3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ №61 гр. София, 02.02.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2498 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. В., представлявана от адв. И. К., срещу въззивно решение № 542 от 04.05.2020 г., постановено по възз.гр.д. №321/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 5836/18.12.2019 г. по гр.д. № 16504/2019 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ - за отмяна на уволнението, извършено поради съкращаване на щата със заповед № РД – 17 - 2419/26.08.2019 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител на финансов отдел, главен счетоводител“ във финансово-счетоводен отдел при Икономически университет – Варна; и за заплащане на обезщетение за периода на безработица поради уволнението в размер на сумата 17 634 лева. В изложението си касаторката се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК и счита, че касационният контрол следва да се допусне по въпроси, които обобщени се свеждат до: компетентен ли е ректорът на университета да взема решение за съкращаване на щата за длъжност, която не е академична, или съгласно чл. 30, ал. 1, т. 3а ЗВО това е правомощие на академичния съвет на университета. Ответната страна по жалбата – Икономически университет – Варна, представляван от ректора проф.д-р Е. С., в писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на подадената жалба. По предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С въззивното решение е прието, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор с ищцата, извършено със заповед № РД – 17 - 2419/26.08.2019 г. - поради съкращаване на заеманата от нея единствена щатна бройка за длъжността „ръководител на финансов отдел, главен счетоводител“ във финансово-счетоводен отдел. Посочено е, че решението за съкращаване на щата е взето със заповед № РД-17-2147/26.07.2019 г. на ректора на университета и считано от същата дата е утвърдено новото щатно разписание, в което длъжността не фигурира. На ищцата е връчено едномесечно предизвестие № РД-17-2148/26.07.2019 г., а на 26.08.2019 г. й е връчена оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.2, предл. 2-ро КТ, считано от 27.08.2019 г. За да счете предявените искове за неоснователни, въззивният съд е приел, че съкращението е реално, работодателят не е имал задължение да извършва подбор, защото е премахната единствената щатна бройка за длъжността, заемана от ищцата и решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган. Във връзка с последното е посочил, че съгласно чл.24 ЗВО органи за управление на висшето училище са общото събрание, академичният съвет и ректорът. Правомощията им са регламентирани в разпоредбите на чл. 29, чл. 30 и чл. 32 ЗВО. Общото събрание и академичният съвет нямат компетентност по въпросите за сключването и прекратяването на трудовите договори със служителите от академичния състав и с останалите служители, работещи във висшето училище. Функциите на АС са свързани с учебната и научната дейност на висшето училище, а на ректора на учебното заведение законодателят е възложил оперативната, представителната и административната дейност, вкл. и правомощията по сключването и прекратяването на трудовите договори със служителите на висшето училище /чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗВО/. Академичният съвет, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 3а ЗВО, взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище, но в случая не е налице никоя от тези хипотези. Направен е извод, че решението за съкращаване на щата за процесната длъжност е взето компетентен орган, поради което са неоснователни доводите на ищцата за незаконосъобразност на уволнителната заповед на това основание. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационният контрол на въззивното решение следва да се допусне по обобщения правен въпрос на жалбоподателката и на посоченото от нея основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по въпроса липсва създадена практика на ВКС. Наличието на предпоставки за селекция на жалбата в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изключва поддържаното от страната основание по чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение по изведения правен въпрос не би могла да се констатира, щом липсва установена практика и въпросът е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 542 от 04.05.2020 г., постановено по възз.гр.д. №321/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна. ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание (не се дължи държавна такса за разглеждането на касационната жалба, съгласно чл.83, ал.1 т.1 ГПК). ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.