Р Е Ш Е Н И Е   №  28   София,  25.02. 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, второ  отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 12.02.2010 година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                         МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                                                                            при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 440/2009 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. за с. к. гр. С. срещу въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 6 от 19.02.2009 год., по т.д. № 1/ 2009 год., в частта му, с която е оставено в сила решение на Сливенския окръжен съд № 95 от 19.11.2008 год., по т. д. № 555/2008 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу ТД”С”О. , със седалище с. С. река , община С. обективно съединени искове по чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата общо от 1984.56 лв. до пълния предявен размер от 13 899.37 лв., представляваща неустойка по чл.10.2 от сключена на 26.07.2000 год. с ответника, като купувач, приватизационна продажба на 80% от поименните акции на ТД ”С” ООД. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.20, ал.1 ЗЗД и чл.20а ЗЗД и необоснованост на изградения от въззивния съд краен правен извод за базата на изчисляване договорената неустойка за забава и за вложения от съконтрахентите смисъл в понятието „неплатена част от цената”, поради което се иска отмяната му. Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на касатора във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, намира: С определение № 540 от 18.08.2009 год., по т.д. № 440/2009 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал до разглеждане по същество касационната жалба на А. за с. к. гр. С., подадена срещу горепосоченото въззивно решение на Бургаския апелативен съд, в частта му, предмет на същата. Приел, че по материалноправния въпрос, обусловил крайния правен резултат по делото - за договорената между съконтрахентите главница, върху която се дължи мораторна неустойка по т.10.2 от сключената на 26.07.2000 год. приватизационна продажба с разсрочено плащане на покупната цена и за начина на установяване вложения от същите смисъл в понятието ”неизплатена част от цената” за нуждите на този договор, е налице противоречие в практиката на съдилищата по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, материализирано в приложеното с касационната жалба решение на ВКС, ТК № 533 от 21. 06. 2007 год, по т.д. № 271/2007 год.. За да постанови обжалваното решение Бургаският апелативен съд е счел, че претендираното от ищеца обезщетение по т.10.2 от сключената на 26.07.2000 год. приватизационна продажба, произтичащо от неизпълнение задължението на ответника като купувач за пълно плащане на петата и шеста годишна вноска от цената на приватизираното предприятие няма правната характеристика на неустойка, независимо от така даденото му съконтрахентите наименование, а се явява предварително уговорено помежду им обезщетение за забава на дължимата покупна цена, съизмеримо със законната лихва за процесния период и аргумент в тази насока се явява самото съществуващо различие в договорените при неизпълнение конкретни задължения на купувача престации по т.10.1 и т.10.2 от приватизационната сделка. Същевременно според съдържащите се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения, наличието на постигнато между страните по приватизационната продажба съгласие разсроченото плащане на продажната цена от общо 142 000 лв. да се извърши от купувача в съответствие с уговорения в приложение № 5 към същата график, обосновава правен извод, че падежът, а от там и изискуемостта на всяка отделна вноска настъпва в различен момент, от който се дължи и лихвата за забава, поради което вложеният смисъл в понятието „ неплатена част от цената” за нуждите на процесния договор е именно този остатък на неизплатената част от съответната дължима вноска. Даденото от въззивния съд тълкуване на договорната клауза на т.10.2 от процесния приватизационен договор е допълнително аргументирано с приложените по делото протоколни решения на ИС на А. за с. к. № 849/11.06.2007 год. и № 1282/19.10.2007 год., сочещи за начални дати на длъжниковата забава падежите на отделните неизплатени вноски от разсрочената продажна цена и конкретно заявената от ищцовото ЮЛ в молбата му за увеличение на иска, основана на чл.116, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК / отм./ главница, върху която се дължи претендираното обезщетение, формирана от сбора само на неплатените пета и шеста вноски от покупната цена на приватизирания обект. Решението е неправилно. Вярно е, че последователно както в практиката на ВКС, така и в правната доктрина е поддържано становището, че неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, поради което кредиторът може да търси от длъжника само мораторно, но не и компенсаторно обезщетение и по силата на общото законово правило на чл.86, ал.1 ЗЗД в този случай последният всякога дължи законна мораторна лихва, независимо дали такава е била изрично уговорена. Следва да бъде споделено като основано на закона и разбирането на касатора, че като форма на договорната отговорност на длъжника, разпоредена от закона, мораторната лихва не изключва наличието на правната възможност вместо последната да бъде уговорена неустойка за забава, още повече, че тя може да има не само обезщетителен характер, какъвто несъмнено има и обезщетението за забава, но обезпечителна и санкционна функции и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране се явява диспозитивният характер на нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД. В случая, обаче, както правилно е счел и Бургаският апелативен съд, доколкото от съдържанието на т.10.2 от сключената приватизационна продажба не би могъл да се направи извод, че е налице уговорена различна от законната мораторна лихва форма на договорна отговорност на длъжника, то претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, а не за неустойка за забава, съизмерима със законната лихва за периода на просрочие на паричното задължение на купувача и доводите на касатора в противна насока, аргументирани със законовото правило на чл.20 ЗЗД не намират опора в закона и доказателствата по делото. Неправилно, обаче е разбирането на въззивната инстанция, че в разглежданата хипотеза на договорено разсрочено плащане покупната цена на приватизирания обект, главницата на задължението на купувача, върху която дължимото по т.10.2 от процесния договор обезщетение за забава следва да бъде изчислено, включва единствено онези вноски, чийто падеж е настъпил, поради което ирелевантен за изхода от спора е остатъкът от цялата неплатена продажна цена, щом не е бил изискуем. Тълкувана по правилата на езиковото и логическо тълкуване възпроизведената почти дословно в т.5.1.3, раздел ІІ на процесния договор диспозитивна разпоредба на чл.40, ал.1,т.3 ЗППДОбП / отм. ДВ бр. 28/2002 год./, според която стойността на неизплатената част от разсрочената покупната цена се увеличава ежегодно до 31.03. чрез олихвяване с 50% от основния лихвен % за съответния изтекъл период, дава основание да се приеме, че така предвиденото увеличение по своята правна характеристика представлява възнаградителна лихва за продавача, обусловена от лишаването му от ползата на еднократното пълно изплащане на уговорената покупна цена и получаването и съобразно договорения от съконтрахентите график на плащане, неразделна част от конкретната приватизационна сделка. Следователно доколкото увеличението, произтичащо от нормата на чл. 40, ал.1,т.3 ЗППДОбП и възпроизведено в клаузите на процесния договор се определя на базата на целия дължим остатък от неплатената продажна цена, а не върху отделните неплатени вноски, то следва да се приеме, че същият е и принципът, установен в т.10.2 от сключената сделка и затова този е и вложеният от съконтрахентите смисъл в понятието „неизплатената част от цената”, тълкувано по правилото на чл.20 ЗЗД и като не е съобразил горното Бургаският апелативен съд неправилно е приложил материалния закон. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита за правилно изразеното в решение № 533 от 206.2007 год., по т.д. № 271/2007 год. на второ търговско отделение на ВКС становище, както относно начина на определяне базата, върху която следва да бъде изчислено обезщетението за забавено плащане разсрочената покупна цена по сключена приватизационна продажба, респ. договорената неустойка за забава, така и за смисъла на вложеното от съконтрахентите съдържание в понятието „неизплатена част от цената” за нуждите на същата. Не следва в тази вр. да бъде споделено разбирането на решаващата инстанция, че щом с молбата си, заявена по реда на чл.116, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК/ отм./ ищецът сам е конкретизирал като главница на неизпълненото задължение на купувача, върху която претендира мораторна лихва за забава, / наречена от него неустойка/, сбора от остатъка на неплатените пета и шеста вноски от продажната цена на приватизирания обект, то решаващият съд е изцяло обвързан със същата по арг. от диспозитивното начало. Последното не само не е съобразено с фактите от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, но и със самото съдържание на молбата за изменение на иска, от което подобен извод не би могъл да се направи. Отделен в тази вр. остава въпросът, че при евентуално съществуващо помежду им противоречие и недостатъчна яснота относно искането на ищеца, въззивният съд е разполагал с процесуална възможност да отстрани същите, вкл. като в съответствие с вмененото му от ГПК служебно задължение даде конкретни указания в тази насока на ищеца, което по делото не е изпълнено. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Необходимостта от изслушване на нова съдебно –счетоводна експертиза за определяне договореното обезщетение за забава върху различна от определената от въззивната инстанция база, вкл. остатъка от цялата неплатена покупна, налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от тези съображения и на осн. чл.293, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 6 от 19. 02.2009 год., по т.д. № 1/ 2009 год., в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от А. за с. к. срещу „С”О. , със седалище с. С. река, община С. обективно съединени искове за заплащане на договорено обезщетение за забава по т.10.2 от договор за приватизационна продажба, сключен на 26.07.2000 год. за разликата над сумата общо от 1984.56 лв./ хиляда деветстотин осемдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ до пълния предявен размер от 13 899.37 лв./ тринадесет хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/. ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: