Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
София, 17 февруари 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети септември ......... 2014 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...............................
.. Красимир Шекерджиев ....................
при секретар .. Илияна Петкова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 1058 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпило искане от осъдения П. В. за възобновяване на ВНОХД № 533/13 год. по описа на Сливенския окръжен съд. Атакува се неподлежащо на касационно обжалване решение от 08.01.14 год., с което е изменена присъда № 114 от 24.06.13 год., постановена по НОХД № 272/13 год. на Ямболския районен съд. С присъдата В. е признат за виновен и осъден за престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 325, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК. Искането е на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. След възобновяването се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
В. и назначеният му в производството пред ВКС служебен защитник поддържат искането на посочените в него основание и доводи.
Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, сочените основание и доводи и становищата на страните, намира следното:
С цитираната присъда В. е признат за виновен в това, че на 20.10.12 год., около 07.30 часа, в [населено място] се заканил на В. В. от [населено място], с убийство, което е възбудило у последния основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода.
Признат е за виновен и в това, че на 23.12.12 год. год., около 16.30 часа, в [населено място] се заканил на В. В. от [населено място], с убийство, което е възбудило у последния основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода.
Признат е за виновен и в това, че на 20.10.12 год., около 07.30 часа, в [населено място] е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година и ТРИ месеца лишаване от свобода.
Съдът на осн. чл. 23, ал. 1 НК му е определил общо наказание от ЕДНА година и ТРИ месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 НК е увеличил на ЕДНА година и ШЕСТ месеца, търпими при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Оправдал е В. по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК за това, че на 20.10.12 год. около 07.30 часа в [населено място] се заканил с убийство на Т. Ч..
Приспаднал е предварителното задържане на осъдения и се е произнесъл по направените по делото разноски.
С атакуваното решение по протест от прокурора и жалба от страна на осъдения Сливенският окръжен съд /след отвод на съдиите от ОС –гр. Ямбол, ВКС на осн. чл. 43, т. 3 НПК е възложил делото на ОС – гр. Сливен е изменил присъдата. Увеличил е наказанията за извършените престъпления по чл. 144, ал. 3 на по ЕДНА година и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, а това по чл. 325, ал. 4 – на ДВЕ години и ТРИ месеца. Увеличел е размерът на общото наказание, определено по реда на чл. 23, ал. 1 НК, на ДВЕ години и ТРИ месеца. Увеличил е последното наказание на ДВЕ години и ШЕСТ МЕСЕЦА на осн. чл. 24 НК. Потвърдил е присъдата в останалата и част.
В искането са посочени редица „нарушения” на процесуалните правила, част от които не намират опора в материалите по делото, а други не покриват критериите за съществено процесуално нарушение като касационно основание. Поради това, настоящият състав на ВКС ще отрази лаконично тяхната неоснователност.
Не са нарушени правата на осъдения с отказа на водещия разследването да му предостави копия от протоколите за разпит на свидетелите. Такова искане на досъдебното производство не е направено от В. или назначеният му защитник. Разследването е предявено по правилата на чл. 227 НПК. Не е правено и искане за разпит на свидетели пред съдия, поради което не може да се вини прокуратурата, че е отказала и не е постановила изискуемия се протокол по чл. 223, ал. 4 НПК.
Обвинителният акт изцяло отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и ТР № 2/2002 год., ОСНК на ВКС, като в него изрично е посочено защо престъплението по чл. 325, ал. 1 е извършено при условията на опасен рецидив, мотивиран с осъжданията на В. по НОХД № 2159/09 год. и по НОХД № 1641/11 год. по описа на РС – гр. Ямбол. Задължително отношение по въпроса е взел районният съд на л. 5 от мотивите и въззивната инстанция на л. 11 от решението. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 30, ал. 1 НК е приложена правилно. Петминутната разлика в часа на извършване на първото престъпление по чл. 144, ал. по обвинителния акт и по присъдата не се отразява на правото на защита.
Законосъобразно съдът е отговорил и на искането да се направи сравнение на подписите на свидетеля К. върху протокола му за разпит на досъдебнато производство и от личната му карта, след като самия свидетел е твърдял, че подписът е негов.
Настоящата инстанция няма правомощия да указва на прокуратурата на кои лица да повдига обвинения по чл. 288, ал. 1 НК, съответно по чл. 290, ал. 1 НК. Същественото е, че контролираните съдилища са взели предвид показанията на В., Ч. и К. съгласно точното им съдържание и отношението им към повдигнатите обвинения. По същия начин са преценени и показанията на свидетелите П. и З.. Въззивната инстанция законосъобразно е преценила, че не е наложителен повторен разпит на свидетелите В., Ч. и К., тъй като не са съществували неясноти в техните показания, които е следвало да се преодолеят.
Според Конституцията на страната прокуратурата е единна и централизирана, поради което е законово допустимо срещу постановена присъда да подаде протест прокурор, който не е внесъл в съда обвинителния акт и не е взел участие в разглеждане на делото. Няма забрана по чл. 318, ал. 2 НПК подалият протеста прокурор да иска увеличаване размера на наложеното наказание, въпреки че колегата му, участвал в разглеждане на делото и е поискал в пледоарията си по-лека санкция. Настоящата инстанция дори счита, че завишените наказания по отделните престъпления са занижени с оглед съдебното минало на осъдения и проявената от него престъпна упоритост.
Твърдението, че Ч. е конституирана по делото като частен обвинител не отговаря на съдебните протоколи. Безспорно, на досъдебното производство тя е била пострадал по смисъла на закона за едно от обвиненията по чл. 144, ал. 3 НК. Същата, обаче, не е била конституирана в качеството на честен обвинител. Независимо от това, в двете процесуални качества по силата на чл. 118, ал. 1, т. 2 НПК, спрямо Ч. не е съществувала забрана да свидетелства. Нейните роднински връзки със съдия в ОС – гр. Ямбол, не са довели до процесуално нарушение, доколкото съдиите в този съд са си направили отвод на осн. чл. 29, ал. 2 НПК, а ВКС е решил делото да се разгледа от ОС – гр. Сливен.
Не е нарушено задължението на съда за подписване на съдебните протоколи от председателя и съдебния секретар, видно от материалите по делото. Доколкото на В. са издадени преписи от същите, те са заверени копия, които не се подписват от председателя на съдебния състав.
Във връзка с посоченото основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не са конкретизирани никакви доводи, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне.
Наложеното на осъдения общо наказание, доколкото то е функция на определението за отделните престъпления санкции, не е явно несправедливо, завишеното на осн. чл. 24 НК такова и законосъобразно.
Посочените съображения водят до извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на искането за възобновяване, поради което същото следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. П. В. за възобновяване на ВНОХД № 533/13 год. по описа на Сливенския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |