Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 17 юни 2013 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №56 по описа за 2013 год. Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на А. М. А., приподписана от адв.С., за отмяна на основание по чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.5 ГПК на влязло в сила решение, постановено на 20.06.2011г. по гр.д.№4056/2006г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№10410/2001г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от А. М. А. срещу Р. Д. Ш. искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 и чл.42, ал.2 ЗЗД. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.5 ГПК. Претендират се разноски. Ответникът по молбата за отмяна Р. Д. Ш., чрез процесуалния си представител адв.Б., оспорва молбата за отмяна като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна. С влязло в сила решение, постановено на 20.06.2011г. по гр.д.№4056/2006г. на Софийски градски съд е потвърдено решението по гр.д.№10410/2001г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от А. М. А. срещу Р. Д. Ш. искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 и чл.42, ал.2 ЗЗД – за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба поради сключването му при липса на съгласие, от лице без представителна власт /поради недействителност на упълномощаването/ и поради неплащане на уговорената продажна цена. Молителят се позовава на протокол за разпит на С. Г. А. по сл.д.№318/2001г. на СО-СГП, който молителят счита, че е относим към основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства, които са от значение за решаването на спора, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне когато се открият нови писмени доказателства, но не и гласни доказателства в писмен вид. Отделно от това, в молбата за отмяна молителят сочи, че с представения протокол за разпит ще установява, че „той е упълномощил С. Г. А. и е заверил нужните за сделката с имота декларации с цел да гарантира връщането на заем, получен от Т. Н. Т.” и „да изясни защо той /молителят/ е заверил нови имотна и семейна декларации – ползвани по сделката за покупко-продажба на процесния имот”. Т.е. касае се до обстоятелства, които са били известни на страната и за които обстоятелства при полагане дължимата грижа за добро водене на делото страната е могла да ангажира показанията на свидетеля, който е разпитан в производството по гражданското дело. Отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК може да се допусне, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Наличието на присъда или решение решение по чл.97, ал.4 ГПКотм., съответно по чл.125, ал.5 ГПК-нов, са основанията да се иска отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение, основано на неистински документи и свидетелски показания. Молителят сочи основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, с доводи, че „атакуваното решение се основава на несъществуващ предварителен договор от 20.11.1999г., който е изключен от доказателствата по делото” с определение на въззивния съд. Изложеното не може да обоснове отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, а сочи на касационно основание, които основания са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. В случая доводите са, че са нарушени правата на страната за участие по делото в първата инстанция – делото е разгледано без нейно участие при нередовно призоваване. Такива оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение страната е релевирала във въззивната си жалба срещу постановеното първоинстанционно решение. След като производството по делото се е развило и пред въззивната инстанция, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото във въззивната инстанция, каквито твърдения не са релевирани от молителя в молбата за отмяна. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 и т.5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на А. М. А. за отмяна на основание по чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.5 ГПК на влязло в сила решение, постановено на 20.06.2011г. по гр.д.№4056/2006г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: