Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София, 24.10.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т. К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 668/12г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба Н. К. Д. и Й. П. Д. срещу въззивно решение № 1261 от 23.02.2012г., постановено по гр.д.№ 8125/11г. на Софийския градски съд, ІІг с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответниците по жалбата изразяват становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касаторите основания, намира следното: С посоченото решение, въззивният съд е отменил решение от 25.01.10г. по гр.д.№ 14861/07г. на Софийския районен съд, 43 с-в, с което са отхвърлени предявените искове по чл.108 ЗС за предаване владението върху ¾ ид.части от урегулиран поземлен имот и по чл.59 ЗЗД за сумата 4 400 лв. и вместо него е осъдил Н. К. Д. и Й. П. Д. да предадат на основание чл.108 ЗС на И. С. Й., Р. С. Т., Д. Р. Я., Е. И. П., Г. И. М., Б. Л. П. и С. Л. А. владението върху ¾ ид.части от УПИ VІ-41, кв.2 по ПЗР на м.”В.-Л. –Т.”, [населено място] и от построената в дворното място сграда, като е отменил на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ нот.акт № 167/93г. в частта му, с която ответниците са признати за собственици на ¾ ид.части от посоченото дворно място и от построената в него паянтова жилищна сграда с площ от 22 кв.м. Със същото решение са уважени и предявените искове по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетения за ползване на дворното място. Решението е допуснато до касационен контрол съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 задължителни разяснения в частта му, с която ревандикационният иск е уважен относно построената в дворното място сграда, респ. е отменен нот.акт № 167/1993г. по отношение на паянтова жилищна сграда с площ от 22 кв.м. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство се легитимират като собственици на ¾ ид.части от нива от 4,3 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”Висо”по силата на наследство и реституция по реда на ЗСПЗЗ /Р на ПК-Л. от 28.11.1994г./, идентична с процесния урегулиран поземлен имот, който се владее от ответниците, които с нот.акт № 167/93г. са признати за негови собственици по давностно владение. Останалата ¼ ид.част от имота е собственост на трето лице – С. Р. П., на когото ответниците по настоящото дело са осъдени да предадат владението върху целия имот с влязло на 13.03.07г. решение по гр.д.№ 611/02г. на СГС. Възражението на същите, че владеят имота от м.януари 1994г. и до предявяването на иска на 27.06.07г.са го придобили по давност е прието за неоснователно по съображения, че съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ давностният срок в тяхна полза е започнал да тече от 22.11.97г. и до предявяването на иска не е изтекъл. По отношение на построената в имота сграда е прието, че има статут на приращение по чл.92 ЗС и като такава следва съдбата на дворното място. Решението, в допуснатата до касационно обжалване част, е процесуално допустимо. В случая с исковата молба е поискана ревандикация на ¾ ид.части от посоченото дворно място и в хода на първоинстанционното производство пълномощникът на ищците изрично е заявил, че построените в него сгради не са предмет на иска, поради което те не са предмет и на първоинстанционното решение. Ето защо и съгласно диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6 ГПК/ въззивният съд не е могъл да осъди ответниците да предадат на ищците владението на построена в дворното място сграда и като последица от това да отмени издадения констативен нотариален акт, след като не е бил сезиран надлежно с такова искане. Освен това по делото е установено, че в дворното място съществуват две сгради, а в решението липсва индивидуализация на сградата, която ответниците са осъдени да предадат. След като тези сгради не са предмет на делото, обстоятелството дали същите са собственост на собствениците на земята по силата на чл.92 ЗС или са придобити от ответниците на някакво основание е правно ирелеванто. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал.4, вр. с чл.270, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която ревандикационният иск е уважен по отношение на ¾ ид.части от сграда и е отменен констативен нотариален акт относно ¾ ид.части от паянтова жилищна сграда. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О б е з с и л в а въззивно решение № 1261 от 23.02.2012г., постановено по гр.д.№ 8125/11г. на Софийския градски съд, ІІг въззивен състав в частта му, с която Н. К. Д. и Й. П. Д. са осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС на И. С. Й., Р. С. Т., Д. Р. Я., Е. И. П., Г. И. М., Б. Л. П. и С. Л. А. владението на ¾ ид.части от построена в УПИ VІ-41, кв.2 по ПЗР на м.”В.-Л. –Т.”, [населено място] сграда и е отменен нот.акт № 167/93г. в частта, с която Н. К. Д. и Й. П. Д. са признати за собственици на ¾ ид.части от построената в това дворно място паянтова жилищна сграда с площ от 22 кв.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: