта на съсобствения имот или промяна на дяловете в съсобствеността, които пречат на уговореното реално ползване. Не са такива обстоятелства действия на някой от съсобствениците, които нарушават постигнатото между съсобствениците споразумение. Защитата срещу действия нарушаващи постигнатото споразумение без оспорване на вещните права следва да се извърши чрез иск по чл.109 ЗС за прекратяване на всяко неоснователно действие, което пречи на съсобственик да упражнява своето право, а при оспорване на вещните права следва да се извърши чрез искове за собственост. По съдържанието на въззивното решение В. съд е приел следната фактическа обстановка: Страните са обвързани от нотариално заверено на 04.07.2007 г. споразумение за разпределение на реалното ползване на имота на два реални дяла съгласно приложена към споразумението скица. От заключение на вещо лице по делото въззивният съд е приел, че споразумението осъществява най-добрата функционална възможност за ползване на дяловете съобразно правата на страните, че сегашното положение съответства на споразумението, а всяко ново разпределение ще влоши ползването. Съдът е приел, че в дворното място има геран (кладенец), който попада в частта на ищците, а южната му част граничи с частта на ответниците. От заключението на вещото лице въззивният съд е приел, че е налице масивна бетонова основа и масивна ограда от пана от арматурна мрежа на бетонова основа по линията, която разделя ползването и че е налице пробиване на зидарията на кладенеца от въззивниците (ответници по иска). При тези фактически изводи от правна страна въззивният съд е приел правилни изводи за това в какви случаи при наличие на договор между съсобствениците за разпределение ползването на дворното място, е допустимо да се произнесе по искане по чл.32,ал.2 ЗС – при нови обстоятелства, поставящи в несъответствие ползването с правата на съсобствениците. При тези правни изводи и при фактическите изводи, че единствените нови обстоятелства са изградената масивна ограда между дяловете и пробиване на зидарията на кладенеца от ответниците по иска, въззивният съд е формулирал изрично извода, че първоинстанционният съд правилно е разгледал спора по същество и правилно е постановил реално разпределение на ползването на имота по заключение на вещо лице, което съответства на постигнатото между страните споразумение. По доводите в касационната жалба и по допустимостта на на въззивното решение :При дадения отговор на въпроса, настоящият състав на съда намира последните изводи на въззивния съд за неправилни. Настоящият състав приема за основателен довода на жалбоподателите, че в исковата молба не се твърди и по делото не се установява промяна на обстоятелствата, при които е постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването. Изграждането на ограда в нарушение на строителните правила и норми (масивна и по-висока от допустимото) и пробиването на зидарията на кладенеца са действия, нарушаващи постигнатото съгласие за реалното разпределение на ползването без оспорване на вещните права. Защитата срещу тях следва да се извърши чрез иск по чл.109 ЗС, а иск с по чл.32,ал.2 ЗС, основан на твърдения за такива нови обстоятелства, е недопустим. При този извод следва извод за недопустимост на въззивното решение и на потвърденото с него първоинстанционно решение. които съгласно правомощията на касационната инстанция, установени с разпоредбата на чл.293,ал.4 ГПК следва да бъдат обезсилени, а производството по делото следва да бъде прекратено. К. жалбоподатели Н. Ц. Г. и Т. Ц. Г. претендират разноски за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение във всички инстанции, не са представили списък за разноски. С оглед изхода от спора настоящият състав намира, че следва да им присъди сумата 535 лева, представляваща направените от тях разноски за трите инстанции: държавни такси в размер на 55 лева за касационната инстанция и в размер на 15 лева за въззивната инстанция, адвокатско възнаграждение в размер на 315 лева и 150 лева, платени в първата инстанция (уговарянето и заплащането е отразено в представения договорите за процесуално представителство – л.17 и л.55 по делото на първоинстанционния съд). С оглед изхода от производството искането на насрещните страни за разноски е неоснователно. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 657 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 990 /2014 г. на Плевенския окръжен съд, г.о., ІV с-в, и потвърденото с него решение № 312 /17.04.2014 г. по гр.д. № 458 /2013 г. на Районен съд Червен бряг. Прекратява производството по делото. Осъжда И. Т. Д. и Е. Т. Л. да заплатят на Н. Ц. Г. и Т. Ц. Г. сумата 535 (петстотин тридесет и и пет) лева разноски за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2