ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 357
София , 30. 06. 2009 год..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия,
1-во отделение, в закрито заседание на............................................................. юни
две хиляди и девета година в състав:
Председател Добри ла Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. №
293/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от С. П. П., Д. П. Ц., Ц. Ц. П. и В. Ц. Ц., чрез адвокат Р от Софийската адвокатска колегия, срещу определение № 1* от 02.12.2008 г. по ч. гр. д. № 5044/08 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателите поддържат, че обжалваният съдебен акт е в противоречие с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, тъй като прекратяването на делото е резултат на това, че не са посочени други обстоятелства, различни от тези, които страната е преценила, че следва да посочи като основание на иска, и че не е представила доказателства - проект на скица, които не са в нейната компетентност. Считат, че произнасянето от Върховния касационен съд ще бъде и от значение за точното прилагане на закона по въпроса какви са правомощията на съда във връзка с редовността на исковата молба и може ли да се дават указания извън посочените от ищеца обстоятелства и искания относно вида на търсената защита. Затова иска жалбата да бъде допусната до разглеждане при основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците С. о. , район "Банкя", М. И. Г. , И. С. Ф. , Н. Л. Ф. , К. И. А. , Д. Г. А. и И. Г. А. не са взели становища по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С въззивното определение на Софийския градски съд без уважение е оставена частна жалба срещу разпореждане от 24.07.2008 г. по гр. д. № 2837/07 г. на Софийския районен съд, 28-ми състав, за връщане на исковата молба. Като потвърждаващо съдебен акт, преграждащ понататъшното развитие на делото, то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна.
Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Разрешеният процесуален въпрос се отнася до редовно предявяване на иска и в този смисъл е определя изхода на конкретния спор, свързан с надлежното упражняване на правото на иск. Наред с това въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне при предпоставката по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК.
По същество частната жалба е основателна.
Исковата молба е приета за нередовна поради неизпълнение на указанията ищците да индивидуализират точно частта от имота, която е предмет на спора, по площ и граници, и да представят скица, на която спорният участък да бъде графично определен. Процесуалните действия на съда по чл. 100, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК /отм./ са били мотивирани от становището, че целта на търсената от ищците защита е да се установи обемът на претендираното от тях право на собственост и в резултат да се допусне поправка в кадастралната основа на собствените на ищците и на ответниците урегулирани поземлени имоти.
Разбирането за предмета на иска за установяване на грешка в кадастралната основа е правилно. Искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./, сега чл. 53, ал. 2 ЗКИР, е установителен и има за предмет установяването на правото на собственост на недвижим имот или на част от недвижим имот към датата на заснемане на кадастралния план. В случая правният интерес от предявяването на този иск е обоснован с твърдението, че е допусната грешка при заснемането на имотната граница между собствените на ищците парцели и парцелите на ответниците, като по сега действащия план от 1987 г. границата навлиза навътре в имотите на ищците, без да е съобразен факта на прилагането на предходния дворищнорегулационен план от 1961 г., материализирано в поставянето на ограда през 1968 г. Обстоятелствата относно местоположението на спорната част от поземлените имоти са изяснени с помощта на съдебно-техническа експертиза, чрез графично изобразяване на изготвена за целта скица на имотните граници и дворищнорегулационните линии по съпоставимите планове, и тяхното цифрово и цветово означаване. Затова в нарушение на нормата на процесуалния закон - чл. 100, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК /отм./, в съдебното заседание на 16.06.2008 г. първоинстанционният съд е счел исковата молба за нередовна, а впоследствие я и върнал. Като потвърдил разпореждането в този смисъл, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Затова обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 02.12.2008 г. по ч. гр. д. № 5044/08 г. на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 1* от 02.12.2008 г. по ч. гр. д. № 5044/08 г. на Софийския градски съд и потвърденото разпореждане от 24.07.2008 г. по гр. д. № 2837/07 г. на Софийския районен съд, 28-ми състав, за връщане на исковата молба.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: