Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * неоснователно обогатяване


Р Е Ш Е Н И Е

№ 222

София, 07.11.2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА





Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1393/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от В. П. В. и „С.”-О., чрез пълномощника им адв.М. С. срещу решение № 184/ 21.11.2013 г. по гр.д.№ 403/ 2013 г. на Варненския апелативен съд.
С определение № 736/03.06.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението в частта ,с която предявеният от В. П. В. иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД срещу „В.”-О. е отхвърлен за разликата над 86 500 лв. до размер на сумата 149 000 лв., т.е. за разликата от 62 500 лв.,ведно със законната лихва от 17.02.2012 г. и 1 250 лв. разноски.
В касационната жалба касаторите правят оплаквания за необоснованост на извода,че сумата 62 000 лв. е върната на В. П. В. с разходни касови ордери /РКО/ от касата на „В.”-О.. Изложена е подробна аргументация за причините,поради които с тях не може да се приеме за установено връщането й като: дата на издаване на РКО преди претендираната сума от 149 000 лв. да е постъпила по сметката на дружеството,посочване на различни от възстановяването й основания за плащане , непосочване на основание за плащане.Във връзка с липсата на основание за плащане считат,че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е допуснал разместване на доказателствената тежест и е приел,че основанието трябва да бъде доказано не от платеца, а от получателя на сумата. В обобщение твърдят,че връщането на сумата не е доказано и молят решението да бъде отменено в обжалваната част и спорът бъде решен по същество, като искът бъде уважен за още 62 500 лв. до пълния предявен размер, ведно със законната лихва.
Ответникът по касационната жалба „В.”-О.,чрез пълномощника си адв.Д. К. изразява становище,че касационната жалба не е основателна.
Касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: за да бъде доказано с РКО извършено плащане, необходимо ли е от него да се установява / да е посочено/ и основанието за плащане. С решение № 81/31.05.2010 г. по гр.д.№675/2009 г., ІІ т.о. , решение №218/05.07.2011 г. п гр.д.№775/2010 г., ІІІ г.о., и решение № 350/30.10.2013 г. по гр.д.№1474/2013 г. ,ІV г.о.,постановени по реда на чл. 290 ГПК е създадена задължителна съдебна практика по въпроса, която се споделя от настоящия състав. РКО е вид разписка , съдържаща признание за получено плащане, изготвена върху нарочно отпечатана бланка с графи за името на търговеца, който я издава, получателя на сумата, самата броена сума и подписи на лицата,участвали при съставянето й. По своята правна същност той представлява нареждане на търговеца до касиера на предприятието да изплати на определено лице посочената в него сума ,както и целта за извършване на плащането, представляваща основанието . Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на търговеца или търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с РКО като писмено доказателствено средство извършено плащане, е необходимо от него да се установява лицето, на което е изплатена посочената сума и основанието за плащането.
По настоящия спор съдът констатира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. П. В. иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 149 000 лв., която превел по банкова сметка на ответника „В.”-О., без наличие на правоотношение за извършване на плащането. В хода на делото ищецът В. П. В. прехвърлил с договор за цесия вземането си в размер на сумата 149 000 лв. на „С.”-О., като е съобщил прехвърлянето на ответника на 02.03.2012 г.Цесионерът е конституиран като трето лице –помагач на ищеца. Допуснато е изменение на петитума на първоначално предявения иск , като искането е „В.”-О. да бъде осъдено да заплати претендираната сума на „С.”-О..
Ответникът „В.”-О. в писмения отговор по чл.131 ГПК е признал факта на внасяне на претендраната сума по сметката му без основание. Бранил се е с правопогасяващо възражение за възстановяването й на ищеца ,като за доказването му 100 броя РКО, удостоверяващи различни по размер платени му в брой суми в общ размер равен на претендирания.От своя страна във връзка с така направеното възражение ищецът в писмено становище /л.173/ е оспорил автентичността и доказателствената стойност на всички РКО, като е заявил,че е налице материална подправка на текста ,който съдържат и неавтентичност на подписите за получател.Посочил е,че през 2007 г. като управител на „В.”-О. е получавал пари от касата,за да покрива разходи на дружеството и плащания към съконтрахенти.Във връзка с първото му възражение е назначена съдебно-графологична експертиза, според заключението на която ,кредитирано от съда, подписите в РКО от л.49 до л.100 от кочана не са на ищеца, а в други 19 РКО са налице изписвания със сходни или различни химикални пасти.В подкрепа на второто възражение досежно основанието за плащане не са представени доказателства.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение № 12/ 22.04.2013 г. по гр.д.№ 38/ 2012 г. на Силистренския окръжен съд в частите, с които „В.”-О. е осъдено да заплати на „С.”-О. разликата над 86 500 лв. до размер на сумата 149 000 лв.,представляваща плащане без основание от ищеца В. П. В., и вместо това е отхвърлен искът за заплащане на тази разлика в размер на сумата 62 500 лв.,ведно със законната лихва от 17.02.2012 г. и са присъдени 1 250 лв. разноски. Потвърдено е решението в частта, с която искът е бил уважен до размер на сумата 86 500 лв.В тази част , а така също и в останалите части по насрещния иск ,които не са предмет на настоящото производство, то е влязло в сила.
За да постанови своя съдебен акт въззивният съд е анализирал представените по делото 100 бр. РКО за получени плащания от ищеца . Във връзка с направените оспорвания относно РКО от л.49 до л.100 от кочана на обща стойност 71 950 лв. е приел,че всички те не са подписани от ищеца като получател, а от третото лице- помагач М. В. В. и поради това е счел иска за тази сума за основателен. За РКО от л.1 до л.48 от кочана са на обща стойност 76 850 лв. е приел следното: Относно РКО на л.1,2,9,14,24,29,32,37,39 и 41 на обща стойност 14 350 лв. за които съдебно графологичната експертиза е установила,че съдържат добавки, различия на почерка и химикалната паста ,с която са изписани е намерил, че тяхната достоверност е поставена под съмнение и е направил извод,че сумата не е възстановена.Относно останалите РКО за плащане на сумата 62 500 лв. е приел,че възражението за плащане е доказано.Аргументирал се е,че подписът положен от ищеца е автентичен и в повечето ордери като основание за плащане е посочено „възстановена сума”.Този извод в светлината на отговора на поставения въпрос е правилен. С РКО може да се докаже успешно плащане, когато съдържа името и подписа на лицето получило сумата и основанието на което е извършено.По-нататък в мотивите си въззивният съд е приел,че плащане за възстановяване на получената сума е осъществено и с тези РКО, в които не е посочено основанието, тъй като върху ищеца лежи доказателствената тежест да го установи .Този извод също е правилен. Следва да се посочи,че с определението по чл.288 ГПК не беше допуснато касационно обжалване по релевантния въпрос : носи ли ищецът по паричен иск за неоснователно обогатяване доказателствена тежест да установи,че с противопоставения му от ответника документ /РКО/ е получил сума на разилчно основание от това по исковата молба или тежестта на доказване е на представяващата документа страна- да установи,че е погасила именно търсената от ищеца сума, по причина,че не беше обосновано допълнително основание за касационно обжалване. По поставения въпрос настоящият състав споделя задължителната съдебна практика ,създадена с решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно:решение № 141/30.11.2010 г. по гр.д.№ 2715/2008 г.,ІV г.о., решение № 746/05.01.2011 г. по гр.д.№ 727/2009 г.,ІV г.о., решение № 150 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 574/2011 г., IV г. о.,решение № 21 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 1456/2011 г., IV г. о. Според разрешенията в тях в отношенията между страните - първоначален кредитор и длъжник, разписките за получени от кредитора суми, при липса на доказателства или твърдения за получаването им на друго основание, установяват извършено плащане по задължението. При възражение на кредитора, че извършеното от длъжника плащане не е по спорното правоотношение, а по други съществуващи правоотношения между страните, той следва да установи наличието на такива. Платецът на една парична сума може да посочи основанието, на което извършва плащането. Когато обаче платецът не е посочил основание за извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже. Щом ищецът е получил сумите по тези ордери, в негова тежест е да установи и докаже основанието, на което ги е получил.С оглед на тези разрешения е неоснователно оплакването на ищеца, че въззивният съд неправилно е разместил доказателствената тежест,тъй като негово е било задължението да представи доказателства за това какво е било основанието за плащане в РКО, в които то не е посочено. Твърденията му относно тези РКО, че получавал пари от касата,за да покрива разходи на дружеството и плащания към съконтрахенти са останали недоказани.
Въззивният съд обаче не е изложил аргументи,въпреки задължението си да го стори, защо приема извършено погасяване на задължението по иска с РКО на л.15,16,20, 21,22,26 от кочана, на обща стойност 14 000 лв., в които е посочено друго основание за плащане: „сделка с Г. К. за ЕД от С.А.”, „сделка чрез Г. К. за ДГ от С.”,”Н. К.””В., К. за заплати С.-О.”,”заплати раб. [населено място]”, „за моста-ремарке Мерцедес”.Липсват също така аргументи в подкрепа на същия извод относно РКО на л.47 и 48 от кочана на обща стойност 950 лв., които са с дата на издаване 03.02.2007 г.,т.е. един месец преди да бъде преведена по банковата сметка на ответника претендираната от ищеца сума.
С оглед изложеното следва решението на въззивния съд да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен по изброените по горе РКО на обща стойност 14 950 лв. и делото върнато за ново разглеждане ,като бъдат изпълнени дадените указания. В останалата част до размер на сумата 62 500 лв. , т.е. за сумата 47 550 лв. за която искът е отхвърлен следва то да бъде потвърдено.
По исканията за разноски в това производство на основание чл.294 ал.2 ГПК също следва да се произнесе въззивния съд.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 184/ 21.11.2013 г. по гр.д.№ 403/ 2013 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която предявеният от В. П. В. срещу „В.”-О. иск с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 14 950 лв. до размер на сумата 62 500 лв., т.е. за сумата 47 550 лв.,ведно със законната лихва от 17.02.2012 г. до окончателното плащане.

ОТМЕНЯ решение № 184/ 21.11.2013 г. по гр.д.№ 403/ 2013 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която предявеният от В. П. В. срещу „В.”-О. иск с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 14 950 лв.,ведно със законната лихва от 17.02.2012 г. и 1 250 лв. разноски.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.
В останалите части и в частта, с която искът е уважен до размер на сумата 86 500 лв. обжалваното решение е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: