Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр. София, 05.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и втори май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора И. Симов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 478/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения И. Г. И. за възобновяване на нохд № 3927/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд. В искането се сочи, че разследващите органи и предходните съдебни инстанции не са изпълнили принципните си задължения по изясняване на обективната истина, поради което са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при събиране , допускане, проверка и оценка на доказателствата. Осъденият прави собствен разбор на свидетелските показания, оспорва тяхната достоверност и изразява несъгласие с базираните върху тях фактически изводи на съдебните състави. В искането той излага своя версия за инкриминираната дейност, която свързва пострадалия Т. Т., починалата Д. В. и неизвестен приятел на последната в схема за влагане на откраднатите пари срещу висока лихва. И. И. твърди, че не е бил в дома на свидетеля Т. Т. при извършването на кражбата и няма отношение към отнемането на инкриминираната сума. Подчертава , че бил лишен от възможност да докаже позицията си, защото свидетелите и пострадалите бил в близки отношения, а съдът неправилно отхвърлил доказателствените му искания за въздействие на лекарството „Ривотрил” и за склонността на свидетеля Д. Д. да лъже. Бланкетно заявява, че наказанието е несправедливо, тъй като е невинен. В заключение осъденият иска възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане или, алтернативно - намаляване на наказанието. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на И. поддържа искането по изложените в него съображения, като навежда допълнително довод за неустановеност на размера на откраднатата сума. Прокурорът пледира за отхвърляне на така заявената процесуална претенция с аргумент, че доказателствената съвкупност по делото уличава искателя като извършител на инкриминираното деяние. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното : Районният съд в гр. Пловдив с присъда № 259 от 11.07.2014 г. по нохд № 3927/2013 г. признал подсъдимия И. Г. И. за виновен в това , че на 24.10.2012 г. в гр.Ст., при условията на опасен рецидив и в съучастие като помагач с Д. И. В. отнел чужди движими вещи - 1450 щатски долара и 32 550 евро, всички на стойност 66 853 лева от владението на Т. Д. Т. и В. М. Т., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 196 , ал.1 , т.2 , вр. с чл. 195 , ал.2 вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал.1, б.”б”, чл. 20 , ал.4 вр. с чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години, които да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Съдът приспаднал от този срок времето, през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение . Със същата присъда И. И. бил осъден да заплати на гражданският ищец В. Т. сумата 56 073, 75 лева, представляващи обезщетение за понесените имуществени вреди от престъплението, ведно със законните такси и разноски. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разходи. Окръжният съд в гр. Пловдив с решение № 322 от 15.12.2014 г. по внохд№ 1554 /2014 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Решението не е проверявано по касационен съд . Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт , подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. То е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения : Атакуваното решение на Пловдивския окръжен съд не е опорочено от съществени процесуални нарушения, свързани с проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Изводите за съучастие на осъдения като помагач в извършената от починалата Д. В. кражба са постигнати по несъмнен начин съгласно стандарта на чл.303 от НПК. Осъденият акцентира върху коментара на съда за достоверност на показанията на свидетелите Т. Б., Ц. Ц. и А. Д. , като се позовава на инцидент, доказващ тяхната злонамереност. Твърдението му не почива на обективни данни за конспиративен сговор от посочените лица в негова вреда. Лошите отношения, дори да бяха доказани, сами по себе си не компрометират обективността на съобщените от свидетелите данни. Тяхната оценка зависи от констатираната последователност, логичност и житейска адекватност. Точно по този начин е подходил въззивния съд, верифицирайки информацията , получена както от посочените свидетели, така и от останалите разпитани по делото лица. Доказателственият анализ на проверяваното решение не търпи упрек за безкритичност и едностранчивост. Извън обхвата на искането настоящият касационен състав насочва вниманието на предходната инстанция към необходимостта да осмисли значението на производните доказателства като средство за разкриване на първични доказателства , за тяхната проверка и замяна при недостъпност. Производните доказателства не винаги са недопустими, а само тогава , когато подменят първични доказателства в нарушение на принципа за непосредственост на наказателния процес. В мотивите си второинстанционният съдебен състав, макар да споделя основната част от разсъжденията на предходната инстанция, подробно е изложил самостоятелна обективна преценка на доказателствения материал. Цитираните в искането за възобновяване данни за участието на подсъдимия като помагач в извършената кражба, съдържащи се в от показанията на свидетелите Т. Т., К. Д. и Ц. Ц., са коментирани във връзка с останалите доказателства, получени чрез протоколите за оглед, за претърсване и изземване и за разпознаване на лица, фотоалбуми и фискален бон . Процесуалните права на подсъдимия не са нарушени с отказа на съдебните състави да изследват въздействието на лекарството „Ривотрил ” , тъй като по делото не са съхранени следи от веществото , с което е бил упоен Т. Т.. Отказът на въззивния съства да проведе допълнителен разпит на свидетеля Д. Д. не се конфронтира със задълженията на съда по чл. 107, ал. 2 и ал. 3 от НПК да събира и проверява доказателства по искане на страните . Видно от протокола на съдебното заседание от 02.12.2014 г. защитата на подсъдимия е настоявала за този разпит с цел изобличаване на свидетеля в невярно твърдение ,че не е познавал подсъдимия преди да го вози в таксито си в деня на кражбата. Съдът е имал основание да отклони така мотивираната претенция, тъй като тя не е свързана с установяване на обективната истина по делото, доколкото свидетелят Д. не е отрекъл / вж. протокола от 13.01.2014 г. / предходни срещи с подсъдимия като клиент - факт , който напълно кореспондира с обясненията на искателя пред въззивния съд . Извън предмета на доказване са и претенциите на подсъдимия за установяване на разходите на свидетелите Д. и В. и произхода на установения в апартамента на Т. пръстов отпечатък, който не е оставен от подсъдимия. Напълно неоснователно е и твърдението на защитата на осъдения, че по делото липсват категорични данни относно размера на откраднатата сума. Той е установен преди всичко на база показанията на свидетелите Т., които са имали конкретна и актуална представа за спестяванията си. Съобщената от тях информация се подкрепя и от доказателствата за изявления на И. пред свидетеля Д., за похарчените от осъдения и Д. В. суми и намерените банкноти на показано от И. място. При изграждане на отговора за авторството на деянието въззивният съдебен състав е имал предвид вида на съучастническата дейност на подсъдимия според обвинителния акт и косвения характер на доказателствата, които я установяват. Отбелязал е, че уликите установяват улесняваща извършителя Д. В. действия, свързани с набавяне на средства за заличаване на следите на местопроизшествието, обещания за помощ след деянието, организирането на бързото напускане на местопроизшествието и укриването на откраднатата сума. Касационната инстанция отбелязва, че окръжният съд неправилно е отнесъл към помагаческа дейност и участие на подсъдимия в установяване на трайна фактическа власт върху отнетите вещи /стр.11,горе/. Както е добре известно при кражбата изпълнителното деяние се изразява в прекъсване на чуждото владение без съгласие на владелеца и установяване на трайно владение за себе си. Всяко пряко участие в установяването на трайно владение е относимо към съизвършителска , а не към помагаческа дейност. По отношение на И. И. не е повдигнато обвинение за съучастие в кражбата като извършител, поради което мотивировката на съда е непрецизна. Доколкото обаче един абзац след коментирана част на решението може да се прочете, че Д. В. е тази , която е установила своя фактическа власт върху вещите на пострадалите, може да се приеме , че коментирания текст е израз на редакционна небрежност, тъй като не се отразила на правна квалификация на деянието, като и на индивидуализацията на наказанието. Обобщено, вътрешното убеждение на съда по фактите е изградено при спазване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Изводите за авторството на деянието не са опорочени и не подлежат на ревизия по реда на възобновяването на наказателни дела . Изложеното по-горе обуславя отхвърляне и на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Определената от съда санкция е оспорвана преди всичко от позицията на функционалната й зависимост от заключението на съда за съставомерно поведение на подсъдимия. С тази обосновка, предвид неоснователността на искането за възобновяване поради неправилно приложение на закона и неспазване на процесуалните правила, то е лишено от правна подкрепа. Не се установява явна несправедливост на наложеното наказание и в аспект на неговата съразмерност и тежест. Отмереният срок на лишаване от свобода не разкрива предпоставки за намаляване в хипотезите на чл. 348 , ал.5 от НПК. Отчетена е спецификата на престъплението и дълбочината, в която то е засегнало охраняваните от закона обществени отношения. Съдът правилно е акцентирал /вж.стр.12 от мотивите/ върху обстоятелствата , при които е извършено деянието и степента на участие на подсъдимия в осъществяването му. Наказанието е близо до легалния минимум и не подлежи на редукция поради отсъствие на предпоставките по чл. 58 ,б.”б” от НК , тъй като приноса на подсъдимия за настъпване на общественоопасните последици от инкриминираната дейност не е не може да бъде определен като малък. Обемът наказателна принуда е справедлив и съответства на целите на чл.36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради което този съдебен състав не намира основание за неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Г. И. за възобновяване на нохд № 3927/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.