1 Р Е Ш Е Н И Е № 340 гр.София, 29.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4766 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.80 ал.3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Образувано е по жалба с вх. № 5454/10.06.2014 г., подадена от нотариус Н. Г., представляван от адвокат Р. Г., срещу Решение от 22.04.2014г. по дисциплинарно дело №6/2014г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България. С решението на жалбоподателя е наложено, на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 ЗННД, дисциплинарно наказание „глоба в размер на 5 000 лева” за извършени дисциплинарни нарушения на чл. 9, чл.10, чл.13 на Етичния кодекс на Нотариусите в Република България, неразделна част от Устава на Нотариалната камара; на чл.17,чл.18 и чл.22 от същия кодекс; на чл. 27 ал.1 от Наредба №32 „За служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори“, във вр. с чл.27 ЗННД; и на чл.34 ал.1 ЗННД. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Поддържа се и довод за недопустимост на обжалвания акт с аргумент, че по предходно дисциплинарно производство жалбоподателят е бил вече санкциониран за същите нарушения, предмет и на настоящото дело. Иска се отмяна на решението на наказващия орган и присъждане на направените разноски. Н. к. на Р. Б., представлявана от юрисконсулт Г. П., изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Иска се присъждане на разноските по делото. М. на п., чрез процесуалния си представител, прави възражение, че неправилно е конституиран за участие в делото и моли производството по отношение на него да бъде прекратено. Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България и в законоустановения срок по чл. 80 ал. 1 ЗННД. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира възражението на М. на п., че неправилно е конституиран за участие в процеса, за основателно. Съгласно нормата на чл.80 ал.2 вр. с чл.79 ал.5 ЗННД, решението на дисплинарната комисия може да бъде обжалвано и от М. на п., независимо от това по чия инициатива е започнало дисциплинарното дело, но само в този случай /чл.80 ал.2 ЗННД/, той е надлежна страна в производството пред ВКС. Настоящата хипотеза не е такава, поради което производството по отношение на М. на п. следва да се прекрати. По съществото на спора, настоящият състав приема за установено следното: Производството по дисциплинарно дело № 6/2014 г. е образувано по реда на чл. 77 ал. 1 ЗННД с решение № 10 на Съвета на Нотариусите на Нотариалната камара на Република България по Протокол № 1/04.01.2014г. срещу нотариус Н. Г. за това, че при изпълнение на функциите си като нотариус е извършил нарушение на чл.17,чл.18 и чл.22 от Етичния кодекс на Нотариусите в Република България, неразделна част от Устава на Нотариалната камара, като не е допуснал на 11.12.2013 г. в периода от 16.05 ч. до 17.00 ч. да бъде осъществена проверка на цялостната му дейност; работното време на нотариалната кантора не съответства на разпоредбите на чл.27 ЗННД и чл.27 от Наредба №32 „За служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори“; създадената организация на работа /гражданите се приемат и напътстват от служителите на охранителна фирма, като последните преценяват кого да пуснат, взимат и връщат документи, отговарят на въпроси, дават указания и др./- е в нарушение на чл.9, чл.10 и чл.13 от Етичния кодекс; и съвкупно - поведението на нотариус Н.Г. е в разрез с изискванията на чл.34 ал.1 ЗННД. За да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание по чл. 75 ал. 1 т. 2 ЗННД „глоба“ в размер на 5000 лева, съставът на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България, след като е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства, е приел за установено, че нотариус Н. Г. е нарушил: 1/ чл.17 и чл. 22 от Етичния кодекс на Нотариусите в Република България, неразделна част от Устава на Нотариалната камара, като е отказал да допусне проверяващите членове на комисията и да им съдейства за осъществяване на проверката, назначена със заповед на Председателя на Съвета на нотариалната камара; 2/ чл. 9, чл.10 и чл.13 от Етичния кодекс – на гражданите, посещаващи нотариалната кантора не е осигурен свободен достъп и консултация с нотариуса, тъй като пропусквателния режим в кантората се осъществява от служители на охранителна фирма, които посрещат и преценяват кого да пуснат; взимат и връщат документи на гражданите, дават им указания, отговарят на въпроси, а нотариусът не осъществява личен контакт с тях; 3/ чл.27 ал.1 от Наредба № 32/1997 г. „За служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори“ вр. с чл.27 ЗННД - работното време на нотариалната кантора /от 09.00 ч. до 19.00ч./ през седмицата не съвпада с работното време на районния съд, а освен това се работи и в почивния ден - събота от 09.00 ч. до 13.00 ч.; 4/ чл.34 ал.1 ЗННД - нотариус Н. Г. не спазва професионалната етика спрямо колегите-нотариуси и уронва престижа на професията. Поддържаното от жалбоподателя възражение, че в образуваното по-рано дисциплинарно дело №3/2013г., дисциплинарната му отговорност е ангажирана за същите нарушения, поради което настоящото производство е недопустимо, е счетено от Дисциплинарната комисия за неоснователно. В решението е прието, че по дело №3/2013г. дисциплинарната отговорност на нотариус Н.Г. е ангажирана за нарушения, констатирани при проверка, извършена на 29.11.2013г. в кантората му, които се отнасят за друг период от време. Доколкото се касае за един и същ вид повтарящи се нарушения, съставът на Дисциплинарната комисия е приел, че това сочи на едно трайно противоправно поведение от страна на нотариуса. Освен това е посочено, че няма данни решението по д.№3/2013г. за налагане на дисциплинарно наказание да е влязло в сила. При определяне вида и размера на наказанието по настоящото дело дисциплинарният състав е взел предвид, че в дейността си като нотариус Н. Г. е нарушил основни принципи на нотариалната дейност, с което е уронил престижа на професията. Отчетена е интензивността на извършените нарушения, обстоятелството, че няма настъпили вредни последици и не са засегнати имуществени права на граждани; както и че към момента на постановяване на решението нотариус Г. няма наложени дисциплинарни наказания. Върховният касационен съда, състав на Четвърто гражданско отделение, намира подадената жалба за неоснователна. Възражението за недопустимост на атакуваното решение, аргументирано с ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за втори път, за едни и същи нарушения, е неоснователно. Жалбоподателят не е представил доказателства как е приключило предишното дисциплинарно производство. Доколкото по настоящото дело се съдържат данни за предходната дисциплинарна процедура / в мотивите на обжалваното решение/, предмет на същата са били констатирани нарушения в работата на нотариус Г. при проверка, извършена на 29.11.2013г. – т.е. касае се за нарушения, които дори и по вид да са сходни /или еднакви/ с тези, предмет на настоящото дело, моментът на извършването им е различен. Един от индивидуализиращите признаци на нарушението е времето на неговото извършване, а когато едно и също нарушение, ангажиращо дисциплинарната отговорност на извършителя си, се повтаря в различни периоди /или моменти/ във времето, то е налице трайност, системност в поведението, което обуславя и по-тежка наказуемост на отговорното лице. Да се приеме за основателен довода на жалбоподателя за недопустимост на второто дисциплинарно производство, на практика означава, да не може да се ангажира дисциплинарната му отговорност за повторност при извършването на едни и същи нарушения, или веднъж наказано, лицето да има „правото” да продължи неправомерното си поведение. Съгласно чл.22 от Етичния кодекс на нотариусите в Република България, неразделна част от Устава на Нотариалната камара, всеки член на Нотариалната камара е длъжен да съдейства /от материалноправна и процесуалноправна страна/ при осъществяването на периодичните професионални проверки на дейността му, както и да изпълнява решенията и актовете на Общото събрание на Нотариалната камара, решенията и препоръките на Съвета на нотариусите. Нормата на чл.17 от Етичния кодекс предвижда, че в отношенията си с колегите, нотариусът се ръководи от принципите на лоялност, уважение и сътрудничество. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и от представения Протокол от 11.12.2013 г. на определената комисия от проверяващи инспектор-нотариуси /официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК/, на същата дата за времето от 16.05 ч. до 17.00 ч. нотариус Н. Г. не е допуснал колегите си в кантората. С това си поведение той им е отказал съдействие и е възпрепятствал извършването на периодичната професионална проверка, като не е изпълнил решение на Съвета на Нотариусите. Възражението в жалбата, че нарушение на чл.17 и чл.22 от Етичния кодекс не е допуснато, защото нотариус Г. въобще „не разбрал“ за посещението на проверяващите е голословно и се опровергава от събраните по делото доказателства. В тази връзка наказващият орган правилно не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели с оглед констатираната заинтересованост и липса на достоверност на показанията, преценени при анализа и съпоставката с останалите събрани доказателства. Съгласно чл.9 и чл.10 от Етичния кодекс нотариусът има задължение да осигурява свободен достъп на участниците в нотариалното производство до нотариалното действие; както и да ги консултира. Организираният пропусквателен режим в нотариалната кантора, чрез служители на охранителна фирма, има за последица недопустимо ограничаване достъпа на граждани и длъжностни лица до нотариуса. В случая, по делото е установено, че на гражданите, посещаващи нотариалната кантора не е осигурен свободен достъп и консултация с нотариуса, тъй като пропусквателния режим в кантората се осъществява от служители на охранителна фирма, които посрещат и преценяват кого да пуснат; взимат и връщат документи на гражданите, дават им указания, отговарят на въпроси, а нотариусът не осъществява личен контакт с тях. Създадената организация на работа в кантората е препятствала и достъпа на самите проверяващи до нотариус Г.. Безспорно установено е и нарушението на чл. 27 ал. 1 от Наредба № 32/1997г. „За служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори“ вр. с чл.27 ЗННД, тъй като работното време на нотариалната кантора не съвпада с работното време на районния съд – в делничните дни през седмицата се работи до 19.00ч., а освен това - и в почивния съботен ден от 09.00ч. до 13.00 ч. Възражението в жалбата, че посочените норми установявали само „минимално задължителното работно време“, е неоснователно. Изричен е текстът на нормата на чл.27 ЗННД, че Министърът на правосъдието „определя работното време“ на нотариалните кантори, в съответствие с която законова делегация е издадена Наредба №32/1997г. В чл.27 ал.1 от наредбата е предвидено, че задължителното работно време на нотариуса съвпада с работното време на съответния районен съд; а работното време за нотариални актове, подлежащи на вписване, приключва най-малко два часа преди края на приемното време на съответната служба по вписванията. Нормите са със задължителен характер и са съответни на публичната функция, която държавата е възложила за изпълнение на нотариуса. Констатираните при проверката на 11.12.2013г. нарушения от страна на нотариус Г., изразяват неспазване на професионалната етика и уронване на престижа на професията – нарушена е нормата на чл.34 ал.1 ЗННД. Съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 1 от ЗННД, за виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на нотариалната камара нотариусът и помощник-нотариусът носят дисциплинарна отговорност. От данните по делото се установява, че жалбоподателят е допуснал вменените му дисциплинарни нарушения. Фактически неверен е поддържаният довод, че С. на нотариусите не е спазил процедурата по чл. 77 ал. 2 ЗННД за уведомяване на нотариус Г. за образуваното срещу него дисциплинарно производство. Видно от писмо изх. № 123/20.01.2014 г. на Нотариалната камара, изпратено до нотариус Н.Г., разпоредбата на чл.77 ал.2 ЗННД е спазена, като по надлежния ред са му поискани обяснения за констатираните нарушения. Следва да се отбележи, че получаването не само на това писмо, но и на цялата кореспонденция по дисциплинарното дело, съзнателно е възпрепятствано от жалбоподателя, поради което същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Относно вида и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание настоящият съдебен състав приема, че то е съобразено с броя и тежестта на извършените нарушения. Дисциплинарната отговорност има санкционен характер, поради което видът и размерът на наложеното наказание трябва да бъдат съобразени с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, наличието на други провинения и нарушения на наказваното лице, както и професионалната му дейност в нейната цялост, с оглед принципа за съразмерност на санкцията към нарушението. Ето защо съдът приема, че наложеното дисциплинарно наказание по чл. 75 ал. 1 т. 2 от ЗННД е съобразено с изложените обстоятелства, с поведението на жалбоподателя, като тежестта му съответства на тежестта на нарушенията. Констатираните нарушения на закона във връзка с изпълнение на професионалните задължения на нотариуса, макар да не свързани с настъпили конкретни вредни последици, сочат на едно трайно поведение, несъобразяващо се с установените правила и противоречащо на основни принципи на нотариалната работа, което има за краен резултат - уронване престижа на упражняваната от жалбоподателя професия. Наказанието е съобразено с личната превенция спрямо извършилото нарушенията лице, за да действа възпиращо в бъдещата му работа и с общата превенция за възпитателно действие на санкцията спрямо неговите колеги-нотариуси. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Страните са направили искания за присъждане на разноски. С оглед изхода по делото, на жалбоподателя разноски не се дължат. Искането на Н.к. на РБ, представлявана от юрисконсулт Г.П., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Възражението на жалбоподателя по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на разноските процесуалния представител на ответната страна, претендирани в размер на 1000 лева, е основателно. Следва юрисконсултското възнаграждение да се намали до размера на сумата 300 лева, при съобразяване на нормата на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за М.. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на М. на п. на РБ. ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.04.2014г., постановено по дисциплинарно дело №6/2014г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България. ОСЪЖДА нотариус Н. Г., рег.№***, с район на действие – Районен съд - София, да заплати на Н. к. на РБ юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лева. Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване в едноседмичен срок, а в останалата част - в едномесечен срок, от съобщаването му на страните пред петчленен състав на ВКС на РБ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.