5 Р Е Ш Е Н И Е №291 С., 29.11.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 212 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на М. К. Ф., чрез адвокат С. О. М., против решение № 233а от 16.07.2010 г., постановено по гр.д. № 156 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 2248 от 7.12.2009 г. по гр.д. № 813/2008 г. на Районен съд-Сандански и е постановено друго за разпределяне ползването на първи приземен етаж със застроена площ от * кв.м., който етаж се състои от два самостоятелни апартамента с отделни входове от жилищна сграда, построена в задното строително петно на УПИ * кв.* по плана на [населено място], като ползването на югозападния апартамент е предоставено на С. Г. С., а ползването на северозападния апартамент – на Г. Л. С., М. Л. Л. /С./, Р. И. С. и М. К. Ф.. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на предявения иск. Р. И. С. счита, че касационната жалба на М. Ф. е основателна, а С. Г. С., Г. Л. С. и М. Л. Л.-С. не са изразили становище в настоящото производство. С определение № 652 от 23.06.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК въпроса как следва да се извърши преценка доколко съсобствено жилище може да бъде ползвано за задоволяване на жилищни нужди и на друг съсобственик. В. съд е приел, че ищецът С. С. притежава * ид.ч. от процесния първи приземен етаж, а правата на ответниците са съответно: общо * ид.ч. за Р. С., Г. С. и М. С. и * ид.ч. за М. Ф., която в хода на делото е продала на Р. С. * ид.ч. Отчетено е, че имотът се състои от два апартамента – северозападен от кухненски бокс с трапезария, дневна, килер и баня с тоалетна и югозападен от кухненски бокс с трапезария, спалня, коридор и баня, като и двата апартамента са с площ около 33 кв.м. и се ползват от ответниците. Изложени са съображения, че изборът на вариант за разпределение на ползването се извършва от съда по целесъобразност, като се съобразяват конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, като не е необходимо да се възприема един от вариантите, предложени от вещите лица, когато може да се извърши собствено разпределение, съобразно фактическото положение. Прието е, че при отчитане правата на страните в съсобствеността и възможността максимално да се доближи до фактическото ползване, на ищецът следва да се предостави югозападния апартамент, а на ответниците – северозападния, като разликата между притежаваната от ищеца и определена му за ползване площ, може да се възмезди с определяне на парично уравнение, ако ответниците желаят това. Във въззивното решение липсват съображения възможно ли е всеки от съсобствениците да ползва самостоятелно част от имота, вместо което е предоставено общо ползване на всички ответници, което противоречи на ТР № 67/25.11.1969 г., ОСГК, според което следва да се извърши преценка доколко съсобственото жилище може да бъде ползвано за задоволяване на жилищни нужди и на друг съсобственик, която възможност се преценява с оглед фактическото положение на жилищните и сервизните помещения, като се държи сметка доколко жилището може да се ползва и от другите съсобственици съобразно правата им в съсобствеността, а ако се констатира че жилището не може да бъде използвано за задоволяване на жилищните нужди и на други обитатели, следва да се счете, че е невъзможно ползване и искът да бъде отхвърлен, като правото на неползващия съсобственик се сведе до търсене на обезщетение. По въпроса кои обстоятелства трябва да се съобразят при преценка възможно ли е реално разпределение на ползването, правилна е практиката по приложеното към касационната жалба ТР № 67/25.11.1969 г., ОСГК. Когато съсобствения имот е жилищен съдът следва да съобрази възможно ли е според вида и броя на помещенията, този имот да задоволява жилищните нужди на съсобствениците, всеки от които да ползва определени самостоятелни помещения и сервизи. Предоставяне на общо ползване на определени помещения е допустимо само при изрично съгласие на съсобствениците, респ. на част от тях. Ако според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван едновременно по предназначение от всички съсобственици, то разпределението следва да се осъществи при съобразяване на осъществяваното до момента фактическо ползване и заплащане на парично обезщетение на неползващия съсобственик докато трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено. Съдебна администрация по разпределение на ползването се осъществява според правата на всеки съсобственик в съсобствеността. Когато даден съсобственик ползва площ по-голяма от правата му в съсобствеността за сметка на по-малката от правата в съсобствеността площ, разпределена за ползване на друг съсобственик, неравенството се изравнява чрез парично обезщетение при условията на чл.31, ал.2 ЗС. По същия начин се постъпва и когато с оглед фактическото състояние на имота липсва възможност даден съсобственик да реализира правото си на лично служене с общата вещ. Искането за реално ползването обхваща и искането за парично обезщетяване независимо дали поради предоставяне на реално ползване неотговарящо на правата в съсобствеността или поради липса на възможност за предоставяне на реално ползване. В рамките на производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът следва да изясни дали ищецът желае парично обезщетение, ако не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, доколкото исковата молба се явява покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС По основателността на касационната жалба: В настоящия случай съсобствения жилищен етаж се състои от два апартамента – югозападен, който включва кухненски бокс с трапезария, спалня, коридор и баня и се ползва от М. Ф., чиито права в съсобствеността са * ид.ч. и северозападен, който включва дневна, кухненски бокс с трапезария, килер и баня с тоалетна и се ползва общо от Г. С., М. С. и Р. С., като правата в съсобствеността на първите двама са по * ид.ч., а на третата * ид.ч. Правата на ищеца С. С. в съсобствеността са * ид.ч. С оглед броя на съсобствениците, броя на самостоятелните съсобствени обекти и помещенията в тях не би могло да се разпредели ползването, така че всеки съсобственик да упражни правото си на лично служене с вещта, тъй като липсва възможност двете жилища да задоволяват самостоятелните жилищни нужди на петимата съсобственици или на три групи съсобственици – М. Ф., С. С. и ползващите заедно и понастоящем Г. С., М. С. и Р. С., от което следва, че липсва възможност за предоставяне на ищеца на реално ползване на част от съсобствения етаж, състоящ се от два самостоятелни апартамента. В исковата си молба С. С. не е заявил дали при невъзможност за предоставяне на реално ползване желае разпределението да се извърши чрез заплащане на парично обезщетение за ползването, от което е лишен и този въпрос е останал неизяснен в производството пред първоинстанционния съд, но доколкото във въззивното производство не са поддържани доводи в тази насока, то съгласно чл.269, изр.второ ГПК окръжният съд не е могъл да се произнесе по него, а съответно това обстоятелство не може да бъде съобразено и при постановяване на касационното решение. С оглед горните мотиви атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли иска за реално разпределение ползването на съсобствения недвижим имот. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 233а от 16.07.2010 г., постановено по гр.д. № 156 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. С., [населено място],[жк], вх.А, ет.2, ап.4 против Г. Л. С., М. Л. Л. /С./, Роза И. С., тримата от [населено място], [улица] М. К. Ф., [населено място], [улица] иск по чл.32, ал.2 ЗС за реално разпределение ползването на първи приземен етаж със застроена площ от * кв.м., който етаж се състои от два самостоятелни апартамента с отделни входове от жилищна сграда, построена в задното строително петно на УПИ * кв.* по плана на [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: