1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 380 [населено място], 22.06.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на шести юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2173/2021 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ривиера“ ООД против решение № 122/08.03.2021г. по т.д.№ 2235/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1388/26.07.2019г. по т.д.№ 2551/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която са уважени предявените от касатора против „ ПФК Левски „ АД обективно съединени искове , с правни основания чл.79 ал. 1 ЗЗД вр. с чл.51 ТЗ - за сумата от 39 564,91 лева и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – за сумата от 6 989,81 лева, като вместо това исковете, за така присъдените суми / за разликата до предявените отхвърлителното първоинстанционно решение е влязло в сила / са отхвърлени. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е разгледано възражение , предявено извън преклузивните за това срокове по чл.131 ГПК и доколкото не се касае за нищожност, за която съдът следи служебно – и без позоваване на страната. Излага и довод за постановяване решението в противоречие с материалния закон – чл.35г ал. 1 т. 3 ЗФВС, тъй като съдът неправилно е възприел императивен характер на нормата, досежно изискуемата регистрация на посредника / спортния агент / в регистъра при съответна лицензирана спортна федерация, от което е извел и нищожност – поради противоречие със закона – на сключения комисионен договор със страна / посредника /, която не установява такава регистрация. Отделно се позовава на обстоятелството, че факта относно значението на тази регистрация не е посочен, като подлежащ на установяване от ищеца от първоинстанционния съд, поради което въззивен довод с този предмет съставлява довод за неправилност / непълнота / на доклада на първоинстанционния съд, в който случай въззивният е следвало да даде на носещата тежестта за доказването му страна указания и възможност да представи относимите доказателства, съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Страната намира, че по начало доводите на ответника във въззивната му жалба са неконкретизирани, в аспект правните последици на сделката при така сочената недоказаност на регистрация и съответно са подлежали на уточняване, по указания на съда. Касаторът излага съображения против възприетия от съда разрешителен режим по чл.35г ал.1 т.3 ЗФВС, съответно - против изведения императивен характер на нормата, както и за необоснованост на извода на съда, че липсата на регистрация опорочава самата сделка до степен на нищожност. Ответната страна - „ПФК Левски„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване , поради неотносимост на формулираните въпроси към решаващите мотиви на въззивния съд, а и като некореспондиращи с касационните доводи за неправилност на въззивното решение . Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното : Ищецът – „Ривиера„ ЕООД е предявило против „ПФК Левски„ АД обективно съединени искове, с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД - за осъждане ответника да заплати на ищеца неиздължена част от дължимо комисионно възнаграждение, на основание договор от 12.01.2016 г. , за осъществено посредничество за придобиване от ответника икономическите и спортни права върху професионалния футболист Б. М., за спортно състезателни сезони 2015/2016 г. , 2016/2017 г. и 2017/2018 г., ведно с обезщетение за забава в издължаването му, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Позовавайки се на т.3 от сключения на 12.01.2016 г. комисионен договор, ответникът е противопоставил възражение, че пълния договорен размер на комисионното възнаграждение се дължи само доколкото професионалният футболист ще има действащ трудов договор с Клуба за целия договорен период / трите състезателни сезона / . Тъй като договорът със същия е прекратен на 22.06.2017 г., с прехвърляне на икономическите и спортни права от ответното дружество в полза на трето лице - клуб „Коняспор Кулюблю“ , Турция , то „ ПФК Левски „ АД дължи възнаграждение, пресметнато спрямо общия договорен размер, но пропорционално на времето, за което е притежавало спортните права върху професионалния футболист М. и каквото е изплатило. Исковете са оспорвани и по размер, досежно погасена част от главница и размер на дължима лихва за забава . Въззивният съд е отхвърлил възражението на ответника, основано на тълкуване на т.3 вр. с т.1 от комисионния договор и изложил съображения, относно размера на исковете, основани на приложението на чл. 76 ЗЗД, спрямо частичните погашения от ответника. В мотивите съдът се е позовал на нормата на чл.35г от ЗФВС / обн. ДВ бр. 58 от 09.07.1996 г., отм., в сила към момента на сключване на договора за посредничество / , съгласно която трето лице може да посредничи при договаряне за придобиване или трансфер на състезателни права, ако отговаря на следните условия : 1/ да е регистрирано като търговец ; 2/ да има сключен договор със спортен клуб или физическо лице, което желае да придобие статут на спортист или да промени клубната си принадлежност ; 3/ да е вписано в регистъра на лицата, които осъществяват посредничество при съответната лицензирана спортна федерация. Съдът е посочил, че за вписването / третото условие / няма данни по делото, но и че липсата на такава регистрация не би опорочила сключения договор, позовавайки се на чл.30 от Правилника за дейността на футболните агенти. Исковете са частично уважени – за 39 564,91 лева главния и 6 989,81 лева – акцесорния иск. . Във въззивната си жалба „ ПФК Левски „ АД оспорва правилността на извода на първоинстанционния съд, че липсата на регистрация , съгласно чл.35г ал. 1 т. 3 от ЗФВС не опорочава процесния договор, тъй като се касае за императивна правна норма. Твърди, че регистрацията на посредника по този ред е задължително условие за осъществяване от същия на посредническа дейност по реда на ЗФВС – за придобиване или трансфер на състезателни права, който се явява специален спрямо разпоредбите на ТЗ , касаещи търговското посредничество. Противно на доводите на касатора, ответникът изрично е обвързал липсата на регистрация с опорочаване „валидността на възникналото правоотношение„ / стр.4 пар.1 от въззивната жалба /. Кумулативно са въведени възражения срещу извода на съда относно тълкуването на т.3 вр. с т.1 от процесния договор и по приложението на ЗДДС при обосноваване размера на дължимата по договора главница. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, в частта в която са уважени обективно кумулативно съединените искове и отхвърлил същите, по съображения че : 1/ по делото липсват доказателства за регистрация на ищеца, съгласно чл.35г ал. 1 т. 3 от ЗФВС , но в отговора му на въззивната жалба на ответника същият не твърди да притежава такава, а излага съображения в подкрепа изводите на първоинстанционния съд, че липсата й не засяга действителността на сделката, откъдето съдът извежда безспорност на факта, че ищецът не притежава такава регистрация; 2/ съдът служебно може да се позове на нищожността на договор, ако същата е изводима от установените по делото факти ; 3/ процесният договор е нищожен, поради сключването му в противоречие с императивна правна норма, каквато се явява чл.35г ал. 1 т. 3 ЗФВС . За императивния характер на нормата съдът се е обосновал с използвания в редакцията на чл.35г ЗФВС модален глагол „мога„ , в аспект на уреждани от законодателя правомощия за посредничество за придобиване или трансфер на спортни права само в случай на кумулативно изпълнение на посочените в нормата условия. Касае се,според съда, за разрешителен, а не за регистрационен режим. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност, в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ? – въпросът се обосновава с висящо тълкувателно дело , решение по което е постановено към настоящото произнасяне и следователно – в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК - с решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; 2/ Във всички случаи ли съдът може служебно да следи и разглежда въпрос за нищожността на правната сделка или само когато основанията за нищожността са установими от сделката и за произнасянето не е необходимо събирането на доказателства ? ; 3/ Настъпва ли преклузия по чл.133 ГПК, по отношение заявените от ответника едва с въззивната жалба възражения , основани на фактически твърдения, които сами по себе си изискват събирането на доказателства ? ; 4/ При извършен непълен или неточен доклад от първостепенния съд, в резултат на което страната е била лишена от възможност да посочи и представи доказателства, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, задължена ли е въззивната инстанция да даде на страните указания за възможността да предприемат процесуални действия по посочване и/ или събиране на доказателства ? ; 5/ Задължен ли е въззивният съд да даде указания за подлежащи на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства, когато при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд прилага служебно императивна правна норма относно действителността на сделката , за която норма е необходимо събирането на доказателства ? ;6/ Може ли въззивният съд да се произнася служебно по факти и обстоятелства – в процесния случай за липса на регистрация, които не са въведени от ответника в предмета на спора и по които не са събирани доказателства в първа инстанция ? – по всички 2 – 6 вкл. въпроси страната е обосновавала допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.2 и т.3 и с решенията по гр.д.№ 3959/2018 г. на ІV г.о. , гр.д.№ 163/2018 г. на І г.о. и т.д.№ 4123/2013г. на ІІ т.о. на ВКС ; 7/ Разрешителен ли е режимът за регистрация на посредниците, осъществяващи дейност по посредничество за придобиване или трансфер на спортни права в регистъра на Българския футболен съюз , предвиден в чл.35г ЗФВС / отм. /; 8/ Липсата на регистрация на посредника в регистъра на БФС води ли до нищожност на сключения договор за посредничество , респ. представлява ли регистрацията conditio sine qua non за осъществяване дейност по посредничество или води само до административна санкция , съгласно чл.65 от същия закон ? ;9/ Има ли нормата на чл. 35г ал.1 ЗФВС / отм./ императивен характер и ако при сключване на договора за посредничество е нарушена води ли това до нищожност на сключения договор ? ; 10/ Нормата на чл.35г ЗФВС /отм./ забраняваща или задължаваща норма е и с какви правни последици при нарушаването й ? – въпроси 7-10 вкл. се обосновават в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради липса на съдебна практика в отговор на същите, като въз основа неправилното възприемане характера на чл.35 г ЗФВС, като императивна правна норма , се обосновава и „ очевидна неправилност „ на въззивното решение. Първият от формулираните въпроси удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване - изводът за нищожност на процесната сделка е решаващ за изхода на правния спор и същият се основава на възражение, заявено извън преклузивния срок по чл.131 ГПК, с изрично обосноваване на съда със служебното му задължение да следи за нищожността. Поради това отговор на въпроса до къде се простира това му задължение и при какви обстоятелства е упражнимо, е от значение за правния резултат. Обоснован е и допълнителния селективен критерий с междувременно постановеното ТР № 1/29.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС,в което е прието : Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Видно е, че в процесния случай липсата на регистрация по чл.35г ал. 1 т. 3 ЗФВС е обстоятелство, неустановимо пряко от съдържанието на договора / а и смисълът на визираното в ТР е самата сделка – предвид предмета и основанието й – да се явява нищожна /, нито липсата на регистрация е установима от събраните по делото доказателства, тъй като правните доводи на ищеца, основани на преклузията по чл.131 ГПК, в отговор на доводите на ответника във въззивната му жалба, не са еднозначни на признание на факта, че такава регистрация липсва. Вторият въпрос въвежда аспекти от обосноваването на отговора на първия въпрос, поради което няма самостоятелно значение. Третият от въпросите не кореспондира с решаващите мотиви на съда, който се е счел необвързан от преклузията по чл. 133 ГПК именно предвид служебното си задължение да следи за нищожността на сделката, независимо от невъвеждането на такъв довод от страна по спора. Нещо повече, съдът е приел, че с отговора на въззивната жалба на ответника по същество е налице признание на ищеца, че не притежава спорната регистрация, т.е. не е изключил приетия за релевантен факт от обхвата на доказването. Четвърти и пети въпроси са предпоставени от отговора на първия от въпросите и в този смисъл не кореспондират с пряк решаващ мотив на въззивното решение, доколкото изискват отговор как би следвало да процесира въззивния съд, ако е в хипотеза на допустимо съобразима нищожност на договора в конкретния случай. При това, видно от даденото в ТР № 1/2022 г. по тълк.дело № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, служебно преценимата от съда нищожност, при незаявено от страна възражение за такава в преклузивните за това срокове, не би могла да обоснове тепърва събиране на доказателства за установяването й, тъй като следва да изхожда от съдържанието на самата сделка или от обстоятелства, за които са вече събрани доказателства. Шести въпрос изисква преценка за правилността на извода на съда, за доказаност на отрицателния факт за липсваща регистрация на ищеца по чл.35г ал.1 т.3 ЗФВС в конкретния случай. Като такъв въпросът е фактологичен, а не правен – по приложение на правна норма или правен принцип, извън конкретиката на спора и съдържанието на осъществените от страните и съда процесуални действия. Въпроси 7– 10 вкл. са обобщими до това, предвид характера на нормата на чл.35г ал. 1 т. 3 ЗФВС /отм./ , липсата на регистрация, съгласно същата, от правен субект, осъществяващ посредническа дейност при договаряне за придобиване или трансфер на състезателни права, засяга ли валидността на сключени от същия договори за посредничество? Отговорът на същите отново е предпоставен от отговора на първия въпрос, тъй като изключването на служебния контрол за нищожност в конкретния случай, с оглед спецификата на спора, изключва необходимостта от преценка на характера на правната норма и правните последици от несъблюдаването й. Не се касае за приета от съда директна колизия на правната сделка – предмета и основанието й - с императивна, според същия, материалноправна норма – последното би било хипотеза на установима от самата сделка нищожност, само в който случай би съставлявал правен въпроса за императивния характер на нормата. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122/08.03.2021 г. по т.д.№ 2235/2020 г. на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на „Ривиера„ ЕООД, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса, в размер на 931 лева. След представяне доказателство за плащането или изтичането на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС – за насрочване или на състава – за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: