Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 11   София 09.02.2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА                                       ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                               МАРИАНА КОСТОВА   при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 634 по описа за 2008  г. и за да се произнесе, взе предвид следното :             Производството е по реда на чл.218а “а”и сл. от ГПК/ отм/ във връзка с параграф 2, ал.3 ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008г. и е образувано по касационна жалба на С. Община с. решението от 27.12.2007г., постановено по гр.дело № 767/2007г. на Софийски градски съд, въззивна колегия. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора – прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба по нот.акт №34, т.І , рег. № 2* нот.дело № 34/1998г. от 6.10.1998г. Ответникът С. Д. Р., чрез процесуалния си представител адв. С в писмен отговор и защита заявява становище за оставяне в сила на решението. Ответникът “Д” Е. , гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Д в писмено възражение, поддържано в съдебно заседание, заявява становище за оставяне в сила на решението. Ответницата Д. Р. не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/отм/, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, срещу валидно и допустимо въззивно решение, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Софийски градски съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.26 ЗЗД във връзка с чл. 41, ал.1 ЗППДОП / отм/ за прогласяване нищожността на договор за продажба по нот.акт № 34/ по нот.дело №34/1998г. от 6.10.1998г. между Д, в качеството й на ЕТ “Б” като купувач, заедно със съпруга си С. Д. Р. и “Д“ ООД, представлявано от Л. Х. П. Общината обосновава правния си интерес в качеството си на продавач по приватизационна сделка между нея и Д. Р. по чл.35 ЗППДОП/отм/, поради неизпълнение на договорното задължение по чл.9 от договора /купувачът да не отчуждава имота за срок от пет години, считано от датата на окончателно заплащане на обекта/ и чл.41, ал.2 ЗППДОП/ отм/ и възможността да иска разваляне на договора по чл.87, ал.3 ЗЗД. Искът е предявен на 22.08.2001г., т.е. при действието на ЗППДОП/отм/. Въззивният съд е направил различни от първоинстанционния съд изводи за допустимост на предявения иск, обезсилил е първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен, и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е обосновал извода си за недопустимост на иска по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД с качеството на трето лице на Общината по договора от 6.10.1998г. и че евентуалното прогласяване на нищожността му не обслужва правния интерес на ищеца. Изводът на въззивния съд за липсата на правен интерес от предявяване на установителния иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД е неправилен. Правният интерес на всеки правен субект да иска прогласяване нищожността на сделка, в която той не участвува, не може да бъде отречен, дори интересът да не е непосредствен. Достатъчно е евентуален интерес. Възможността правният субект да има дори и някаква косвена полза от уважаване на такъв иск би обусловила правния му интерес и съответно допустимостта на иска. В случая съдът не е съобразил, че Общината е орган по приватизацията и в качеството си на такъв орган има задължение да упражнява контрол върху спазването на задълженията, поети при приватизацията на общинско имущество, което задължение тя трябва да изпълнява в обществен интерес. Нормата на чл.41, ал.2 ЗППДОП/отм/ е създадена в обществен интерес, тъй като има за цел да предотврати заобикалянето на закона при преобразуването на общинската собственост в частна, тогава когато при продажбата са ползвани преференциални условия по закона. В случая продавачът по нот. акт №34/1998г. ЕТ Д. Р. е закупила обособена част от общинско предприятие – магазин на основание чл.35, ал.1, т.2 ЗППДОП/отм/ и за нея е съществувала забраната за отчуждаване на закупения обект в срок от пет години, считано от датата на плащане на цената по приватизационния договор, под страх, че договорът може да бъде обявен за нищожен/ чл.41, ал.2 ЗППДОП/отм/. Нарушаването на закона да не се отчуждава имотът, при посочените в него условия, е достатъчно основание за обосноваване на правния интерес на Общината от иска по чл.26, ал.1 ЗЗД. Възраженията на ответниците за изтекла давност за искове, които евентуално ще бъдат предявени от ищеца, за ирелевантни за спора по настоящото дело. По изложените съображения обжалваното решение ще следва да бъда отменено като неправилно и върнато делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на иска. Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение 441 от 27.12.2007г., постановено по гр.дело №767/2007г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, ІV Д отделение. Връща делото на Софийски градски съд за произнасяне по предявения иск.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: