Р Е Ш Е Н И Е № 210 гр. София, 05.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 6 по описа за 2017г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 459 от 12.07.2017г. по настоящото т. дело № 6/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение по касационна жалба на ищеца Апостол Х. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ц. и касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. К. е допуснато касационно обжалване на решение № 412 от 21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост. Касаторът - ищец Апостол Х. А. прави оплакване за недопустимост на въззивното решение № 412 от 21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав поради недопустимост на въззивната жалба на третото лице – помагач П. С. Я., тъй като в първоинстанционното решение не е посочено, че решението е постановено при участието на трето лице – помагач. Релевира евентуални доводи за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно въззивната инстанция е отхвърлила иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ като в същото време в мотивите е приела, че свикването и провеждането на Общото събрание на акционерите на ответното дружество е незаконосъобразно. Касаторът – ответник [фирма] прави оплакване за нищожност, евентуално недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение № 412 от 21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно в мотивите е обсъдил първото Общо събрание на акционерите, на което са взели участие всички акционери, докато предмет на исковото производство са решенията на второто /алтернативното/ Общо събрание, които не са обсъдени във въззивното решение. Евентуално, ако се приеме, че въззивната инстанция е обсъдила решенията на алтернативното ОСА, то диспозитивът на съдебното решение не кореспондира с мотивите. Третото лице – помагач П. С. Я. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Д. оспорва касационните жалби на ищеца и ответника и поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по предявения иск, очертан от изявленията и действията на страните в процеса. Правните изводи досежно решенията на Общото събрание на акционерите, взети на проведеното паралелно, друго заседание на 05.07.2014г., са направени от въззивната инстанция въз основа на изложеното във въззивната жалба оплакване за неправилност и несъответствие с установените по делото факти и обстоятелства от първоинстанционния съд, а конкретните факти са установени от представените от самия ищец доказателства в първоинстанционното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Съобразно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК регламентира един от основните принципи на гражданския процес – диспозитивното начало, според което предметът на делото и обемът на дължимата от съда защита и съдействие се определят от страните по спора. Следователно съдът е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба, като съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК и Тълкувателно решение 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на решението изцяло, служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба с уточненията в т. 1 и 2 на посоченото Тълкувателно решение. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения/ и петитума на исковата молба /заявеното искане/. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Производството по т. дело № 78/2014г. на Хасковски окръжен съд е образувано по повод предявени от Апостол Х. А. срещу [фирма] искове за отмяна на решенията, взети на второто общо събрание на акционерите на [фирма], проведено на 05.07.2014г. само с участието на акционерите М. П. и П. Я.. Изложените обстоятелства за отмяна на тези решения са следните: 1/ нарушение на клаузата на чл. 40 от Устава - общото събрание е свикано нередовно поради незаконосъобразно взето решение на Съвета на директорите; Уставът не позволява падащ кворум, М. П. и П. Я. притежават 1 200 броя акции и не е спазен кворумът съгласно Устава; 2/ решенията на общото събрание са взети произволно без съобразяване с дневния ред; 3/ нарушение на разпоредбата на чл. 225 ТЗ - списъкът на присъствалите акционери е заверен от „членове на Съвета на директорите“ в нарушение на ТЗ; 4/ гласуването е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 229 ТЗ. Въззивното решение – предмет на настоящата касационна жалба е постановено по повод подадена от третото лице – помагач П. С. Я. въззивна жалба срещу решение № 31 от 24.03.2015г. по т. дело № 78/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което са отменени всички решения, взети на Общо събрание на акционерите на [фирма], проведено на 05.07.2014г. от 11.00 ч. в стаята на управителя на автогарата с присъстващи само акционерите М. С. П. и П. С. Я.. Д. на касатора - ищец за недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на въззивната жалба на третото лице – помагач П. С. Я., тъй като в първоинстанционното решение не е посочено, че решението е постановено при участието на трето лице – помагач, е неоснователен. Видно от първоинстанционното решение, Хасковски окръжен съд в мотивите и в диспозитива е посочил, че П. С. Я. участва в исковото производство като трето лице – помагач. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 79/30.06.2011г. по т. д. № 680/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., в производството по иск с правно основание чл. 74 ТЗ е допустимо встъпване при условията на чл. 174 ГПК /отм./, сега чл. 218 ГПК на трети лица - помагачи на страната на ответното дружество, при съобразяване изискването за притежавано от тях качество на съдружник/акционер и правния интерес от такова встъпване. В настоящия случай конституирането на П. С. Я. като трето лице – помагач в първоинстанционното производство е законосъобразно и извършено при спазване на постоянната практика на ВКС, поради което подадената от нея въззивна жалба е допустима. С решение № 412 от 21.12.2015г. по в. т. дело № 427/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав е отменено решение № 31 от 24.03.2015г. по т. дело № 78/2014г. на Хасковски окръжен съд и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният от Апостол Х. А. против [фирма], [населено място] иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите, взети на проведеното на 05.07.2014г. заседание, а именно: 1. Решение за одобряване на Г. на дружеството за 2011г., 2012г. и 2013г.; 2. Решение за освобождаване на членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им до края на 2013г.; 3. Решение за приемане на перспективите на развитието на дъщерното дружество [фирма]; 4. Решение за приемане на Г. на [фирма] за 2011г., 2012г. и 2013г.; 5. Решение за вземане на решение да бъде разпределена печалбата на [фирма]; 6. Решение за избор на одитор за извършване на одит, съобразно решението на Съвета на директорите на акционерното дружество; 7. Решение за персонални промени в управлението на [фирма], както и за промяна на начина на представителство на същото търговско дружество; 8. „а“ – Решение за вземане на решение за освобождаване от отговорност на управителите на [фирма] за дейността им от 2011г., 2012г. и 2013г. включително; 8. б.“б“ – Решение за вземане на решение да бъдат предявени искове против управителите или само някои от тях за причинените на [фирма] имуществени вреди и пропуснати ползи. Въззивният съд не се е произнесъл нито в мотивите, нито в диспозитива по иска, с който е бил сезиран – за отмяна на второто общо събрание на акционерите, проведено на 05.07.2014г. само с участието на акционерите М. П. и П. Я., въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства. Вместо това съдебният състав се е произнесъл по законосъобразността на решенията, взети на първото общо събрание на акционерите, проведено също на 05.07.2014г., но с участието на всички акционери, включително акционерите М. П. и П. Я., какъвто иск не е предявен и въз основа на факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца с исковата молба. От една страна, в мотивите на решение № 412 от 21.12.2015г. въззивната инстанция е посочила, че решенията на общото събрание на акционерите от 05.07.2014г. са приети при нарушение на на изискванията на чл. 224, ал. 1 и чл. 223а, ал. 4 ТЗ /писмени материали не са били изготвени, поради което акционерите не са могли да получат достоверна информация относно професионалната квалификация на предлаганото за одитор лице/ и на разпоредбата на чл. 37 от действащия устав на ответното дружество /поради това, че на събранието са представени всички акции, решенията е следвало да се приемат с квалифицирано мнозинство от ¾ от представените акции, т. е. за всяко едно от решенията е следвало да гласуват акционери, притежаващи общо 3 750 броя акции, но в случая нито едно от осемте решения не е прието с такова квалифицирано мнозинство/. От друга страна, съдебният състав е заключил, че решението на Хасковски окръжен съд следва да бъде отменено и предявеният иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ да бъде отхвърлен като неоснователен, което съответства на диспозитива на решението. Въззивната инстанция е направила взаимно противоречащи се изводи и е постановила този недопустим правен резултат поради твърденията в исковата молба за проведени две паралелни общи събрания на акционерите на ответното дружество на 05.07.2014г. от 11.00 ч. и неразграничаване от съдебния състав на решенията – предмет на предявените искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Въззивният съд, вместо да се произнесе по исковете за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на [фирма], проведено на 05.07.2014г. само с участието на акционерите М. П. и П. Я. и оформени с приложения към исковата молба протокол от 05.07.2014г., находящ на стр. 12 – 17 вкл. от т. дело № 78/2014г. на Хасковски окръжен съд, е подменил предмета на правния спор и се е произнесъл по непредявен иск. Поради това, че въззивната инстанция се е произнесла по непредявен иск, решението е недопустимо, същото трябва да бъде обезсилено и делото върнато на Апелативен съд П. за разглеждане на предявените искове на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК. С оглед изхода на спора касационната инстанция не следва да се произнася по искането на страните за разноски. Направените разноски в настоящото производство следва да бъдат съобразени от решаващия съд с оглед изхода на делото. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 157 от 08.05.2015г. по в. т. дело № 189/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 104 от 13.11.2014г. по т. дело № 87/2014г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която са отменени следните решения, взети от Съвета на директорите на [фирма], [населено място] на заседание, проведено на 05.03.2014г.: 1. За възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление като управител на [фирма] с П. С. Я.; 2. За управление на [фирма] единствено от управителя Апостол Х. А.; 3. За предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация; 4. За незабавно представяне под опис на цялата касова наличност; както и в частта, с която въззивният съд е осъдил [фирма] да заплати на П. С. Я. разноски общо в размер 850 лв. за първоинстанционното производство, от които 514,56 лв. - присъдени с допълнителното решение № 24 от 24.01.2015г. по т. дело № 87/2014г. на Хасковски окръжен съд, а останалата част 335,44 лв. е присъдена с въззивното решение. ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач П. С. Я.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: